Смешен реформаторски плач

Плачете за Реформаторския блок, столицата на политически лицемери, тайните съдържатели на сметки в КТБ, люпилникът на млади интриганти, плачете за скалпираната им съдебна реформа, която като същинский огнедишащ дракон бе посечена и стъпкана в калта и сега се чуват само филистерски въздишки, фанариотски клетви и нечовешки ругатни...

Точно така по ботевски можем за да започнем одата за новата политическа истерия на РБ в мига в който усетиха, че тяхната любима политическа дъвка "съдебна реформа" е на път да се разпадне като кула от пясък. Човек дори и в землянка да се е крил е чул реформаторските хленчове, които превзеха медийното пространство. Радан Кънев като фолкпевица минава от микрофон на микрофон да обяснавя, че ако ВСС не се раздели на две колегии, това ще е началото на правителствена криза. Меглена Кунева като героиня от чиклит роман се опита да размаха пръст на АБВ и да ги заплаши, че няма мърдане от прегръдката на управляващата коалиция и всякакви маневри ще бъдат санкционирани с остро токче по черепа. Сълзи, сополи, италиански арии...

Този плач, разбира се, ще е смешен, защото, когато съществуваш в условията на парламентарна демокрация не можеш да си прокарваш нефелните идейки с медийна патетика и външен натиск. А точно това се опитаха да направят реформаторите. Пренатегнаха пружината докрай. Обявиха техническите си промени едва ли не за морална панацея. Впрегнаха синьото шаманско стадо да произвежда на конвейр статии как от съдебната реформа зависи бъдещето храносмилане на столичния жълтопавиран сноб и душевните колизии на шефа на "Америка за България". Медийният рекет не успя. Идеите им бяха не само нефелни, те дори чеп за зеле нямаше да могат да реформират. И сега, когато и съдебната реформа е в реформаторски руини многооо искам да чуя какъв аргумент ще извади за оставането в управлението Радан Кънев. Вероятно, че заплатата му трябва, за да може да посреща бежанци от Гърция...