Нихилизъм и митомания - две чудовища в битка за историята

Може би, защото навън беше мъчителна жега, може би, защото Радан Кънев забегна на триседмичен вояж в САЩ и оголи реформаторските редици, може би, защото премиерът обяви, че няма да излиза в отпуска, ама новините го показваха как все си избира да реже лентички край морето, в последния половин месец виртуалният български народ нямаше по-любима тема от Божидар Димитров и неговите разкопки в Плиска. Откакто шефът на НИМ театрално и с медиен апломб, наподобяващ на торнадо обяви, че там е бликнала "свещена", чудотворна"  и "лековита" вода, във фейсбук все едно избухна неутронна бомба. Толкова кръстоносни походи на тема "за" и "против" Божидар Димитров бяха поведени, че ако шефът на ООН разбираше български щеше да прати сини каски за светкавично омиротворяване на региона.

Разбира се самият директор на Историческия музей даде силен коз на противниците си със поредната доза телевизионни притчи и митове, която забърка. Според приказката, която разказа на жадната публика водата от кладенеца в Плиска била обявена за свещена още през 875 година, по времето на Борис Първи. Самият Борис пък бил получил своето кръщение в християнството именно при този кладенец и тази вода. И след това веднага дойде чупката в кръста пред властта заради която вероятно бе сътворен този спектакъл - Димитров обяви, че чака Бойко Борисов в Плиска лично да го помаже със свещената вода. А на министър-председателя му трябваше малко. Две седмици след бликването на "свещената" течност фотографите запечатаха тържествения момент в който Божидар Димитров облива главата на Бойко Борисов пред очите на публика състояща се от министри, заместник-министри и ентусиазирани кариеристи.

Няколко дни след това обаче медийният блясък изгасна. Оказа се, че "чудодейната" вода всъщност е с нитрати три пъти над нормата и при продължителна употреба да въздейства върху стомашно-чревния тракт под формата на голямо разстройство. Тази новина разби добрата легенда на парчета. А имаше хора, които точно се бяха наканили да превърнат продажбата на "лековитата" течност в доходен бизнес. Премиерът се видя принуден да посече мераците им. В специално изявление на МС Борисов обяви, че правителството дава парите за разкопките и няма да даде възможност на някого да се облагодетелства от тях. Десетки богаташки портфейли са надали тъжен писък в този момент, но това са жестоките реалности.

Цялата тази история обаче отприщи огромен политически гняв срещу Божидар Димитров и неговите акции. Веднага на бял свят се извадиха старите му истории - как бе обявил, че българската нация е оцеляла заради ракията, намирането на вампири край Созопол и много, ама наистина много други. Кадрите на Реформаторския блок, очевидно замъглени от желанието да забравят по-бързо махмурлукът, наречен "исторически компромис" атакуваха с парламентарни питания министъра на културата по силата на какъв конкурс Божидар Димитров стои на директорското място в НИМ. Тръгна дори някаква виртуална гражданска инициатива да се събират подписи под петиция за пенсионирането на историка. Появиха се опити, доста нелепи, да си припомня уволнението на Божидар Димитров от НИМ през 1998 година като някакъв героичен акт на правителството на Иван Костов. Това, разбира се, е пълна подмяна на истината. Дори и с правителството на СДС Божидар Димитров работеше в политическа хармония. Това, че министърката на културата тогава Ема Москова не му поднови договора беше в резултат на едно скандално интервю, което историкът даде за ежедневен вестник. Заглавието му беше "До 28 си година не бях спал с българка" и в него Димитров разказваше пикантни истории за гларуските истории на момчетата, израснали край морето по времето на соца. Именно това доста забавно интервю стана повод за уволнението му, а не нещо друго.

Но така или иначе цяла седмица напечената телевизионна публика трябваше да гледа нарцистичните изяви на дясната интелигенция, която обикаляше из телевизионните студия като панаирджийска мечка, за да дава злостни мнения за акциите на Димитров. Разбира се, най-запомняща беше проявата на черния богослов Калин Янакиев, който обяви шефа на НИМ за "главен жрец на републиката", обвини го, че е последовател на Людмила Живкова и нейната теория за възраждането на вечния дух и се опита да го накара три пъти да произнесе фразата "Християнството не е сакрален материализъм, нито материалистическа свещеност" (добре де, това последното е шега, фразата е автентична, но другото е шегичка). Темата "водата от Плиска" получи такава политическа метафоричност, че дори екстремисткото мамино синче, полупоетът и полуинтелектуалецът Манол Глишев (известен като Оня дето искаше да троши полицейски черепи) реши да се изкаже по темата с призив Божидар Димитров да се разкара от обществената сцена. И точно тук жестокостта ми се сломи и реших, че тази тема трябва да бъде разказана по един наистина екстремистки начин, защото и двете страни в нея са толкова досадно едни и същи, че човек по някое време почва да си въобразява, че се е преселил в роман от Кафка.

Атаката срещу Димитров е огромна политическа подлост и подмяна на истинския проблем на страната. Да, шефът на НИМ е митоман, медиен шаман, разказвач на приказки и исторически пърформанс-маниак с халюцинативен синдром, но в крайна сметка не е изнасилил никой да приема насериозно неговите акции. Всъщност Димитров е отговорът на 25 години разруха в историческото съзнание на българите. Историята се оказа най-голямата жертва на политиката. Тя бе пренаписвана брутално, изкривявана, подлагана на безброй налудничави интерпретации. Куци и сакати кандидати за доносници и номенклатурни синчета се опитаха да я вземат за заложник, за да може единствено и само тяхната версия да остане като аксиома. Резултатът от това беше един огромен вакуум. Един народ не може без национално самочувствие, а няма страна по света, която да не подхранва митовете за собствената си богоизбраност и уникалност. Божидар Димитров се появи като отговор на тази емоционална нужда. Унижените и бедните се нуждаеха от някакво успокоение. Лузърите на прехода имаха отчаяна нужда от нещо в което да вярват и което да крепи нацията единна. И на хоризонта се появи продавачът на илюзии и вълшебни приказки, борецът с митове, който създава нова идеология. Тази идеология била пресилена и ненаучна, казват хейтъри. Да, така е. Но всъщност повечето хора си дават подсъзнателно сметка за това. Което не отменя нуждата от красив свят в който да вярваш. Ако тази нужда не съществуваше цялата киноиндустрия щеше да изтече в историческата канавка. В този смисъл Божидар Димитров свърши цялата работа на отсъстващото кино и литература на прехода. Той даде на хората един красив, макар и измамен свят в който българите са извоювали победа след победа, разгромявали са врага дори и като спят и са били нещо като супермени в този прекрасен и гневен свят. Това не е наука, но не е процес, който трябва да бъде осъден и размазан. Божидар Димитров дразни единствено с неговия начин редовно да се подмазва и да превива гръбнак пред властта, но пък силното му чувство за остросюжетност поне за няколко мига постави България и в световните медии със своя забележителност. Историята за вампирът от Созопол дойде точно, когато целият свят съпреживяваше вампирската сапунка "Здрач". В тази холивудска боза обаче вампирите не се разпадаха от досега със слънцето, а сияеха. Пфууу. Димитров даде на човечеството българския вампир - намушкан с кол в сърцето, за да не би да изскочи от гроба и така поръси с няколко елемента хорър един сюжет, който иначе щеше да остане незабелязан.

Но мисълта ми е друга. Нито една от неговите акции, нито една, запомнете, нямаше да е възможна без съучастието на властта и лично на Бойко Борисов. Тоест историческата митомания с която бяха захранвани българите щеше да е невъзможна, ако не бе подкрепяна с ресурсите на властта. Тоест - да викаш срещу Божо Димитров, ама да слюноотделяш радостно пред Бойко Борисов е висша форма на шизофрения. А дори и да не слюноотделяш, но да подкрепяш кабинета му, то тогава, искаш или не, пак си съучастник на Божидар Димитров. Толкова е простичко и зловещо. В този смисъл всички реформатори, които се правят на народни съвести, просто да отидат да ударят по 100 грама от нитратната вода от Плиска, защото тяхната власт няма да се освободи от Димитров. Това е все едно ракетата да се откаже от ракетното гориво. А и честно казано, вече не знам кое е по-гадно - историческите фантазии на Димитров или абсолютният нихилизъм на полуинтелигенцията. Това са двете страни на една и съща монета.

Защото какво предлагат насреща хейтърите на шефа на НИМ. Тяхната идея за история е безкрайната демитологизация, но с каква цел? Историята трябва да бъде точна наука, но точно тези, които се дразнят на Димитров не целят да я изчистят от политически внушения. Точно обратното - историята им е необходима да инжектират своите мрачни полуистини в нея. И какво се получава като резултат - нямало е Баташко клане,  никога не е имало турско робство, руснаците са абсолютни гадове...Това не е обективност, а именно нихилизъм. Подобно отношение доубива националното самосъзнание и на практика разрушава и крехката идеята за държавност, която е останала наоколо. Заради това е трудно на човек да заеме страна в този спор в който и двете страни са ужасяващи. И все пак, ако човек е романтик ще предпочете приказката пред психарската история, която се опитват да поднесат другите. С което не се опитвам да дам опрощение на Димитров. При него напоследък приказките започнаха да звучат като пиеси на абсурда. Но пък е забавен и има чувство за хумор. А пък тези срещу него изглеждат така все едно са им присадили бастуни в гръбнака. Тъжно е, когато си принуден да избираш между две лъжи, но това е трагедията на тази разтърсена от безкраен преход страна. В крайна сметка никой не ти предлага някакво бъдеще. Заради това е нормално да потърсиш поне по-светлото минало.