Болната Европа и бежанската вълна

Снимката на едно малко сирийче Айлян, изхвърлено от вълните на морския бряг край Турция тези дни стана най-коментираната тема в цяла Европа. "Снимката, която ни разплака", "Никой не може да остане равнодушен", в този стил бяха заглавията в цялата европейска преса, а погребението на детето стана медийно събитие номер едно, сякаш вниманието на журналистите може да го върне от оня свят и да поправи стореното зло. Смъртта на малкото момче се превърна в ужасяваща метафора за геополитическият хаос в който потънаха Близкия изток с непрестанните граждански войни и Европа с бежанската вълна, придобила невероятен размер. Медийният образ обаче много рядко има нещо общо с истината, а вплитането му в опит за налагане на някаква безумна гледна точка си е жив опит за гавра с едно малко дете. Айлян всъщност е кюрдче от град Кобани в Сирия, град, който "Ислямска държава" атакува в продължение на няколко месеца. Кюрдите там бяха оставени сами да се бранят срещу джихадистите, забравени от целия свят, но въпреки това оцеляха и успяха да спрат терористите. Ситуацията след това има още по-ироничен оттенък. Както правилно припомни Валери Найденов:" Други кюрди се опитаха да им се притекат на помощ, но Ердоган не ги пусна през турската територия и остави Кобани да умира. Неотдавна Ердоган заяви, че ще се  включи във войната с ИДИЛ и започна да бомбардира същите тези кюрди". Тоест малкият Айлян и неговото семейство са бягали към Запада, но разрухата на техния град и унищожаването на техния свят не се дължи на Асад, а е на обърканата политика и съюзници на същия този Запад. Малкият Айлян не бива да служи за леенето на лицемерни сълзи, а смъртта му трябва да послужи за истински отговори, а не за създавенето на поредната вълшебна приказка за консуматорски идиоти. Разказваме тази история, за да се види, че когато се случи нещо подобно на бежанската вълна, която разтърсва Европа, истината винаги е скрита зад тонове измислици, пропаганда, интриги, вкоренени предразсъдъци и доста историческа омраза. 

Време обаче е да видим къде е мястото на България в този хаос. Бежанците може и да подминават страната ни за ужас на знайни и незнайни НПО-активисти, но рано или късно този проблем ще стигне до България със силата на взрив. Нашата страна така и не успя да си научи урока от 2013-2014 година, когато нахлулите у нас бежанци поставиха под сериозен въпрос възможностите на страна за реакция на такава криза. Имитацията на действие - да пратиш двата хеликоптера на "Гранична полиция" да контролират границата с Македония може да сработи в някоя алтернативна реалност, но изобщо не представлява реална защита от този проблем. Но и при нас папагалите на световното статукво се опитват да ни занимават с последствията от проблема, но не и със самия проблем. Не е най-важно дали българите са готови да посрещат бежанци. Съвсем естествено е бедни и страдащи хора да не са най-гостоприемните домакини на земята, но днес страната ни плаща своята цена за послушанието. Толкова години безгръбначие ни доведе дотам, че страната ни е в състояние да формулира реален национален интерес. Държавата ни бе превърната в марионетка на американските интереси, стана послушенн йес-мен на Брюксел и това е драмата на мислещите българи. Те нямат усещане, че има начин политическите елити да се справят с радикален проблем, ако им се наложи. Американската марионетка Плевнелиев ли ще е човекът, който може да се опълчи в името на национален интерес? Или пък някой от министрите-евроатлантици, които разпознават единствено Русия като проблем и нищо друго. 

България самичка изпита жилото на това как политическите грешки докарват злото на входа на държавата ти. В началото на 2012 година Николай Младенов докара т.нар. "сирийска опозиция" на среща в България и се тупаше в гърдите, че страната ни ставала фактор във вземането на решения. Само няколко месеца по-късно обаче антентатът в Сарафово напомни, че всяко действие има противодейстие.  Не сме чули до днес Младенов да се е разкаял за това. Както няма да чуем покаяние, ако и тази страшна вълна от отчаяни хора удари и нашия бряг. Днес виждаме из медиите да шестват хора, които призовават да бъдем толерантни към бежанците и съскат грозно и злобно, ако хората изказват опасения. Да, толерантност е необходима, но всички, които не искат да обясняват, а да командват своя собствен народ, трябва да си прегледат главите. Хората имат право да питат. Хората имат право и да се възмущават защо едва преди две години отново България се сети да вдига стена по своята граница, когато вече беше твърде късно.

Всички медии днес са втренчени в прииждащите към Европа хора. Най-големите световни медии пратиха свои кореспонденти в Унгария, Австрия и Германия, страните, които станаха епицентър на на "новото преселение на народите", както бе наречена вълната от бежанци. И преди да видим как този проблем ще оттекне в България, нека първо кажем няколко откровени истини, които всички се опитват да заобиколят в анализа си на ситуацията. Големият въпрос е как се стигна дотук? Какво причини вълната? И отговорите са повече от един. От 2003 година насам, когато САЩ нахлуха в Ирак под абсолютно измислен и лъжлив предтекст, целият Близък изток прилича на барутен погреб, който всеки момент ще избухне. Окупацията на Ирак разби всяка държавност в тази страна, доведе до огромна терористична вълна и събуди с нова ярост ислямистките страсти. Абсолютно некадърната и сляпа политика на САЩ в този район доведе до възхода на новият суперхит на тероризма "Ислямска държава", която имаше възможност да получи своето бойно кръщене не само в Ирак, но и в Сирия, отворената кървяща рана на арабския свят. От 4 години насам гражданската война в Сирия тече с пълна ярост, но Европа чак сега се сети, че това е проблем, когато около границите на ЕС се струпаха толкова много хора, които търсят спокоен живот и ново начало. Най-накрая и европейските лидери загряха, че всяко политическо действия в полза на обезумяването на света се заплаща. Когато през 2011 година Франция и Великобритания с петролни пламъчета в очите пращаха самолети, за да бомбардират Либия, те едва ли са подозирали, че това ще сложи край не само на Кадафи, но и цялата страна и, че Северна Африка ще стане другият резервоар на емигранти, които колективно бягат от конфликтната зона. Днес Европа изпива до дъно горчивата чаша на всичките си грешки, включително и най-голямата, че безрезервно подкрепяше политиката на САЩ в Близкия изток или най-малкото не реагираше срещу нея. Защото първо на гърба на ЕС се стовари отплатата в лицето на бежанци, които искат на всяка цена да попаднат в Германия или Австрия.

Бежанската вълна разтърси сериозно европейските общества. Това беше логично. Логично е и друго - струпването на толкова много хора започна да поражда не само политическо, но и етническо напрежение. Хора, които са живели с идеята, че са недосегаеми за проблемите на останалия свят, сега с очите си виждат как светът напира да стигне до домовете им. И задаването на въпроси беше неизбежно. Всички започнаха да се питат - защо сега, защо точно сега? И се появиха теориите - че някой умишлено насочва потока към ЕС. Знам, хиляди статии бяха изписани за безумието на тази теза, но вътрешният плам и ярките метафори все още не са доказателство, че такава конспирация няма. Никой не може да каже дали това е вярно или не. Но един родено подозрението няма да умре като стоварваш върху него отровните камшици на иронията. Време е да кажем нетолерантната истина - Европа затъва в ксенофобията, не, защото е изначално расистка, а защото европейската политика в сферата на интеграцията напълно се провали. Европа е страшно толерантна, когато трябва да ни набива канчето, че не интегрираме ромите добре, но можете ли да ми дадете пример за страна от ЕС, която е интрегрирала добре чуждо население. Напротив - то стои и води паралелен живот, изцяло вън от културната традиция на Европа. И този провал засилва опасенията, че бежанците, които идват да търсят различен живот всъщност ще задълбочат проблемите. И това опасение кара хората от Европа да гледат бежанските потоци и да питат - къде са жените, а къде са децата? Опасявам се, че по тази тема има много повече пропаганда, отколкото смислени отговори. Европа се опитва да постави като централен въпроса за квотите, въпреки, че на всички е ясно, че това няма да спре бежанската вълна, а тя ще продължава да напомня за виновното минало и съучастието на Стария континент в световните престъпления.

Въпросите, които бежанската вълна повдига пред Европа не могат да бъдат оставени в ръцете на грантови маниаци, които искат да печелят отново пред лицето на големите трагедии.

Малкото кюрдче Айлян не умря заради това...