Господарите на "самостоятелното решение"

Ние, българите, се намираме в медиен и информационен капан. Ако не са чуждите посолства, чуждите медии и чуждите журналисти до нас никога нямаше да стига нито едно парченце от истинската световна реалност, а щяхме постоянно да живеем в информационна диета от политически ГМО-лъжи, умело подправени с три-четири капки отровна и искряща от злост интригантска пропаганда.

Точно такъв беше казусът със спрените за прелитане през българското небе руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Властта изигра тази сценка като апотеоз на национално достойнство, въпреки пукнатините в политическата им логика. Външният министър Даниел Митов мистериозно обвини, че нашите спецслужби го информирали, че товарът на самолета можел да бъде различен от обявеното. Това е новина. Повечето българи едва ли са подозирали, че страната ни има спецслужби, които работят, защото обикновено никакъв ефект от тяхната дейност не се вижда. А някои гавраджии започнаха да се шегуват как ли пък тези величествени спецслужби дадоха знак, че съществуват едва при драмата с руския самолет, а не при толкова по-важни случаи преди това. Митов и сие обаче не дадоха отговор на тези въпроси, а ни заляха с поредният евроатлантически буламач, който е омръзнал до втръсване - как България била отговорен и лоялен член на НАТО и нямало да допусне някакви си там коварни руснаци да правят каквото си искат.

Говорителката на Външно министерство Бетина Жотева в своето престараване произведе най-големият виц за тази година след като ни в клин, ни в ръкав в официалното съобщение за събитието сложи фразата: "Българското Министерство на външните работи самостоятелно е взело това решение". Защо изобщо трябваше уточнение по този казус? Какво го налагаше? Мислите ли, че някога институция на суверена страна ще тръгне да уточнява, че някое нейно действие не е взето под натиск. Това със самостоятелните действия го говорят най-вече хората към чието слепоочие е опрян пистолет и някакъв тъмен тип с маска зорко бди конспирацията да не бъде нарушена. 

В края на спектакъла се включи и президента Росен Плевнелиев, който грандиозно обяви, че лично той е дал "зелена светлина" на тази забрана, а после побърза да добави: "България е достоен член на НАТО", за да не би да си забрави опорните точки. Трилърът с руските самолети не спира дотук, но ще направим едно отклонение, за да изкоментираме президента, защото е изключително опасен симптом за състоянието на една страна, когато нейният държавен глава дрънка каквото му дойде на ума. Време е Петър Москов да се самосезира за казусът "Плевнелиев" и да види дали в Курило няма свободно легло и усмирителна риза. Случаят вече придобива маниакални форми. Прегледах внимателно Конституцията за правомощията на президента и вече съм убеден, че този тип халюцинира на живо. Нищо, ама нищо от неговите правомощия не предвижда той да дава "зелена светлина" на такова решение. Сами знаете - в нашият основен закон президентът е нещо като анимационен герой с представителни функции. Тоест - това, което коментира Плевнелиев е абсолютна измишльотина. Че по конституция президентът няма официално право дори да избере какво ще вечерят неговите гости, пък какво остава да имата думата за прелитащи самолети. Но очевидно в момента тече състезание за това кой от властта ще обере лаврите за слуга номер 1 и призът за творческа креативност за лакеи. Плевнелиев има особени таланти. Спомням си, че беше ходил на несъществуващ митинг на 10 ноември, тъй че защо да не си фантазира как лично той с голи гърди е спрял руските самолети. В мечтите няма цензура, казваше един голям български поет.

С всички тези действия спектакълът "България демонстрира национално достойнство и лоялност към НАТО в самостоятелните си решения" трябваше да приключи, а народът да се прибере по домовете си разтърсен от епоса и с вяра в непоклатимостта на българската военна сила. Източник на това последното трябваше да са изявленията на първенеца по гафове в кабинета - военният министър Николай Ненчев, който се изрепчи, че ако се налагало България щяла да приземява руските самолети. В мрежата веднага се понесоха вицове по този повод и чудене как ли трите ни бойни самолета, и то руско производство, ще се справят с такава задача.

Само два дни по-късно обаче студен душ заля отечеството. От информация на агенция "Блумбърг" стана ясно, че Барак Обама бил недоволен, че България е спряла руски самолети. Точното изречение е: "Президентът на САЩ Барак Обама не е знаел, че Държавният департамент е поискал от България и Гърция да затворят небето си за руски транспортни полети...". Дясната преса ужасена почна да търси изход от мрежата на собствените си лъжи. Най-накрая обвиниха превода. Медиите на "Америка за България" почнаха да обясняват, че в оригинала на статията бил потребен изразът "he was upset with the department", което трябвало да се преведе не като "недоволен", а че Обама бил "разочарован", че департаментът не е действал по-прозрачно и в по-добра координация". Предполагаше се, че след такова едно изясняване българските грантаджии трябваше да спят по-спокойно, че не са прегазили генералната линия на Вашингтон, но всъщност изобличението в статията изобщо не е разбито. Защото, честно казано, изобщо не е важно дали Обача е "недоволен" или "разочарован", а че в нея директно се казва, че Държавният департамент е изискал от България да затвори небето си. Толкова с идеята за "самостоятелното" решение. Дотук с това, че страната ни имала суверинитет. Външното министерство на една чужда държава се разпорежда с нашите институции все едно са й собствени. Дописката в "Блумбърг" отстрелва и версията на президента, че той е дал "зелена светлина". Очевидно американските дипломати пет пари не дават за лъжите на техните марионетки у нас и така благодарение на чуждите медии разбрахме, че естественото състояние на българският евроатлантизъм е безкрайната лъжа. Самостоятелно решение не е имало, България просто за пореден път е била използвана като инструмент в голямата геополитическа игра, чийто изход става все по-заплетен и неизвестен.

Има един политически парадокс в "смелото и самостоятелно" поведение на Външно министерство и цялото правителство. Приемаме, че гаднярът Путин е заплел интрига и е излъгал доблестната евроатлантическа власт и наистина вместо помощ е натоварил самолетите с оръжие. Окей, ама те носят оръжие, защото Русия очевидно се готви за операция срещу Ислямска държава. Спирайки оръжията за тази операция ние всъщност помагаме на Ислямска държава и призракът на Абу Бакр ал Багдади трябва да прати поне три девственици от отвъдното като дар на Даниел Митов. Стига, разбира се, Даниел Митов да знае какво точно трябва да прави с тях. Ако пък в самолетите не е имало оръжие, а наистина хуманитарна помощ - то българската държава се превръща в съучастник в разгарянето на хуманитарната криза в Сирия, което е поведение на пълни тъпанари. И в двата случая "самостоятелното" решение все ни води до гадни изводи и на човек му загорчава в устата.

Черешката на тортата станаха информациите, че ден преди "самостоятелното решение" руски самолет все пак е прелетял над България и е бил пропуснат. С екзистенциалната новина за това се натовари премиера Бойко Борисов. Той дори съвестно си подбра декора и публиката, за да каже това - тържественото представяне на кандидатите на ГЕРБ за местната власт в зала "Арена Армеец". Пред своите кадри Борисов описа покъртителна история. В неговите думи се оказа, че България е минала през своя мини-карибска криза Самолетите прелитали над наша територия, а той като герой на Достоевски бил раздвоен какво да направи и как да постъпи. Най-накрая решил да пропусне самолетите, защото му се видяло по-лесно да говори с натовските партньори, отколкото да вади трупове на пилоти от морето. И така идеята за "самостоятелното решение" на Митов и Жотева отново получи ритник в слабините. Оказа се, че България е малка страна, но за сметка на това лъжата ни дебне отвсякъде.

Политическият разказ по-горе е разказ за един крах. Това е история за една държава, която самичка се е отказа от самостоятелна историческа роля и по този начин върви срещу собствените си национални интереси. Драмата около самолетите показва, че ние имаме власт, която вече не в състояние да види истината за случващото се около нас. Бежанската криза доказа на целия свят, че ако проблемите на Близкия изток и Северна Африка не бъдат решени, то потокът от хора, които търсят спасение не само няма да спре, но и ще разтърси основите на политическия ред на Стария континент. Русия заради това реши да се ангажира в битка с Ислямска държава, защото тя е раковото образувание, което трябва да бъде премахното. Оказа се, че пред битката с истинските проблеми, нашата власт избра измисленото и халюцинирано зло. В държави със суверинитет това не се случи - от Франция и Германия дойдоха информации, че те приветстват руския ангажимент. На всички им стана ясно, че без Русия битката с терористите няма как да бъде спечелена. Но България избра да се втренчи в собствения си пъп и да пропуски света покрай ушите си. Това ще ни доведе до нова фаза на влошаване на отношенията с Русия, а няма какво да се лъжем - именно отношението към Русия ражда днес огромна част от политическите драми у нас, защото евроатлантиците със "самостоятелни решения" са узурпирали управлението, а реално са глас на не повече от 5 процента от българското общество. Те самички натикват страната ни в килера на прислугата откъдето ще наблюдаваме как светът се разтърсва и променя в близките години, защото е ясно, че трябва да се действа. А каква съдба ни е отредена на нас? На броячи на самолети? На хора, които гледат света по телевизията? На марионетки на повикване? Господарите на „самостоятелните” решения нямат отговор на тези въпроси. 

Не им плащат да отговарят. 

Плащат им да се подчиняват.