Изборната
кампания за местни избори е най-радостното време за България. Само тогава
бъдещето винаги изглежда светло, просперитетът възможен, а дупките по улиците
най-накрая победени. Един път на четири години електоратът получава смъртоносна
доза оптимизъм и рязане на лентички, докато човек не поиска да си прегризе
гърлото.
Зад
красивите обещания обаче зеят грозните реалности. Още отсега търговците на
гласове са заредили пачките и само чакат да им падне случай. Там, където парите
не помагат, гербаджийските жандарми обикалят като шпицкоманда, за да плашат
всички евентуални кандидати, и така ни връщат във времената на Гочоолу и
Дочоолу. Вероятно Алеко Константинов дори не е подозирал, че описва безсмъртно
явление, което се преражда през годините и опорочава всичко светло, в което
човек може да вярва.
И все пак,
банално казано, тези избори са изключително важни.
Те са възможност тази нагла,
корумпирана и вманиачена власт да бъде наказана по-най добрия начин.
Само
голямото участие в избори може да направи шамара силен.
Сега е времето. И да,
това звучи досадно, което обаче не го прави по-малко истинско.
В противен
случай след изборите, когато погледнете пак медийната пустош и започнат да ви
облъчват с Винету от сутрин до вечер, вече ще бъде късно.
Алтернатива
има.
No comments:
Post a Comment