Музикалната "еманация" на ДПС

ДПС пак го направиха. Тъкмо човек си помисли, че тези избори ще минат без редовният им номер и ето, че те пак хвърлиха бомбата. На концерт в Исперих за откриването на кампанията за вота песента "Кой уши байряка" бе започната на български, а завършена на турски език. Новината за това предизвика бура в социалните мрежи. А верни на своя собствен стил от ДПС обявиха, че това било "еманация на заедността и толерантността". Това, което остана необяснено е как така техните еманации винаги приличат на пускане на химически газ и атака срещу здравия разум у нас. Не само тази песен - спомнете си величавите изцепки на Доган за разпределяненото на порциите, обръчите от фирми, целувките за Калфин...

Това е цяла поредица от знакови еманации.

Човек дори и да не иска започва да си мисли, че това се прави съвсем целенасочено. Че точно това е тактиката на ДПС преди всички избори напоследък - безкрайното опъване на етническите струни и върховната провокация като начин гейзерът на примитивния национализъм да избухне. След това вече тотото на ДПС е сигурно.

Техните избиратели не задават въпроси, а гласуват от страх. Това е усмирителна риза, а не вот. Подобен стил на предизборна провокация е единственото нещо, което спасява ДПС от равносметката за това каква цел изобщо имат като партия освен консумацията на пари и власт и за пореден сезон им осигуряват избиратели, които иначе едва ли биха гласували за тях. Кой беден човек ще гласува за самозабравени милионери, които вече дори не искат да се крият?

Създаването на този стил на перманентната провокация, ох пардон, еманация е знак за това, че ДПС може да държи редиците си единни единствено чрез такива външни форми. Значи дори и колосът, най-стабилната партия е обхваната от процес на разложение, след като разчита на музикални еманации, за да може да събира гласове. Докога ще трае това? 

Ами поне докато другите партии оставят да бъдат изненадани от тях.