На кого е неудобна Ирина Бокова?

България съществува сама за себе си в политическото пространство на света. Дали ще наречете това провинциализъм или просто е някаква форма геополитически аутизъм, която е нелечима към настоящия момент е трудно да се дигностицира. Но фактът е факт - страната ни живее в своята самозатворена реалност и само от време на време като бляскащи метеорити в апокалиптично небе, се чува, че нещо отвъд нашите граници съществува. Обикновено това са новини от митичното пространство Брюксел, фентъзи-реалност откъдето се твърди, че идват парите по европроектите, а друг пък ще е някоя статия в издание от широкия свят, където се споменава България. Такива текстове, особено, ако са гадни и лоши, почват да се въртят из информационните агенции с чувството за величавав национален мазохизъм.

Именно покрай някаква такава статия тези дни разбрахме, че битката за шефското място в ООН навлиза в най-горещата си фаза. Както се знае според мнозина изтъкнати анализатори най-вероятният, а и най-избираем кандидат за мястото е настоящата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя има няколко безкрайно добри качества - способна е, има голям политически и административен опит, натрупа достатъчно популярност, от Източна Европа е, а е и жена. Това я прави изключително силен и подготвен кандидат за една от най-отговорните световни позиции и прогнозите са, че тя лесно може да замени Бан Ки Мун начело на ООН.

Процедурата по този избор е сложна и увъртяна като картина на експресионист. Шефът на организацията се избира от Общото събрание на ООН по препоръка на Съвета за сигурност на ООН. Именно, защото кандидатурите се обсъждат първо в там, всяка една от петте държавни постоянни членки на Съвета за сигурност може да наложи вето върху номинацията на даден кандидат. Тоест спирането на подходящ кандидат, който да удовлетворява всички страни е досадно изтощителен процес, в който са намесени преговори, баланси и други политически гадости. И, за да може в случая интригата допълнително да се заплете, въпреки, че България официално е обявила, че ще подкрепи Бокова като кандидат, по медиите се понесе името на зам-шефа на ЕК Кристалина Георгиева, също като възможен претендент за този пост. Георгиева е неизбираема, но пробивна. Очевидно е, че нейното пускане по тази пързалка има една цел - да намали шансовете на Бокова или поне да създаде някаква привидност за тежък конфликт и разделение. Това е изпитана интрига и още, когато стана ясно, че Кристалина Георгиева не само не се опитва да отрича, но дори мълчаливо одобрява споменаването, че е възможно да се прехвърли към ООН, беше ясно, че компроматите няма да закъснеят.

И такъв, разбира се, се появи под формата на яростна статия в американското издание "Ню американ" под заглавие "Българският комунист и шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова може да оглави ООН". Тази статия е издържана в жанра "донос с нелеп патос" и представлява една безкрайна клевета не само срещу Бокова, но дори и срещу цяла България. Странно обаче е друго - как три-четвърти от "либералнеещите" агенции преведоха този текст с нескрито наслаждение и тихо мляскане. Няма лошо разбира се, хората да бъдат информирани за това какво се пише за Бокова, но е добре да знаят и какво точно е това издание "Ню американ", защото иначе човек остава с чувството, че едва ли не това е позиция на Белия дом.

Кратка справка показва много интересни неща. "Ню американ" е месечно списание, което поддържа и ежедневен сайт и се издава от American Opinion Publishing, собственик на която е обществото "Джон Бърч". Казано с други думи това издание е флагман на мегакрайната десница в САЩ. Десница толкова крайна и опиянчена от американската изключителност, че настоява за излизането на САЩ от ООН и за разпускане на федералното правителство във Вашингтон, защото то пречело на свободния пазар. Щатите са страна с цяла палитра от ненормалници, драпащи за обществено влияние, но издателите на това списание спокойно можем да определим като политическият аналог на Йоло Денев в САЩ. Съвсем разбираемо е защо крайната американска десница не иска човек като Бокова начело на ООН. Защото с опита, който вече има Бокова е в състояние да преобърне представата за ООН като организация, която съществува, за да не прави нищо и да се блокира взаимно. В момент в който светът е изправен пред невероятни предизвикателства един силен лидер начело на тази организация може да покаже, че американските десни пак са тръгнали да ръсят яки щуротии и да затъват в в дрогите на свободния пазар, либертарианството и мутиралото явление "анархокапитализъм", което би вдигнало всеки истински анархист от гроба с желание да тръгне да мъсти за тази гавра.

Още по-нелепо е самото съдържание на статията. Защото, когато човек я прочете разбира, че Бокова е виновна за две неща - че е дъщеря на баща си и, че е учила международни отношения в Москва. Всичко останало са квалификации, които се родеят с шизофренията с примеси на свиреп американски империализъм, напълно освобеден от здравия разум. Авторът на текста Алекс Нюман се задавя от злоба, че кандидатурата на Бокова щяла да "даде  по-голям глас на автократите от Третия свят в "глобалното управление", докато човечеството се готви за това, за което глобалистите говорят като за свой нов, "многополюсен" световен ред. Работата на Бокова ще бъде да улесни този преход. За американците и милиардите жертви на комунизма по света обаче кандидатурата и статутът й на фаворит представляват отлична възможност да демаскират ООН и членуващите в нея режими като такива, каквито са - заплаха за човечеството и свободата". Американците априори са изведени като някаква по-висша, направо небесна раса и единствено и само техният интерес е важен. Точно това твърди авторът. Презрението с което говори за "третия свят", в който е включена и България, би трябвало да изостри сетивата на всеки.

След това Бокова е обвинена в най-големия грях - това, че е останала политически последователна. "Бокова остава в БКП, след като тя се преименува на Българска социалистическа партия (БСП) след падането на комунистическия терористичен режим. Въпреки промяната на името с цел получаване на достъп до парични облаги, платени от данъкоплатците в САЩ и ЕС, безкрупулната партия, която е на власт и днес, продължава да бъде доминирана от същите главорези, както и преди", твърди автоът на текста. О, забележете, БСП била на власт и днес. Някой или не си е написал домашното преди да седне да ръси глупости или просто не е разчел и запомнил добре опорните точки, които е получил. След това текстът представлява едно досадно мърморене по темата комунизъм и други такива типични алабализми, които у нас вече са недействащи, защото обикновено най-яростното ги използват пребоядисаните деца на старата номенклатура.

Интересно обаче как един такъв американски текст издържан в стил на свиреп сталинизъм според който децата са отговорни за своите родители може да получи такова разпространение у нас. Отговорът е повече от очевиден. Българският демон за тегленето обратно в казана на всеки, който тръгне да излиза от него отново е сработил на 100 процента.Поне половината тези в статията на куку-изданието със сигурност са продиктувани от някой българин, който е решил, че върховата самоизява на живота му ще е да прецака някой свой сънародник с радост, кеф и психодесен възторг. Точно това е тъжното - със сигурност на това журналистическо местопрестъпление ще се открият отпечатъците на някой българин. Съвсем не твърдя, че това е интрига организирана от Кристалина Георгиева, но, че е самоубийствена просто няма спор. Ясно е, че психодясното у нас ще извива от възторг пред всеки такъв текст, защото тази прослойка така и не беше задължена със закон да си пие хапчетата. Но за всички останали появята на подобни пукнатини в позиция по която България трябва да има единно мнение, подсказва, че наистина имаме проблем със собственото си разбиране за нашето място в света. Тези дни Бойко Борисов отново повтори голямата си политическа идея, че по въпросът с бежанците трябва да се разберат "големите началници". Това е политическо фиаско. Бокова е пример за друго - как една българка може да пробие в света на големите началници, защото е показала качества, недостъпни за всеки психодесен в този разгневен свят. Тези нейни качества са я направи май доста неудобна за част от американският естаблишмънт и това е сертификат за качество. Да и друго - тя беше от световните лидери, които отидоха и преклониха глава пред паметта на загиналите руски войници на 9 май в Москва. Това показва не само качество на духа, а и принципност, което е важно, когато половината свят е в ръцете на безпринципни маниаци.

Въпросът е, че докато ние като общество съществуваме от сутрешен блок до сутрешен блок светът се изправя пред предизвикателства, каквито никога не имал пред себе си в предишни времена. И от способността да се отговори на тях зависи бъдещето. В този смисъл обаче ние сами се лишаваме от бъдеще докато се опитваме да представим нашия собствен казан като някакво ВИП-сепаре на безвремието, където не се случва почти никога реалността да присъства. Време е това да се промени. Защото докато другите отиват към бъдещето, ние ще си останем в миналото. И ще се радваме като стадо от аборигени на всяка статия, където авторът се е сетил да ни изпсува и ще го считаме за знак от небето.