Saturday, October 24, 2015

Ще се предложи ли и за патриарх Радан Кънев?




"Мафията води пълноценна война срещу Реформаторския блок", изокха скоро лидерът на ДСБ Радан Кънев в поредната своя медийна изява на която приличаше на нещо средно между врачка, която разваля лоши магии и шаман, който е убеден, че само с едно мигване ще накара всички блондинки във вселената да си свалят сутиените. Уви, историческите хроники не бяха обогатени с факта дали това мощно и бойно изявление е било дадено преди Кънев да пусне във фейсбук снимка на това как консумира "традиционните предизборни пържени дробчета преди събранието в с. Партизани, община Дългопол". Какво да го правиш, реформатор - все към партизанлъка го влече, макар и не в героичния смисъл.

След като мафията е обявила война на РБ, то Радан Кънев трябва да каже дали пък случайно не е тя тази, която го е накарала да даде прословутото си заявление за това, че има намерения да се кандидатира за президент. Тази бомба бе хвърлена в максимално удобна за костовист обстановка - пред вестник "Капитал", където атмосферата отдавна напомня на "Работническо дело" от 1954 година и там импровизации просто не се правят. Ще бъде тъпо да отдадем създадената от Кънев новина на страничен ефект на махмурлук или някакво душевно разстройство. Съвсем очевидно е, че времето и мястото са избрани целенасочено и нашата цел в този текст ще бъде да разберем защо се стигна до този анонс и дали пък наистина мафията не пуснала своите мощни телепати да объркат мозъка на реформатора и да го пуснат по една водна пързалка, която цялата е осеяна с бръснарски ножчета.
Големи части от остатъчната десница посрещната заявлението на Кънев на нож. Десните сайтове веднага осъмнаха с конспиративни теории за това как младият Радан е бил използван като пионка в голямата партия шах срещу Росен Плевнелиев. Партньорите на ДСБ в Реформаторския блок също реагираха с изумление. В свое интервю бившият вицепремиер на Сергей Станишев, но днешен автентичен десен Даниел Вълчев също обяви, че издига своята кандидатура и така въпреки, че темата нямаше да се обсъжда преди местния вот, РБ се оказаха с цели две номинации. Очевидно президентската травма и рана на десницата е толкова силна и гнои толкова много, че още отсега те възприемат битката през 2016 година като някакъв реванш, като отложен Апокалипсис (а думата апокалипсис означава откровение), който да ги отърве от комплекса, разтърсващ десницата от 2006 година насам, значи вече цяло едно десетилетие.

Преди да продължим с прогнозите за бъдещето трябва да направим кратко пътешествие в миналото, защото тук без малко исторически данни рискуваме да затънем в блатото на посредствеността. Първо - откъде сме наясно, че десницата се тресе от психологически тремор при споменаването на президентски вот? Ами много е просто - от 2001 година автентичното дясно яде такъв бой по време на такъв вот, че още си събират политически зъби.
Няма да се връщаме чак до изборите през 2001 година, когато двойката Георги Първанов - Ангел Марин успя да изпревари чувствително медийните фаворити Петър Стоянов и Нели Куцкова. Тогава медии и социолози дружно вещаеха на Първанов третото място в надпреварата и вече подготвяха некролози на левицата, но чудото се случи. Когато беше най-силна десницата се срина, а това отвори такава рана в душата й, че болката никога няма да бъде забравена.
Добре е обаче да си спомним драмата през 2006 година, когато остатъците от СДС и ДСБ решиха, че ще издигнат общ кандидат за президент и се спряха на доста възрастният бивш онституционен съдия Неделчо Беронов, човек с интелектуален капацитет, но без нито грам политическа харизма. Точно тогава обаче старото дясно вече не играеше по никакъв начин, защото на политическия хоризонт на България започна да изгрява звездата на ГЕРБ. Само година преди Бойко Борисов бе станал кмет на София и погледите на десния електорат гледаха с еротична страст въздигането на неговата формация. Легендарни ще останат всички думи на любов и омраза, които СДС и ДСБ си размениха с ГЕРБ и как Бойко Борисов най-накрая каза, че няма да участва в изборите, но ще подкрепи Беронов. Не е ясно дали въздишките в дясно тогава са били от облекчение или от разочарование.
Изборите дойдоха и крахът беше пълен. Въпреки всички опити на Георги Първанов през цялото време да говори за Беронов като за свой основен противник и така да му прелее малко адреналин, че белким излезе на втори тур, резултатът беше катастрофален за дясното. Основен опонент на Първанов тогава и съответно участник в балотажа се оказа Волен Сидеров. Само за сравнение - десните взеха 271 078 гласа, а Волен - 597 175. Разгромът може да има почти поетично лице.
Но това не беше дъното. Дъното, както казва един български философ, е само една философска категория. През 2011 година изборите донесоха тонове ново страдание на десницата. След предварителни избори, проведени по-скоро като фарс, кандидати на Коалиция „Съюз на десните сили“ станаха Румен Христов и Емануил Йорданов. Тяхното участие в изборите се оказа почти символично - 65 761 или 1,95 на сто от гласовете. Нека да припомним - тогава Меглена Кунева все още не бе открила, че е реформаторка, така че няма как да броим гласовете за нея като десни. И така резултатът се оформи като 3 на нула за живота срещу автентичната десница. А в началото на прехода част от десните шамани си въобразявах, че президентската институция завинаги ще бъде монопол на десницата, но битието в преход винаги се оказва по-могъщо и силно от дясната конспирология.

Едва след като сме припомнили всичко това можем да се върнем на соловите акции на Радан. В името на науката нека да предпложим, че той е в състояние да мисли стратегически, а не разсъждава във фейсбук-статуси. Та всеки един стратегически анализ ще види, че в момента мощни медийни и икономически структури се опитват да подсигурят втори мандат на Росен Плевнелиев и правят опит да оплетат реформаторите в тази игра. Плевнелиев е идеалната марионетка. Изпълнител на заповеди. Държавен глава без собствени идеи. Ретранслатор на безсмислие. Една карикатура, но пък с подходящия евроатлантически софтуер. Реформаторската подкрепа за Плевнелиев обаче ще е тежък политически удар срещу автентичната десница, защото това ще са четвъртите избори за президент на които те ще запишат единствено и само символично участие. Ако резултатите от местните избори не ги убият, то със сигурност изчезването им в кампанията на вота за президент ще ги потопи под водата, защото тогава реформаторите открито ще са принудени да агитират за чужда за тях фигура. Нещо повече - в уравнението изобщо не е ясно каква е целта на Бойко Борисов. Защото, ако на изборие се яви той, а Плевнелиев не бъде подкрепен от ГЕРБ, тогава загубата на настоящия президент ще бъде записана изцяло на гърба на реформаторите, а подобно развитие е като да хванеш венерическа болест без дори да си доближавал до жена.
Всъщност заявката на Радан Кънев е едно от малкото смислени неща, които той като лидер може да направи, най-малкото заради това, че поне се опитва да покаже зъби и на задкулисните политически инженери в десницата. Или поне, че се опитва да се класира поне на кастинга за бъдещ десен президент, който американското посолство ще организира.
Заявката за президенството има и друга цел. Тя е в състояние да осигури поне още една година политически живот на Радан Кънев, защото след изборите го чака цяло цунами от проблеми. Изостреният тон между реформаторите и ГЕРБ едва ли толкова бързо ще отшуми след вота. Много думи бяха изречени. В безплатната брошурка, която РБ раздаваше за местния вот в София основното заглавие всъщност беше "Да разбием ГЕРБ". Десните много късно се усетиха да участват в изборното състезание. Основните им фигури в страната бяха ударени или бяха оставени да се спасяват сами. В най-решителните си мигове като формация РБ не реагира като единна партия, а като пациент в главата на който за надмощие се борят поне четири личности. И липсата на хомогенност поставя под съмнение тяхното участие в управленската коалиция оттук-нататък, защото никой не иска да бъде в съюз с кварталния луд, който върви из градските паркове и си показва срамотиите. Заявката за президентския пост осигурява на Кънев обаче стратегическа цел, ново лакомство, което да размаха пред носа за зажаднелите са нова утопия за идиоти десни кадри. Времената са кризисни и всяка лъжа може да мине за блокбастър. Разбира се подобен ход е като първа стъпка в минно поле, защото провал на президентските избори може да се окаже летален за Реформаторския блок и язък за мощните рекламни кампании и улични пърформанси, които бяха направени в негово име.

Действията на Кънев обаче демонстрират основната слабост на настоящата десница. Тя се опитва да мине за автентична, но всъщност съществува в лъжа. РБ не е стожер на морала, защото се оплете в толкова нечист съюз, че прие за съюзник дори и Делян Пеевски. Оттук-нататък е трудно да приемем, че такава партия може да има реална политическа тежест. Единственото автентично действие на морал, което може да направи РБ е да напусне правителството, за да подсили тежестта на своята аргументация. Докато съществуват във властова среда с дебелеещи министри обаче хората на Радан ще минават просто за клоуни, които си мислят, че публиката вярва на тежката им словесност. С други думи обаче това отваря пътя на големите мъки на дясното. Още няма да се се оправили от синините на местния вот и ще почнат да ги ритат за президентския. Тогава дали пък Радан няма да обяви, че се готви за патриарх. 
Така де - рано или късно някой от десните трябва да поиска и небесната власт.

No comments:

Post a Comment