Sunday, October 18, 2015

Битката в главата на кабинета




Българското правителство отдавна прилича на пациент от Карлуково в чиято глава за надмощие се борят поне четири отделни личности. Точно заради това разминаването между Бойко Борисов и Даниел Митов в оценката им за руския външен министър Сергей Лавров не е признак за вътрешна демокрация, а симптом за изострянето на психическата болест до нейната почти летална фаза.
Митов, който има само виртуални политически мускули, побърза да окачестви поведението на Лавров като невъзпитано. Но нека да припомним какво точно каза Лавров. Той коментира думи на Борисов казани пред Американската търговска камара у нас и обяви, че него би го било срам пред избирателите му след подобно заявление.

Добре е, че бяха думите на Сергей Лавров за премиера, за да прочета какво точно е казал Бойко Борисов. Попаднах насред галактически хаос от беснотия. Впечатли ме изявлението: "Говорим за американския бизнес в България - добре дошли сте, полагаме огромни усилия, толерираме го, дори когато не е много за толериране. Когато са направени договори, които дори ме е срам да ги чета, ние ги толерираме...".
След тези думи очаквах гневна статия в "Капитал" заради това как петата колона на Вашингтон нарушава пазарните принципи и изкривява пазара като толерира чужд бизнес. Очаквах млади либертарианки на гол протест срещу тази позиция. Очаквах Иво Инджев да напише разтърсващ текст как българската политика с намира изцяло под чуждо влияние. Ама не би... Нали си представяте какво щеше да стане, ако някой премиер бе обявил, че толерира руския бизнес. В думите на Борисов има буквално признание за това кой ръководи външнополитическата линия на страната. За първи път някой министър-председател вербализира основите на лакейството по този начин. Ама заради това обичам България. Тук истината е изкривена до такъв мащаб, че се налага да я чуваме отвън.
И всъщност точно заради това поведението на Митов е опит за кризисен пиар. Това е стратегия за отклоняване на вниманието от същината на думите на руснака и превръщането на едно заявление в скандал чрез изостряне на тона.

Борисов обаче бързо се усети, че това не е печеливша тактика. Нещо повече - той схвана, че няма да успее да стабилизира ситуацията, ако тръгне да опровергава неопровержимото и заради това реши да зареже имагинерната евроатлантическа солидарност и да короняса с думите си Лавров за дипломат номер 1 в света. Това обаче също не е честна позиция. Това е опит на щрауса да скрие главата си в асфалт. Една провинциална маниерност, която крие безпомощността си зад общи фрази.
Борбата на личностите в главата на правителството издава не само липса на политика, а липса дори на елементарна визия за това какво се случва в света. То (правителството) наистина прилича на пациент на легло, който напълно не знае на кой свят се намира и чака само някой да му надене усмирителната риза и така напълно да го отърве от отговорностите. Трудно е да си кандидат за лакей в свят, който оттук-нататък все повече ще цени самостоялните и независимите.


No comments:

Post a Comment