Wednesday, October 28, 2015

За ударените от прехода и костюмарите




Разглеждам снимки от протеста на "Атака" пред НС.
Ударени от прехода хора. Бедни, изнемощели, гневни, беззъби, смачкани.
И, разбира се, част от градското дясно, хора, които никога не са си лягали гледни или са изпитвали ужас от поредната сметка за тока, намират тази гледка за много забавна и упражняват интелектуалните си иронии, сложни метафори и снобско чувство за хумор върху нея.
И какво стана - ударените от прехода вече са повод за виц. Успелите обичат да гърчат лузърите.
Колко е готино!
Колко е смело!
Ритай бедните с виртуални ритници в корема докато напълно не забравиш, че те съществуват!



А големият въпрос е съвсем друг.
Големият въпрос е защо тези бедните, гневните и ударените предпочитат да вярват на един лумпен и истерик като Сидеров вместо да вярват на кариеристичните костюмари? Това е диагнозата на обществото ни.
Те избират клоуна, защото той е ненормален, арогантен и откровено фалшив, но от време на време описва светът такъв, какъвто е, а не както му се иска да бъде.
Живеем в извратена и подменена реалност. Защото бедните не съществуват в политическата лексика на костюмарите. Те са невидими за управлението.
Костюмарите и снобите предпочитат да говорят за съдебни реформи, Шенген, досиета, ченгета, изборно законодателство и разни други възвишени неща и напълно са забравили за тази оскотяваща и изпадаща от борда България и ето - тя се появява на митинги пред парламента в такива пародийни ситуация. Някои от тях може и да са получили пари, за да бъдат там, но това е положението, бедният човек няма време за сложни морални дилеми.


Пред очите ни е една пропаст, която всички се правят, че не виждат. И тук казусът "Волен Сидеров" просто не играе. Не става дума и за "Атака". Става дума за ударените хора, за тези, които нямат перспектива, за тези на които им е останало единствено отмъщението, за тези, които нямат пари за зъболекари, хигиена или каквото й да е друго. За тези, които виждат надеждата си само в маргиналите, понеже голямата политика по никакъв начин не ги забелязва. Тази пропаст е най-големият проблем на България и всичко друго е просто странично.
Слепите за тази ситуация са най-големите виновнии за проблема. България е една разпадаща се страна, която живее единствено във фантазията, че е има. И когато един ден богатите и охранените се събудат от този сън, ще разберат, че тези гладните стоят отвън на площадите и ги гледат. 
С презрение. 
И гняв.

No comments:

Post a Comment