Политическата комедия на Волен Сидеров

Eдва ли и най-заклетите почитатели на мрачното фентъзи са подозирали, че не друг, а Волен Сидеров ще стане звездата в нощта на местни избори 2015 година. При това звезда на психодрама, с елементи на черна комедия - бутафорично риалити с трилър тръпка, полицейски кордони и министърка на вътрешните работи, която се шматка като муха без глава на място, където изобщо не бива да я има. "Атака", която взе общо около 3 процента от гласовете за общински съветници, се превърна отново в център на непропорционално голямо медийно внимание и така изборната нощ отиде по дяволите, а българското общество за пореден път стана жертва на своите бесове.

Точно, когато журналистите в тв-студиата чакаха да минат няколкото безкрайни часа в политически анализ на резултатите от изборите и обясненията за това как всички са победители, изведнъж стана ясно, че Сидеров се е барикадирал в НАТФИЗ, а студенти отвън скандират, че искат той да им падне в ръцете. Не съм наясно какво подтиква Волен Сидеров редовно да се злоупотребява със своя инстинкт за самоубийство, но с тези медийни къчове с които става известен той е вреден не само за своя електорат, но и за каузите, които си е присвоил. Но Волен Сидеров вече е като дрога и за медиите, които не могат да се откажат от него, пристрастили са се към отровната пелена на скандалите, които витаят около фигурата му и така час по час му демонстрират желание да участват като свободни актьори в неговия черен спектакъл, който ще приключи единствено и само, ако няма зрители. Уви, зрители винаги има. Винаги има кой да иска да дъвче политическите пуканки и да трупа евтини дивиденти като играе хоро върху гърба на Сидеров, но точно по неговия начин, правейки го неунищожим българското политическо пространство.

Трудно е да датираме първоначалната експлозия у Волен Сидеров, но може би трябва да се върнем далеч назад, до онзи останал неизяснен инцидент на магистрала "Тракия". Тогава през 2006 година след лек сблъсък между коли на пътя лидерът на "Атака" решава, че срещу него се извършва атентат и вади оръжие на болен старец и внука му. Инцидентът придоби такава известност, че няколко години след това той се превърна в медийна легенда с проточилото се до безкрай дело. И до днес обаче версията на Сидеров, че това е провокация, организирана от тогавашния МВР-шеф Румен Петков, изглежда колеблива и слаба, защото лидерът на "Атака първоначално твърдеше, че с него в колата е бил тогавашния му съратник Павел Чернев. По-късно стана ясно, че това не отговаря на истината. Чернев се отказа от първоначалните си показания, а няколко дни след това даде интервю във всекидневник със заглавие "Волене, бях ти най-верен. Защо ме предаде?".

След това превъртаме лентата напред и подминаваме доста странни проявления, за да сигнем до 2010 година, когато стана ясно, че лидерът на "Атака" е буйствал в самолет на "Луфтханза". Тогава според някои столични вестници "видимо пиян" Сидеров замервал стюардесите на борда с храна и крещял на една от тях "Няма да ми заповядва някаква си русокоса арийка". Свален на земята той бил задържан от немските власти до изясняване на случая. И тук се намесва едно чисто българско политическо обстоятелство, което е големият демон по нашите ширини. През 2010 година Сидеров беше изключително удобен парламентарен съюзник на ГЕРБ, техен добър приятел, който те използваха за най-острите атаки срещу БСП тогава. И понеже беше толкова добър съюзник, правителството на ГЕРБ направи всичко възможно да потули случая, да го избута някъде в покрайнините на общественото внимание и така спаси кожата на атакиста. И само една забележка - тези, които започнаха масово да се правят на големи антисидеровисти през 2013 година, тогава никакви ги нямаше да вземат отношение по темата. Това винаги е бил най-големият жокер на Сидеров досега - той или е бил приятел с управляващите или са го считали за някакъв незаслужавващ внимание човек, който може да си прави каквото поиска.

После през 2011 година провокираният от Сидеров бой пред Софийската джамия можеше да се превърне в много кървав инцидент, но и тогава властта предпочете да не взима никакви мерки.

Продължаваме с бърза скорост напред. В началото на 2014 година лидерът на "Атака" отново се забърка в самолетен скандал, този път в полет за Варна. Според свидетелски показания той се държал агресивно с жена на него, както и със спътника й. Версията на атакистите, разбира се, беше по-друга. Именно в онзи студен януари стана ясно, че правителството на Пламен Орешарски изживява последните си дни, особено след като се крепи на мълчаливото съгласие на Сидеров да ходи на работа и така кворум да има. Тогава стана ясно, че морално-политическата цена за участие във властта се вдига от ден на ден и най-накрая партиите, които участват в управлението ще са неспособни да я платят. БСП и до днес плаща за този свой компромис.

И така стигаме до инцидентите пред НАТФИЗ, които започнаха седмица преди местния вот. Първоначално беше скандал пред клекшоп до театралната академия, който Волен обвини в разпространение на наркотици и цигари без бандерол. Случката стана късно през нощта, а след това телевизионните репортажи бяха пълни със свидетелски показания за суматохата. Въпреки това обаче Сидеров е тв-феномен, защото всеки друг на негово място отдавна щеше да е потънал в мътилката на миналото, а при него скандалът е начин на живот, политическо гориво, което го подхранва и упорито от парламент на парламент не иска да го изкара от политическия живот.

Няколко дни по-късно сценката се повтори, но с лека промяна - антуражът на атакиста нахлу в НАТФИЗ, за да търси сметка на студентите защо употребяват дрога. И така се стигна до пика в нощта на изборите, когато Сидеров нахлу отново в театралната академия, а след това се видя принуден да се барикидира в нея, защото отвън се събраха студенти, които да протестират срещу действията му.

Точно тук започна смъртоносната серия от грешки лично на Румяна Бъчварова, които тепърва ще се стоварват върху нейната управленска биография. В едно свое мнение във фейсбук журналистът Явор Дачков брилянтно сравни Сидеров с бежанската вълна в Европа, а всички останали като безпомощните европейски лидери, които не знаят как да реагират. Бъчварова демонстрира точно това. Тя изобщо не трябваше да бъде на мястото на инцидента, но не само дойде, а домъкна със себе си и главният секретар на МВР Георги Костов. Това обаче не само не деескалира инцидента, а наля допълнително масло в огъня. Ситуацията се изостри до непоносимост, но Сидеров и сие всъщност целят точно това. Те искат спектакъл на насилието, защото сега яростно им е необходима ролята на жертви. С идването си на мястото на инцидента Бъчварова всъщност подсили именно този атакистки драматургизъм и му даде хранителна почва поне за една година напред. Всъщност Сидеров е пародия на българската политика, една ходеща метафора за бутафорното съществуване на целия обществен живот, а това, че МВР-шефката се върза в тази схема е доказателство, че тя трябва да хвърли оставка незабавно. Казано леко грубо - със своето поведение Бъчварова всъщност опорочи гербаджийския триумф на изборите, защото цяла седмица след тях правителството ще трябва да се оправдава за тази грешка вместо да възхвалява изборните си успехи.

Хареса ми и друга реплика. Неин автор стана журналистката Маргарита Михнева, която на въпрос дали действията на Волен Сидеров не целят да дестабилизират държавата, отвърна великолепно: "Егати държавата щом Волен Сидеров може да я дестабилизира".

Всъщност тези, които опитаха грандиозно да я дестабилизират бяха от ръководството на МВР, които така и не успяха да обяснят какво точно правят пред НАТФИЗ и какво целят със своите действия. Резултатът бяха поредица от грозни сцени. И не, че Волен Сидеров не заслужава своето обругаване, но до него се стигна, защото българското МВР изобщо не знае как да се държи в кризисни ситуация. Това е втори голям фал на Бъчварова след като прати над сто полицая в ТВ7 в началото на тази година, скандал, който отекна доста силно в едно общество, което си спомня, че полицейската кубинка беше основен символ на първото управление на ГЕРБ.

Сидеров всъщност е лесен за укротяване политически образ, ако някой от управленците има усещане за държавност и за автентичност. Групичка от десетина развилнели се хулигани не се нуждае от два батальона полиция начело с министъра за укротяване. Но Сидеров е наясно с пукнатините в съзнанието на политическата класа и заради това до умопобъркване се разхожда по техните нерви и изпилява докрай търпението на обществото към себе си. Той знае, че в този театър е недосегаем, защото всички останали са като него, но се опитват да играят по-прилични роли. Волен Сидеров е само една запетайка в историята, но понеже съществува в държава-запетайка, той придобива такава политическа мощ дори и когато е в опозиция. Всички обаче взимат лидера на "Атака" на сериозно, защото противното означава да престанат да взимат насериозно и себе си. Той не е по-различен от политическият модел, той е политическият модел, точно такъв, без игра, театро и зализан речник. И заради това иззе изборното шоу. Убеден съм, че половината от политиците, които изразяваха възмущение всъщност са се пръскали от яд, че не могат да са като него. Това го казвам с лирична тъга.