Чистачът на световното политическо местопрестъпление

Във френския филм "Никита" инжектирал попкултурата с историята на опасна наемна убийца, работеща за тайна организация, която след това се мултиплицира многократно като сюжет в трилърите, се повява една много интересна фигура. Когато Никита извърши някакво убийство веднага след това нейните работодатели изпращат човек с прякор Чистача, който да заличи следите от местопрестъплението. Това е най-важната част от процеса. Злодеянието трябва да остане в тайна, поръчителите също. Ролята на Чистача бе великолепно изпълнена от Жан Рено. Хладнокръвен тип с мрачен поглед, който отдавна е забравил забавлението и се е превърнал в демоничен заличител на улики.

Това беше първата ми асоциация, когато попаднах на текста на Иван Кръстев, озаглавен елегично "Защо "Туитър революциите" се провалят?". Очевидно е, че чрез нея българският пропаганден служител на световното статукво се опитва да измие поне една част от отпечатъците, които са оставили основните виновници в международната политика на света в последните 6 години. И, за да постигне ефект от този катарзис Кръстев е заложил на серия от "самопризнания" и "саморазобличения", които като пиротехнически ефект със своя блясък да заслепят заинтересуваните за това кой е виновен за световния хаос.

В края на 2015 година вече е ясно, че вълната от цветни революции, която обхвана света е пълен провал. "Арабската пролет" се превърна в зима по-бързо отколкото може да умре дори герой на Джордж Р.Р. Мартин във "Война на тронове".

Либийската кампания на Великобритания и Франция, подкрепена от САЩ (трябва да признаем, подкрепена с доста голямо нежелание и мръщене) разрушиха държавността в тази изтощена държава и днес тя съществува като единно понятие само на картите.

Украинският майдан мутира в ужасяваща картина на фашистки хаос и абсолютно разпарчетосване на страната под властта на отделни олигарси.

Турските протести също не успяха да разтърсят статуквото, въпреки, че даваха надежда, а резултатът от тях не само не беше промяна, а труимф за Ердоган.

Гражданската война, която разтърси Сирия беше логичен завършек на процес при който света може да се самозаблуждава, че брадати главорези за носители на демократични ценности и либерален дух.

В Египет на власт дойдоха "Мюсюлманските братя", които така стегнаха страната в клещите на своя религиозен догматизъм, че военните трябваше да правят преврат и да връщат държавата в състоянието на светски авторитаризъм в което тя беше преди вълната от цветни революции.

Тунис, държавата давана за пример за това как се е възцарил духа на демокрацията, се прочу с ужасяващата новина за това как ислямски терорист с автомат изби десетки английски туристи на лазурен плаж.

През 2010 година, когато този процес беше в началото си, американската преса, а и дежурните бардове на статуквото се разтапяха от умиление за това как на хоризонта се вижда някакво оригинално протестно усилие на гневните млади, които възприемат Фейсбук и Туитър като основни територии на своята свобода. Социалната мрежа като чук, който разбива веригите. Звучеше твърде красиво, за да е истина. Звучеше твърде много като халюцинация, за да може някой да се върже. Но въпреки това западни журналисти и анализатори под път и над път ни обясняваха тази измислена реалност и се опитваха да ни я продадат като основна истина за процесите.

В описанието си на провала на тези виртуални революции Кръстев достига до някои истини с които е трудно човек да не се съгласи. Той посочва политическият нарцисизъм на Запада като основна причина за провалите. И все пак не е честен докрай. Защото се опитва да опише митичния Запад единствено като обект на вдъхновение, а не като пряк инициатор на тези протести.

Проблемът е в това, че повечето от "туитър революциите" всъщност не бяха естествен процес, а инспириран отвън политически миш-маш. Чрез тях бе направен опит за реконструиране на света, за създаването на удобни на САЩ държави, за политическо инженерство в планетарен мащаб. Строителната фирма на този нов свят обаче затъна в собствените си проблеми, удави се в бюрократичните си противоречия и в своята самозаблуда, че насреща си няма да срещне организирана съпротива.

Злосторникът се опита да се скрие в мъглата. А за създавеното на тази мъгла бе впрегнат целият потенциал на политическото гримьорство в САЩ. Така Франсис Фукуяма обяви, че светът е наблюдавал стреснат, трогнат и очарован "революция на глобалната средна класа".  Иван Кръстев сега излиза на бойната линия, за да обяви краха на тази доктрина. Според сполучливия израз на журналистката Галя Горанова във фейсбук той прави това като "изписва вежди на подстрекателите, избождайки очите на подизпълнителите". Именно!

Цялата вина за провала се стоварва върху извършителите на "туитър революциите" в цял свят, а идеолозите са пощадени от бичуване. Казано с американски съдебни термини - Кръстев не само не ги съди, но ги праща в програмата за защита на свидетелите, опитва се да им купи време, за да може американската политическа мисъл да измисли нова схема по която да клати света (и, да, съзнавам за циничното звучене на това изречение).

Кръстев изведнъж проглежда и за друго. Технологичният анархизъм не можел да замени държавата. "Една революция може да бъде туитната, но управлението – не", казва той късайки си косите. Този извод щеше да звучи като откровение, ако още, когато измислената "глобална средна класа" се вдигаше нямаше хора, които да се опитват да алармират, че промяната извършена по този начин не само няма да е трайна, но ще събуди най-древните и злостни демони на обществата в които се случва. Опиянените от медийната дрога обаче бяха твърде самоуверени да признаят, че изпълнителите на политически спектакли нямат никакви управленски ресурси с които да спрат онези другите, брадатите, организираните, хората с автомати и безкрайно желание да снимат клипове с обезглавявания за ю тюб.

В името на защитата на своята теза Кръстев е готов да погази и друг канон на американското обяснение за света. Доскоро знаехме, че Путин, този кремълски сатрап е окупирал Крим воден от хищен имперски интерес и великоруски шовинизъм.

"Анексията на Крим от Русия беше по-скоро част от стратегията за противопоставяне на революционната зараза, отколкото израз на традиционния руски империализъм", казва той. Което е с една крачка по-близо до признанието, че ефектът на цветните революции, подобно на ефекта на пеперудата, която махва с крилца в Бомбай и предизвиква торнадо край Лос Анджелес, трябваше да стигне и до Русия. В идеалният преформатиран свят просто нямаше как да има място за силна и голяма Русия, тя трябваше да бъде късана парче по парче, а това убийство да бъде представяно като осъществяването на демократизация.

Провалът на "туитър-революциите" е провал на поетичният екстаз в дипломацията. Американците май наистина си бяха въобразили, че могат да забъркват каши без никой да ги привиди като злодей, а единствено и само като вдъхновител, който се радва отстрани на гледката. След грубия сблъсък с действителността и след като парчетата от мечтите стоят натрошени като огромни късове режещо стъкло, сега сигурно те пак ще се върнат към изпитаните сценарии на "нашите кучи синове", но пък така ще се простят с имиджа си на факел на надеждата и либералното консуматорство в световен мащаб.

Защо е необходимо да се чисти след това корабокушение? Защото светът плати твърде тежка сцена за експериментите по псевдореволюции. Опитът да обявиш за революционно нещо, което не само не е антисистемно, но по същество представлява поклон пред геополитическо статукво, избухна в лицата на своите автори. И това се видя едва тогава, когато избухната автентични протести. Те осветиха като лумнал в нощта мол, че всичко, което си ни дрънкали като пропагандни схеми в последните години е просто един картонен декор. Чистачът на това местопрестъпление обаче трябва да заличи не само стъпките, отпечатъците, но и паметта, защото именно паметта днес е основният инструмент за съпротива.

Срещу паметта обаче още не е измислено оръжие за масово поразяване. Заради това в момента имаме право да гледаме налудничавите пируети на Чистача и да се кикотим кротко на абсурдистките му опити да оправдае неоправдаемото.