Затвори ли БСП окончателно мола?

В момента в който президентът Ричард Никсън подава оставка след аферата "Уотъргейт", за да не бъде отстранен с импийчмънт, неговата вина остава неясна, размита, а от устата му така и не прозвучава някакво разкаяние. Първата работа на неговия наследник Джерълд Форд е да приеме акт с който освобождава Никсън от отговорност, което се възприема като пряк удар срещу гражданите. Те така и не получават извинение, обяснение и покаяние от президентът-престъпник. Тази морална празнота е запълнена от едно интервю на британският журналист Дейвид Фрост с Никсън през 1977 година. В него Фрост успява да притисне своя събеседник и най-накрая да го накара да признае, че е допуснал грешка, че е подвел хората. Поради тази причина това интервю е легендарно и до днес. Защото именно в него Никсън, дали случайно, дали не, дали притиснат или спонтанно прави своето признание.

Спомних си за тази история докато четях едно интервю на Георги Първанов в "24 часа". То, разбира се, няма висотата на разговора между Фрост и Никсън, но едно изречение ми задращи окото. "Ние бяхме изключени противоуставно и най-естественото в началото на преговори е да поставим условие да бъдем реабилитирани в БСП", казва експрезидентът.

Той иска реабилитация?

Реабилитация? Сериозно?

В чисто юридически смисъл това е много интересно изречение. Най-малкото заради това, че с искането си за реабилитация Първанов косвено признава вина. Вероятно за първи път от 16 години насам той признава нещо подобно, или поне отваря една вратичка с такова полупризнание. Ако беше невинен, ако се чувстваше политически ангел, ако се смяташе за наистина непогрешим и праведен, нямаше да извива ръце за реабилитация. Напротив - щеше да отстоява позиции, да ги защитава и да знае, че историята ще му подпише помилването. Първанов действа по-обратният начин - като ганстер, който тропа по масата, за да накара отсрещната страна да подпише сделката по окончателната продажба на душата си.

Офертата на Първанов е точно мефистофелска. Още отсега той се опитва да лансира идеята за обща президентска кандидатура на левицата и я опакова в лъскав целофан - "да постигнем подем вляво".

Нека да обърна внимание на тези, които са забравили, че авторът на тези думи е лидер на партия, която е в едно правителство с ГЕРБ и с Реформаторския блок и на последните местни избори влезе в ролята на опасания с динамит джихадист във вреда на БСП. И когато такъв човек прояви загриженост за левицата, няма да е признак на параноя да потърсите откъде точно ви дебнат със снайпер като в качествен филм за Джеймс Бонд. Защото този капан е действителен и неговата цел наистина е БСП да бъде сведена до просто една от многото партии в лявото пространство. На Първанов БСП му е необходима слаба и страдаща, защото само по този начин той би постигнал митологичната си реабилитация. Първанов предаде партията си и очевидно много желае всички колективно да забравят, че го е направил.  А, пък и знае ли го човек, един ден като едното нищо ще поиска да се върне в БСП. Когато БСП пак му е удобна, широка, потопена в социаллиберална глазура като поничка, забравила острата лява реторика, напрато субект отвъд лявото и дясното, за да може да е готина брошка на реверчето на господин експрезидента.

Ако проблемът беше само външен вероятно той нямаше да е така болезнен. Проведеният в събота пленум на БСП обаче показа, че в партията има цяла една група, чиято цел е БСП да се откаже от левия курс, от изискването за нулева толерантност към корпоративните зависимости. Всички са видели изтеклите почти в реално време изказвания на Кирил Добрев, Ангел Найденов, Димитър Дъбов, Румен Овчаров, Илияна Йотова, проследили са телевизионните одисеи на Георги Гергов. Когато ножът опря до кокала групичката, която получава ушна инфекция дори само от фразата "ляв курс" изплува отново, за да се опитва да го спира.

Няма да коментираме героите един по един, но е необходимо да припомним няколко неща. В началото на годината например Кирил Добрев беше един от инициаторите на инициатива, озаглавена помпозно МОЛ. Зад това наименование се криеше всъщност фразата "мислещи, образовани лидери". Не е ясно докъде стигна осъществяването на тази идея и защо толкова много нейните автори настояваха за подкрепа от ръководството, все едно не могат да я осъществят сами, ако имат толкова голямо желание. Зад този МОЛ обаче можеше да видим един почти абевейски проект за БСП. БСП да престане да се занимава с железните каски, които гласуват за нея, ами да търси разширяване с някакви мислещи, образовани и богати, които всеки път като си плащат сметката в луксозните ресторанти мислят и за социалната справедливост вероятно. Тази идея е един огромен розов балон, но я припомняме, защото се чу как Кирил Добрев пита Миков дали е в състояние да обедини партията. И това да ви кажа е глупав въпрос.

Обединение с какво точно? С хора, които искаха БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ и да участва в управлението? С хора, които се изприщват щом чуят социализъм? С хора, които дращят във фейсбук колко е тъжна и скучна БСП, когато говори за автентичните леви идеи? Един приятел нарече част от тази групичка "Лявото крило на ГЕРБ в БСП". Тоест те са дясното крило на БСП, което стои имплантирано в партията, за да може да спре отдавна бленуваното завръщане на БСП към автентичният блясък на лявата идея. Не е ли иронично - Дясното крило на БСП е нещо като имплант в партията, а АБВ стана придатък на ГЕРБ. Това е политическата формула, която трябва да гледаме, когато искаме да си обясним нещата. Защото другото вярно прилича на МОЛ - едно такова лъскавко, ама достатъчно фалшиво. Заради това затваряйте по-бързо мола!

Самият факт, че идеята за лявото в БСП те дразни, издава, че очевидно трябва да си търсиш друга партия. Защото аз не ги знам къде ще ги търсим тези млади и образовани лидери, за които си мечтае Дясното крило. Знам обаче друго. Един огромен корпус от леви избиратели, които са моралната компонентна на нашето общество, отказват да гласуват за БСП, защото не й вярват, че е лява. На БСП, ако иска да излезе от блатото, и трябва да време да даде доказателства, че този път е решена да извърви пътя докрай и няма да се остави търговците в храма да й пробутват виновното минало като блестящо бъдеще. Имаше опасност БСП да се превърне в морално чудовище, формация, която съществува заради консумацията на власт, която произвежда управления, които не подлежат на партиен контрол. Но днес вече е ясно, че, ако иска да търси път обратно като водеща политическа сила БСП трябва да се обърне към тези разочарованите, гневните, ударените, експлоатираните, които отказват да гласуват, защото не можеха да разпознаят себе си в сълзливата патетика на клишетата с които БСП за малко щеше да убие себе си.

Съзнавам че се опитвам да водя идеологически разговор с хора, които останаха да оспорват левия курс не от някакви висши идейни причини, а просто като начин за върховна дестабилизация на БСП и превръщането й в поредната малка партийка, позволяващо на псевдолевицата, която избяга да се почувства реабилитирана. Заради това е крайно време този разговор за "левия курс" да приключи, защото е време този ляв курс да бъде вписан в конкретни действия, яростно опозиционно поведение и неспирна борба със социалната несправедливост. Кабинетната интрига на горепосочените скоро ще бъде просто една бележка под линия в историята на БСП. Но БСП вече трябва да е сигурна, че се имунизирала срещу отровата на лесните истини и примката на зависимостите. 

В противен случай поражението се крие на един МОЛ разстояние.