ГЕРБ се превърна в партията на спечелилите от прехода

Историята обожава да се повтаря като фарс. В българския случай дори не като фарс, а като анимационен филм, създаден от напушен тийнейджър. Точно 20 години след като Клара Маринова показа в НДК картата на почервенялата България, Цветан Цветанов размаха пред обективите на телевизиите и пред обожаващите ГЕРБ журналисти нейно светлосиньо подобие. Тук на мястото на реформаторите бих пищял и скърцал със зъби, защото някъде по пътя към светлото бъдеще, където Борисов ще е едновременно президент, премиер, патриар и шеф на конкурса "Мис Монокини" ГЕРБ са си приватизирали синия цвят и са го превърнали в свой политически символ. В нощта на балотажа омагьосаните от риалита зрители станаха свидетели на удивителен епизод - пресконференция в централата на ГЕРБ. Всички кметове на партията, които бяха спечелили на първи тур, сред които поне един човек с присъда, бяха подредени като оловни войници, за да присъстват на телевизионната проповед на Бойко Борисов. Нито един от тях не се усмихваше много, много, за да не разваля ценните указания на пиарките, всички облечени в тъмни, еднакви и скъпи костюми и стояха безизразни по времето на цялата реч на вожда, за да се отпуснат единствено, когато той се усмихва или им дава знак да покажат, че не са някакви политически робокопи, ами могат да мислят за отруденият десен пролетариат, който ги е избрал в пълен разрез със своите автентични социални интереси.

Тази сценка беше логичният завършек на политическата деградация в страната. Тя дойде след като БСП загуби всякаква представа за реалност и започна да се срива в изборните си резултати без да е наясно дали в това падение някъде там долу има милостиво дъно. Тази картина се случи и благодарение на Реформаторския блок, които така и не разбраха, че техният архивраг, автентичният им демон е именно ГЕРБ, които ги изсмукват тайно като потаен вампир и няма да им простят никога, ако им падне възможност да ги източат електорално до летален свършек. Шоуто се случи и благодарение на ДПС, които се превърнаха в корпорация, от онези зловещите, каквито ги описват в американските трилъри, бездушни, страшни, маниакални и мислещи само за себе си. Целият политически живот в страната се превърна в просто придатък на възхода на ГЕРБ, които от партия на местните котараци станаха партия на властта, всмукаха всички държавни чиновници и потенциални кариеристи и така си осигуриха най-вярната социална база, един алчен гръбнак от хора, чиято работа зависи от техния вот.

20 години след картата на Клара имаме картата на Цветан. И тепърва ще берем горчивите плодове на този светло син син цвят, светлосин като екзотична отрова, светлосин като отчаяние, светлосин като банална тъга за едно неслучило се друго бъдеще на тази изтормозена от експерименти страна.

В кръга на шегата - Гледайки кметовете на ГЕРБ, наредени зад Бойко Борисов (той ги нарече "моите кметове", а после допълни - "имам и жени, имам и мъже") изпитах киноусещането, че следващите 4 години в местната власт ще са като епизод на "Живите мъртви". Сещате се нали - това е онзи сериал в който плъзна зараза и всички, които умираха започнаха да се превръщат в зомбита. Кое ли ми напомни за тази зомбификация? Вероятно скъпите костюми и изравнените лица.

На фона на посиняването на България до степен да не й остане нито една глътка въздух може би вече е време да почнем да си градим една реалистична картина за това какво точно е ГЕРБ, защото баналните политически обяснения се разпукват като сапунени мехури. ГЕРБ не е явление от областта на политилогията заради това е странно, когато се канят обичайните шамани да коментират изборните им постижения. Тук вече е време да търсим различни механизми за разбиране, защото иначе ГЕРБ все ще ни се случва като някаква извънземна зараза.

ГЕРБ не може да бъде наречен партия. Това е симптом за разпадането на политиката в България. ГЕРБ е метафора за разкъсването на националната общност и създаването на един титаничен конформистки вот от пиарки, бизнесмени, откровени кариеристи и кандидати за власт. Заради това никой никога не дал рационално или идеологическо обяснение за своето присъствие в ГЕРБ. Понеже е грубо да кажеш "аз съм властолюбиво копеле, което иска да управлява пари и да взима комисионни", почват да се редят едни откровени простотии за "видими резултати", за това как "градим България" и редица други лексикални открития, които искате или не наистина напомнят на късния живковизъм.

ГЕРБ обаче са в по-сложна ситуация. Те трябва да съществуват в една демокрация, макар и вече придобила по-скоро декоративни функции. Заради това тяхното раздуване има своят естествен край, но те го преодоляват по удивително банален начин. Като се превръщат в мащабна фабрика за фалшификация на вот. Хаосът стана второто име на изборите, когато ги прави ГЕРБ. Още не беше забравен за спомена за драматичната 2011 година, когато събраните пленници в зала "Универсиада" крещяха "Мафия" и всичко се повтори отново като в сюрреалистично стихотворение със заложническата драма в зала "Арена Армеец". Този хаос не е случаен. Той е следата, когато масовият унищожител на демокрация оставя на местопрестъплението. Иначе как да си обясним, че въпреки неспособността да обработва протоколите ЦИК по време на първия тур през целия ден пускаше данни от преброяване? И как да си обясним, че след това официалните резултати така поетично приличаха на данните от мистичното преброяване? Как да си обясним и факта, че три месеца нито една социологическа агенция не поиска да пусне нито едно, ама нито проучване, поне да ориентира публиката как вървят нагласите? Как да си обясним внезапното изтрещяване на Волен Сидеров и среднощните му походи да търси дрога в НАТФИЗ точно, когато хаосът в "Арена Армеец" надмина всичко, което се е случвало до този момент? Тепърва ще трябва да сглобяваме елементите на големия сценарий, който даде на ГЕРБ пълната власт в страната и оцвети картата в лепкаво светло синьо.

И, да, супербанално е, но очевидно политическата система на България вече започва да прилича на създание от паралелна реалност. Когато се изправиш пред политически формации, които не защитават интересите на реални социални групи, а водят въображаеми битки като джедаи и сити в "Междузвездни войни", тогава вече от горчив опит знаем, че рано или късно ще се появи някоя неведома заплаха, която ще обвие в мрак всички планети. Защото ГЕРБ в техния зомбифициран и костюмиран вид са единствената партия с реална и надъхана социална база. Проблемът е, че точно тяхната база никога няма да пожелае промяна на това мрачно статукво. Тази база е от хората, които са спечелили от прехода и единственото, което искат те е да се насладят на благата си без да бъдат закачани от разни бедни лузъри, които пищят за по-високи заплати и пенсии. Когато една партия на властта, без идеология или интересни политически идеи взема цялата власт в ръцете си, от нея няма как да се очаква революция на промяната, а просто от време на време ароматизиране на блатото в което се е превърнала тази страна. А битката срещу това статукво - статуквото на спечелилите от прехода, които измислиха перфектният номер да накарат ощетените от същия този преход да гласуват за тях, ще е най-сложната задача пред която са изправени всички свободни електрони или случайни граждани, които виждат очертаващият се авторитаризъм на хоризонта. Тази битка може да бъде загубена, но трябва да се проведе, ако искаме България да запази душата си и един ден да се налага да зубрим избрани цитати от Бойко Борисов, които задължително трябва да използваме при произволно интервю за работа.

А иначе като пикантерия трябва да отбележим, че ГЕРБ вече е станал партия на властта по такъв начин, че българската политика в основната си част се случва в тази формация, а не извън нея. На пресконференцията в нощта на втория тур Бойко Борисов няколко пъти натърти, че е направил доста ГЕРБ да не спечели и в Плевен. Той беше ядосан, гневен и заради това Плевен не му слезе от устата цяла вечер. Но всъщност той издаде поне една интрига в ГЕРБ, която иначе едва ли щяхме да знаем. Той е предал Плевен, а така и Цецка Цачева в полза на Цветан Цветанов и неговата групичка. Това пък е демона на властовите партии - там, където има много пари, а и много власт рано или късно се появяват огромни гръмотевици в рая, които стоварват тонове интриги и вътрешни напрежения сред управляващата партия. В края на краищата едно време БКП не беше свалена от външни сили, а от вътрешни. Може би това ще е елементарният завършек на ГЕРБ някой ден. Когато властта се натрупа като несмилаема тежест в стомаха все ще се намери някой, който да бутне първия камък от крепостта. И тогава сигурно ще се види, че през цялото време това е било сламена колиба. 

Засега обаче пред нас е могъщият вампирски замък, над него бляскат светкавици и се носи демоничният смях на костюмарите, които мислят, че техният план е успял завинаги...