Monday, November 09, 2015

Защо един министър се страхува от улицата?




На този свят никога няма да има нещо по-смешно от самозабравен мегаломан, който по волята на някакъв неведом небесен хазарт е попаднал в управленските небеса. Такива хора веднага развиват комплекс за божественост, въпреки, че не са нищо повече от случайна аномалия, която ще бъде забравена напълно много преди окончателно да напусне историята. Това е логичният път на българската лудост.
И само така е възможно на власт да дойдат хора, които днес се намират в абсолютно противоречие на това, което са говорили вчера. Но това е прелестта на българското общество - паметта не означава нищо за никого.
Ето тези дни попаднах на невероятно заглавие. Заглавие, което парализирира като екзотична отрова. Чета и не вярвам на ушите си. А заглавието гласеше: "Николай Ненчев: В демократичните общества решенията не се вземат чрез натиск от улицата".
Честито!
Поредното извънземно, което е попаднало случайно в този свят. Евроатлантическият селянин, този, дето бил "най-подготвен за войната с Русия" (цитатът е автентичен) май не си е правил да си пие антидепресантите преди да говори пред медиите. Тези, които дойдоха на власт именно с уличен натиск днес вече пръскат консервативни слюнки за това колко е лошо лузърите да имат думата за нещо.
Но нека да оставим тази подлост настрани. Друго е смущаващото. Ненчев ужасяващо бърка. Той дрънка пълни глупости. Това, което казва не само не е вярно, то е налудничаво.

Именно в демократичните общества има възможност решенията да се взимат чрез натиск от улицата. Улицата не винаги е права, но в повечето случаи е праведна, стига, разбира се, да не се опитват да я окупира изнежената фб-аристокрация, която пърха с мигли пред всеки, който й предложи държавни постове.
Който не чува улицата завършва в политическата канавка. Улицата е едно обобщено мегапонятие, но в момента тя заговори, това със сигурност означава, че демокрацията е отбелязала една стъпка напред. Улицата е възможно най-демократичното понятие на този свят. И заради това се чудя защо ли Ненчев толкова се страхува от нея? С какво го плаши тя? Да не би със сподавения социален гняв, който клокочи като небесно възмездие над всички оядени копелета и управленски сноби, които смятат, че веднъж завинаги са смазали недоволството.
Улицата е в основата на всяка демократична политика, защото демокрацията е именно там в ръцете на хората, а не в алчните лапи на елитите. И точно тази демокрация плаши властовите самозабравени маниаци като Ненчев, защото докато има хора, които да искат оставки или права, нито един политически елит не може да се чувства сигурен за своите бъдещи кражби.


Разбира се борецът срещу Путин Ненчев си мечтае за някаква друга улица, за онази улица за която Смирненски беше написал:


По нея се усмихват в колесници
престъпници, пигмеи и царе...


Именно пигмеите овластиха Ненчев, но все пак има справедливост на този свят - политическото джудже вече усеща, че и неговото време идва и, че той ще бъде захвърлен на бунището на историята. Защото, знаете как е, улицата е върховното изражение на демокрацията, а очевидно Ненчев има общо с демокрацията колкото фолкпевица с Академията на науките.
Когато "демократите" започнат да говорят срещу истинската демокрация, тогава трябва да знаете, че имаме поетична ситуация. Маските са паднали. Това е другият плюс на улицата. Тя винаги сваля маските и на най-големите клоуни.


No comments:

Post a Comment