Блуждаещите политически клишета на 2015 година

Ако в началото на 2015 година някой беше споделил, че в нейният край Лютви Местан вече няма да е лидер на ДПС, а покрай него ще тече такъв международен геополитически скандал, че даже зъбите на писател на трилъри ще изхвърчат от изумление, вероятно щяха да го изгледат озадачено все едно виждат десебист, който наистина, ама наистина е решил да мине в опозиция, а не само на думи. Нито един от "големите" анализатори, от медийните шамани, от политологическите врачки или сутрешноблоковите всезнайковци не успя не само да предвиди, а дори да разбере какво се случи в ДПС след като скандала изгърмя като заря на национален празник. Именно това е най-силната причина просто да престанем да вярваме на досадните телевизионни бърборковци, които са големи майстори да ни обясняват нещата, но само след като са се случили. Събитията в ДПС обаче се случиха със скоростта на светлината. Само ден след като речта на Доган на новогодишния купон на партията бе разпространена официално и едва ли остана българин, който да не е чул поне за част от нея, Местан се барикадира почти за цял ден в турското посолство. По-късните му обяснения за това действие очевидно са нагласени, премисляни и достатъчно лъжливи. Можем да си позволим да повярваме само на една част от него - че той мислил как да осигури сигурността си. Но, нека да разочароваме виртуалните фенове на "Протестна мрежа", той едва ли се е опасявал, че ще бъде убит заради евроатлантическите ценности с които е препълнен. Най-вероятно в онзи горещ политически ден, когато е стоял и е чакал указания от Анкара какво да прави Лютви Местан с право се е боял, че може да бъде арестуван и разследван за национално предателство. Той се опита да предаде/продаде ключовете за ДПС на режима на Ердоган и липсата на официална реакция от страна на българското правителство и най-вече на Даниел Митов е изключително скандална. Именно в такива мигове са показват политически качества и лидерски действия. Всичко останало е прах по вятъра и студена вода, която пиеш в Сараите. Единствено Ахмед Доган със своята реч даде ясен знак, че няма да търпи намесата на Турция във вътрешните работа на България. Текстът на Доган бе четен и анализиран толкова много именно заради тънка червена нишка, която се прокрадна в него. Анализът за болестното състояние на ЕС наум си го правят всички българи, те обаче имаха сериозен дефицит на патриотична политическа мисъл. Мисъл, която е в състояние да преоцени мъглата на миналото и да признае новото състояние на света. Политиката в България в последните години бе сведена до елитарно изкуство на богати нарциси. Тя стана монопол на хора, които нямат интерес да признаят реалностите, защото съществуването им в измисления свят на техните глупости е по-доходоносно. Заради това дясното грантаджийство изпадна в бяс от новите тезиси на Доган, а Радан Кънев дори ги сравни с "пиянски бъртвежи". Между другото това последното заслужи един много брутален, но правдив статус за него, който гласеше - "Рада Дълбоката всъщност се оказа Рада Плитката". "Не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят", каза Доган. Жалко е, че психодясното не обича да чете или да разбира нещата. То обича да съществува на измислената територия на своята собствена лудост.

Всъщност 2015 година ще бъде запомнена и с джихадисткия край на психодясното в парламента. След като няколко пъти заставаха в поза "исторически компромис" от тяхната съдебна кама сутра, пардон реформа, най-накрая лудостта надделя над здравия разум и Радан Кънев обяви, че минава в опозиция в лично качество след като поправките на конституцията не минаха във вида желан от него. После ДСБ последна лидера си, но не съвсем. Петър Москов си остана здравен министър, а пък ДСБ не поиска да напусне Реформаторския блок. Реформаторския блок от своя страна обяви, че остава в управлението. Да, нито една история за психодясното не може да бъде разказана така, че да не прилича на карикатура. Покрай шизофренните проблеми на ДСБ обаче от кабинета си тръгна правосъдният министър Христо Иванов, чийто опити за насилствено прилагане на камасутрата, пардон реформата завършиха с пълен неуспех. По улиците пак наизлязоха дежурните 150 професионални граждани, които се обявиха в подкрепа на Иванов, съдебната реформа, но кой ли вече взема "Протестна мрежа" насериозно. Половината им кадри паразитират на държавни служби, а другите вече се възприемат като улични бухалки за всяка кауза, която им е поръчана от "Америка за България".

Тези бомби като че ли оставиха назад местните избори, които бяха пророкувани предварително като политическото събитие на 2015 година. ГЕРБ излезе с пълна хегемония от тях, но все пак вотът се оказа просто поредната новина. Той не изненада с нещо освен с това, че БСП още не стигнала до своето дъно и продължава да пада.

Иначе годината си протече с обичайните карикатурни прояви на президента Росен Плевнелиев, който започна да се самоизживява като външнополитически ястреб. Именно покрай него и покрай другата карикатура - министърът на отбраната Николай Ненчев бе сътворен един от големите скандали на годината. От далечен Вашингтон, а не от тукашната власт научихме, че в България ще се разполага американска военна техника. Тази тема се проточи няколко месеца в увъртания, лъжи и интриги, но най-накрая стана ясно, че Ненчев е фабрика за лъжи. Същото се случи и малко по-рано, когато стана ясно, че американец е загинал на полигона в "Анево" при изпитание на оръжия за сирийската умерена опозиция. И досега липсва истинско обяснение как бе заплетена тази геополитическа каша, която продължава да ни дърпа към дъното. И така стигнахме до началото на 2015 година, когато основната тема за скандали бе прословутият заем от 16 милиарда, който така възбуди страстите у нас, че имаше митинги, речи, статии и яростен политически спор. Но истината е очевидна - коалицията начело с ГЕРБ вкара България в дългова спирала от която не се знае дали има излизане. И най-големите пропазарни талибани обаче проспаха този факт. Вероятно заради държавните службички с които бяха уредени.

Оказа се, че България живее в забързано политическо време. Човек не може да вдигне глава от проблеми, скандали, медийни бомби и интервюта на Радан Кънев. Това е нашето собствено проклятие, което ни пречи да осмислим своето място в света и да разберем коя посока в мъглата да си изберем. Аз лично смятам от тази година да запомня това, че не трябва да се поддаваме на блуждаещите политически клишета в нашия динамичен свят. 2015 в своя край успя да взриви част от клишетата, които ни бяха оковали в своя мисловен терор. Тоест имаме причина за оптимизъм. 

Да се надяваме, че краят на клишетата е наистина близо.