Новата журналистика на бухалките

От много време насам българското общество живее в авторитаризма на моралистичните крясъци. От лятото на 2013 година, когато умните и красивите изпълзяха на припек пък ситуацията стана почти нетърпима, защото за първи път в историята имахме случай в който откровени кариеристи, лицемери и партийни талибани, излизаха с върховната лъжа, че тяхната борба е за морал, правила и непорочен капитализъм. Когато лъжата е малка можеш да я опровергаеш. Когато стане твърде голяма някои хора почват да я наричат "програма за печелене на грантове". А грантовото разбиране за света може да бъде преодоляно единствено с топ. Това са захлебили паразити, които със зъби и нокти биха бранили каузите спуснати отгоре, защото единствено и само през тази защита могат да осъществят своя план да изживеят един живот без да се налага да работят. Същата тази паразитна прослойка много бързо разбра колко е ефектно да издигнеш "морала" за свое знаме, особено, ако ти самия си затънал до пъпа в нечистотии, двойни стандарти, крещящо лицемерие и си пълен с онова качество, което Марко Семов съвсем научно нарече "тепегьозлък".

Понеже повечето грантаджии по трудния начин се убедих, че на избори всичките им претенции увяхват като силоконов бюст на фолкпевица сложен от некадърен пластичен хирург, цялата атака на тази прослойка се насочи към правосъдието, защото именно в съдебната власт те видяха своята възможност да имплантират интересите си като раков тумор от който след това да няма никакво отърване. Именно от тях дойде идеята за нови конституционни промени, която обаче повехна особено след като Реформаторският блок направи страстен исторически компромис с ДПС и не е ясно дали не забременя след това. Поредната възможност за атака срещу съдебната власт хранениците на "Америка за България" получиха след превърналият се в истинска сага сериал с изтичането на порции на записи на съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, които си говорят с речник от който дори мис "Мокра фланелка" би намерила за изключително долен и смешен. И понеже в записите се появява името на любимият Сатана на "Протестна мрежа" и сие, а именно главния прокурор Сотир Цацаров.

Цацаров е нееднозначно име. Както всяко проявление на българския обществен живот и той си има своите тъмни и светли черти. Едва ли някой може да забрави репликата от още едни прословути СРС-ата, когато тогавашният софийски прокурор Николай Кокинов се нахвърля обвинително към Бойко Борисов с репликата: " Не ми се смей, ти си го избра". Могъщото политическо тяло на Генерала, което винаги е надничало зад властовата аура на Цацаров обаче по никакъв начин не кара протестърчета да поиската любимата им партия - Реформаторския блок да напусне кабинета. Вместо това пред нас се изгражда нова епично фентъзи - за това какъв злодей е Цацаров и как нито един прогресивен ум няма да хапне нито хапка повече докато той е на власт. Това, разбира се, щеше да е поредният смешен сюжет, ако в края на миналата седмица не се беше случило нещо толкова грозно, отвратително и гнусно, че да придаде на съдебния сериал елементи на готически хорър.

Става дума за това, че изданието на издръжка на "Америка за България" Медиапул пусна някакъв анонимен отговор от "неназован фактор от ЕС", който е обявил, че Сотир Цацаров трябва да се оттегли докато тече разследването по казуса "Янева и Ченалова". Дори за човек с неюридическо образование е наясно, че няма как някой европеец да даде такава препоръка, най-малкото защото тя не е предвидена законово в България. Няма процедура по оттегляне на главния прокурор. Евентуално той би могъл да излезе в неплатена отпуска, но това не е оттегляне, защото такова действие не е предвидено законодателно. Подобна анонимка с кисел брюкселски привкус е всичко онова, което иначе изданията на "Америка за България" твърдят, че е журналистика на бухалките. Но и те прибягнаха до същото в първия миг в който техните повелители го изискаха от тях. И сътвориха един компромат, който обаче има международен привкус, защото се опитва да забърка европейските власти в един наш неприятен и тъп казус с мирис на кисело зеле.

Въпросът съвсем не опира до това дали някой харесва Цацаров или не, а до това, че "вестителите на морала" при първо възможност се превърнаха в репортерски мутри и извадиха бухалките, за за смажат от бой здравия разум на България.

Сценарият в компромата е съшит с бели конци, защото очевидно той може да бъде измислен от хора, които си въобразяват Брюксел като някакъв паневропейски Биг Брадър с пламтящи от гняв очи. Акцията обаче е по-голяма отколкото изглежда на пръв поглед, защото тя има своята управленска архитектура. В нея се включиха и министърът на правосъдието Христо Иванов и шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов, който от нищото предложи да има комисия към президента (хахаха, към президента, моля ви се!), която да разследва целия случай. Много интересно. Как от всички възможни власти Панов избра тази начело на която е новата икона на грантаджиите, продуктът на техните опити за политическо инженерство - карикатурата Росен Плевнелиев. Това всъщност издава, че журналистическата интрига е атаката на едно лоби с бели якички и алчни погледи напълно да овладее съдебната власт и по този начин завинаги да спусна решетките на тъмницата за нормалните българи.

За да разберете това обаче трябва да се отърсите от цялата упойка на глупостите с които иначе пълнят общественото пространство. Грантаджия няма как да се бори за независимост на съдебната система, защото той отдавна е поставил себе в зависимост от чуждите пари. Тази зависимост би го накарала да роди не един компромат, а цяла верига от такива. Ние като общество обаче имаме късмет, че нашите грантаджии са на толкова примитивно ниво, че техните бухалки лъсват моментално, защото не могат дори да ги сглобят както трябва. Наложи се лично Европейската комисия да опровергава българските лъжи на местна почва. В отговор изданието на "Америка за България" уж публикува някаква кореспонденция, но много коварно заличи името и неговата електронна поща. Не е заличило обаче онова изречение в писмото, което казва, че нищо от казаното в текста не може да бъде цитирано от негово име. Тогава какво се получава - журналистка от "Медиапул" е писала просто ей-така от скука на свое другарче в ЕК, което също ей така от скука й е отговорило, но специално е подчертало, че това, което казва изобщо не трябва да бъде цитирано. И какво прави американското издание на "свободната журналистика"? О, да, приписва всичко това колективно на Европейската комисия. Кеф ти журналистика, кеф ти свобода на словото, кеф ти истински морал!

След като скандалът се разшумя и съвсем естествено стигна до момента в който трябваше да се организира кризисен пиар, за да може историята да не пробие дъното и всички грантаджии да изтекат в канала. Тогава пак се намесиха обичайните запоздрени от "Протестна мрежа", които в официална своя позиция поискаха парламента да създаде комисия по случая с Янева и Ченалова. Добре, ама това не решава големия казус с опашата лъжа и компромата. Защото е факт, че Янева и Ченалова са цирей, който трябва да бъде изстискан от съдебната система брутално, а дори и болезнено, ако се наложи. Но пък тези, които се нагърбват в момента с ролята на изстисквачи също не заслужават грам доверие. Защото те бяха готови да осквернят името на България само и само да постигнат целта си. Това е все едно да открието, че хирургът, който иска да ви оперира тайно е смъркал индустриално количество кокаин и ръцете му треперят за още. Компроматът срещу Цацаров наистина може да бъде разглеждан като атака срещу държавността както обяви Борислав Цеков, защото той извади на бял сват факта, че има хора, които не биха спрели пред нищо, за да овладеят докрай поне една власт в тази страна.

И гадното като махмурлук е това, че същите тези хора излизат по екраните на телевизиите и рекламират някаква съдебна реформа. Можете ли да си представите Лъки Луачано като съдебен реформатор? Или Ал Капоне като конституционалист? Но хората, които днес не спират да ви дрънкат за промяна на съдебната система до един имат мафиотско самосъзнание. Извадиха автоматите на лъжата, патроните на компроматите и показаха, че няма да се спрат пред нищо, за да бъде тяхната.

И това е лоша новина за всички, които чакат промяна. Съдебните реформатори, уважаеми, са едни лъжливи копелета, които имат скъпи костюми, но действия на наемни килъри. Ако разчитате на тези хора да ви пазят е ефектен начин за самоубийство. Съдебната система се нуждае от радикално прочистване, но то няма как да бъде свършено от тези, които всеки път щом се появяат на политическата сцена я прочистват така, че най-накрая остават...Ченалова и Янева. Те са пряк продукт на костюмарите от зализаните олигархия, които искат днес да осъществяват себе си като нахлуят по коридорите на съдебната власт. Ситуацията е почти по Оруел - гледаш хора и прасета, а най-накрая просто не можеш да откриеш разлика. 

Дори това, че едните грухтят с лек брюкселски акцент не спасява положението.