Съвсем
неочаквано, направо от нищото, така да се каже, лордът на енигматичния
български език Лютви Местан заговори съвсем конкретно. В последния
парламентарен ден за тази година той обяви буквално следното:
"Предсрочните избори вече са необходимост". Лидерът на ДПС, партия,
за която всички подозират, че е коалиционен партньор в сянка, изведнъж се
възмути, че това не било управление на реформите, а само на говоренето за
реформи. От което пък следвало, че стабилността е илюзия, от която може да се излезе единствено
чрез предсрочен вот, и то още през следващата година.
Всъщност ДПС
има стратегически интерес от нови избори. Самият Местан преди време декларира,
че в тази парламентарна конфигурация неговата партия няма да се стреми да влиза
във властта. Тогава не стана ясно, но очевидно отсъстващата част от изречението
му е била, че при друга конфигурация вероятно няма да има против.
Ако има избори
следващата година, е възможно да се случат няколко неща - реформаторите силно
да свият присъствието си, защото тяхната собствена шизофрения вече е припълзяла
и до избирателите им, Патриотичният фронт да изпадне от НС, а вероятно и АБВ.
Тогава пред Борисов ще се очертае призракът, който тормози неговите сънища - да
търси ДПС за парламентарно мнозинство. Стратегически това страхотно устройва
двама души - Лютви Местан и Цветан Цветанов, защото политическата им цена ще
скочи до небесата.
Независимо от
този сценарий обаче предсрочните избори са един от малкото честни изходи от
политическата криза на властта в момента. Много анализатори отричат да я има,
но нервността на парламентарното мнозинство е очевидна. Излизането на ДСБ в
опозиция показа ясно нещо много важно - всякакви морални претенции на
управлението вече са напълно мъртви. Това важи и за ДСБ, защото те овластиха
Борисов, и колкото и опозиционни интервюта да даде Радан Кънев, този факт е
жигосан върху политическата му биография.
Тази власт вече
се намира в морална криза, а тя има свойството да става политическа по-бързо,
отколкото реформатор да обяви, че остава във властта. Точно те (реформаторите)
най-яростно ще се съпротивляват на идеята за нов вот. Ненапразно техните
журналистически пропагандни рупори сътвориха налудничавата теза, че България
била в криза, която предсрочните избори не можели да решат. Тоест дайте да
стоим нелегитимно на власт и чрез натиск да правим безумни реформи, защото ако
питаме хората, те ще ни свалят с ритници от държавните кресла.
В този смисъл,
ако се стигне до парламентарен вот идната година, избирателят за първи път
трябва да си даде сметка, че неговият глас има да заобиколи поне два или три
подводни камъка, ако иска да се саморазправи наистина с тези, които го излъгаха
страховито. Това ще са избори, на които трябва да се мисли. Ама наистина.
От
друга страна - време е един път да се отиде до урните с качествена мисъл в
главата.
No comments:
Post a Comment