Като човек,
който членува в почти всяка група за книги в която съм бил поканен, не мога да
не споделя нещо, което много ме дразни. Дразненето не е философска категория и
от него не могат да се правят свръхобобщения, но процесът, който ще опиша е
толкова очевиден и става така масово приет, че е очевиден симптом за нищета.
Във всяка такава група знайни и незнайни читатели (надявам се да са читатели)
вместо да изписват заглавията правят снимки на книгата и то някакви такива
полупоетизирани, но в досадния смисъл на думата, снимки.
Книга върху
килим. Купчинка от книга между панерите с хляб на масата. Книги, образуващи
сърце на леглото на гимназистка. Снимка на книга на върху кутия с шоколадови
бонбони.
Не знам какъв е
този стремеж впишеш книгата в бита и да я превърнеш в просто предмет на околния
свят. За мен смисълът от книгата е да те отпише от света, да те пренесе на
различно място, да те откъсне от ежедневието и да ти даде ключовете за
алтернативна вселена. Заради това ми се струват нелепи тези натюрмортчета с
книги.
Книга върху
маса с чаша от капучино. Или книга върху полянка край цветя. Или книга вдигната
към слънцето.
Това е някаква
влудяваща показност. Книгата като обект на селфи. Нарцистичност, която не
минава отвъд корицата. Някаква псевдопатетичност на образа. Купуваш си книги,
за да ги снимаш, а не, за да ги прочетеш. По-важна е показността на книгите, а
не тяхното осмисляне. Превръщането на книгите в интериор на дома. В нещо, което
не е по-различно от тапета. Образът на книгите като патерица на един
нарцисизъм. Силата на книгите е в това, че те са отвъд образа. Че те създават
образи в съзнанието. Мисловният образ е този, който остава в човешкото
съзнание.
Сигурно не съм
прав, сигурно има хора, които минават отвъд снимката и четат книгите, откриват
се в тях и живеят с тяхното съдържание, но продължавам да виждам опасност в
превръщането на книгата в просто поредния предмет в света. Книгите са
великолепни, защото не са това. Те са изключителен продукт на цивилизацията им
и опитът за тяхното банализиране ме дразни.
Четенето не е
банална дейност, това е начин на живот. И заради това опошляването му
посредством лиготия ми е нелепо. Четенето е революционен акт във времена на
узаконена амнезия. И заради това не банализирайте четенето.
Не превръщайте
автентична магия в предаване по кабеларка с всемирни магове.
No comments:
Post a Comment