Лех Валенса или възхвала на тайните ченгета

Тези дни едно събитие, сравнимо с урагана "Катрина", но в политически свят разтърси Източна Европа. Оказа се, че Лех Валенса, марката на новата демокрация, иконата на "Солидарност", полският герой всъщност е бил платен комунистически агент с инфантилния псевдоним "Болек". Окончателното разконспириране на факт за който се шушука от поне 15 години насам стана след като от вдовицата на последния комунистически външен министър Чеслав Кишчак бяха конфискувани документи, които показват каква точно кариера е имал Валенса между 1970 и 1976 година. Валенса яростно отрича твърденията, но аз съм склонен да вярвам на обратната версия. Разбира се, трябва да имаме предвид един факт в интепретацията на това събитие. Сегашната дясна власт в Полша и Валенса са яростни противници и заради това документите изведнъж стават публични. Вероятно настоящето правителство е решило да вдигне омертата не с някаква морална цел, а, за да може да уязви драматично Валенса и да развенчае мита, който стои зад него. Този удар е добре премерен и прицелен. Заради това няма да го коментираме в полски аспект. То и не е необходимо. Тайният живот на Лех Валенса обаче отваря една друга тема за коментиране, която е с болезнен вътрешнополитически оттенък. Това, че Валенса е бил агент нанесе жесток удар по целият измислен свят на домораслия български антикомунизъм, който се състои основно от номенклатурни отрочета и поради тази причина е яростен и разплюнчен.

Не напразно изявени представители на "умните и красивите" цял ден се сблъскваха с новината за Валенса като плъхове хванати в капан, защото проблемът пред който се изправят е неразрешим.

От една страна те героизират Валенса, а Полша е давана като пример за лустрация. Очевидно е обаче, че ако лустрацията в Полша бе извършена както трябва Валенса вече нямаше да го има на историческата сцена, защото бе доказан като агент. Тогава дали Полша щеше да е този десен блян, който днес десницата ни разкрива едва ли не като политическа утопия и емоционална обсесия.

Ако приемем пък Валенса като "добро" ченге, то тогава не трябва същият критерий да се прилага и у нас. Защото нашите десни графомани, майсторите на псевдоразследващата журналистика постоянно пръскаха отровни слюнки, че имало само лоши агенти. Разбира се, дори и на местна почва това е лъжа, защото е очевидно, че десницата гълта като топли хапки ченгета Илиян Василев и Иво Инджев, а сатанизира останалите. Защо така?

Разбира се българският психодесен винаги ще намери начин да изглежда невинен и обиден на света и веднага заваляха обясненията и оправданията - в терора на комунистическите тъмници Валенса не можел да не подпише. Или - Валенса бил таен агент, но поне не бил русофил (това е ново двайсе в света на българските луди, заради това в следващ текст ще поумуваме върху тази нова мантра). Валенса бил постигнал много в посткомунистическа Полша, а ние сме щели да дишаме прахта.

Последната точка е особена смешна, защото, ако доразвием логиката й може да се каже, че ние май не сме постигнали много, защото тръгнахме да преследваме ченгетата вместо да им дадем висши постове. Тук, разбира се, ще се чуе много съскане, но логиката на оправданията на Валенса водят именно към тази политическа точка, която не е изречена, но съществува по същия този път и то съвсем не се намира далече.

Друга част от десните се нахвърлиха като побеснели върколаци до вчерашния си кумир и започнаха да твърдят, че "Солидарност" е възникнала едва ли не от само себе си, а комунягата и агент Валенса е бил поставен начело, за да могат службите да контролират процесите. Изобщо политическият ураган мина през техните мозъци и като мелачка им отвя мозъчните клетки.

А истината е толкова простичка, но тя е в състояние да стигне единствено до хора със здрав разум. Това, че Валенса е бил агент не пречи да е бил истински мотор на промяната. Хората не стоят едни и същи. Понякога дори и най-големите революционери им са налага да правят компромиси. Това, че той е бил тайно ченге трудно ще изличи историческата му роля.

У нас е прието да се смята, че няма как да има промяна в един човек, защото в противен случай въздушната кула на антикомунизма ще рухне. Адептите на сектанския култ дебнат като истински исторически ченгета да не би някой да допусне възможността за промяна, защото това ще съсипе опитите им за написване на настоящи героични биографии и ще прогори антикомунистическия наратив завинаги. Ако се допусне, че един човек може да бъде ченге без това да го прави абсолютен и върховен злодей, това ще е краят на психодясното, защото основанията му за съществуване ще изчезнат. И ето, те са готови да се самоунищожават отново и отново на една и съща клада, но само и само да не признаят истината. Че човек може да е бил ченге и пак да е допринесъл за демокрацията. Че човек може да е бил агент, но това да не пречи да е искал истинска промяна. Защото това не са някакви демони на стража край портите на ада, а обикновени хора със своите терзания, съмнения, колебания и идеи.

Виж тези, които са срещу тях вече не приличат много на хора, защото, когато си жрец на лъжата и разрушението, завинаги оставаш в тъмната част на историята, където с канибалско удоволствие гризеш отново и отново политически отпадъци само и само да не признаеш, че си пропилял живота си с една демонична илюзия.