Меглена Кунева – триумфът на безидейните

Когато след инфарктно близо тричасово заседание в поизгубилата блясъка си сграда на СДС на "Раковска 134" ръководството на Реформаторския блок (минус ДСБ, разбира се, които присъстваха, но не гласуваха понеже са горда новоосъзната опозиция) реши Меглена Кунева да бъде номинацията за нов министър на образованието, виртуалните шегаджии подходиха много цинично и антиевропейски в своите критики. Вицепремиерката, която обаче си няма собствено министерство, бе подложена на такъв политически гърч, че вероятно специален пратеник на Ада би си водил спешни бележки, за да подобрят мениджмънта на мъченията в геената огнена. Боя се обаче, че само шегите по отношение на Кунева не вършат работа. Тя трябва да бъде разгледана цялостно като образ, защото е перфектен източник за знание на безвремието в което съществува България. Кунева е метафора на несвършващия преход, човек, дотолкова освободил се от баласта на политическите идеи, че вече съществува единствено и само в новговора на брюкселския планктон и безкрайната територия на алчния кариеризъм. Кунева идеално се вписва в обобщенията, защото тя не е сложна като политик, нито особено иновативна. Поради тази причина от нея никога не могат да се появят някакви оригинални мисли или смайваща иновативност. Точно тази усредненост обаче се оказва най-важното качество, за да пробиваш напред в хаотичния български политически модел. И преди да се занимаем с образа на Кунева през годините, нека да припомним още една метафорична история. През 2011 година настоящата вицепремиерка бе кандидат за президент и преди един от дебатите по национална телевизия, от медията бяха направили репортаж за семейната обстановка и дома на всеки един от претендентите. Незабравим ще остане телевизионният портрет на Кунева. Пред камерата в своята свръхлуксозна кухня тя обяви, че не обича да готви, не й се занимава с такива досадни подробности от битието. "Но пък за сметка на това правя страхотно кафе", каза кокетно тя, усетила се вероятно, че не върви една жена, която трябва да бъде баща и майка на нацията едновременно, да се показва като нагъл аристократ. И тогава се пресегна и натисна едно копче на суперскъпата си машина за кафе. Това беше нейното правене на кафе. Едно копченце и толкова. Знам, че звучи като досаден и банален детайл, но според мен тази история ясно показва колко точно Кунева не съществува в света на обикновените българи, а опитите й да имитира, че все пак познава тежкия живот на народа завършват с телевизионен и медиен крах.

Трябва ясно да разграничим медийната Меглена Кунева от реалната такава. Медийният образ е свръхраздут и постоянно ръси някакви общи фрази за живота, вселената и всичко останало. Патетиката на брюкселските клишета толкова е проникнала в езика на медийния образ на Кунева, че вероятно всеки случаен зрител получава главоболие на третото изречение от нея. Безкрайното мелене на едно и също, с почти безизразно лице и никаква емоция е запазена марка за вицепремиерката. Точно заради това и партията, която си създаде Движение "България на гражданите" не блести с някакъв политически пламък, но пък се оказа идеален пристан за потенциални кариеристи, които един по един започнаха да акостират от различни партии при нея.

Реалната Кунева е трудно достъпна като обект за анализ, но пък от биографията й можем да заключим, че това е жена, която на всеки един етап от живота си прекрасно е знаела какъв е нейния интерес, как може да се пласира най-добре в конкретната обществена ситуация и този удивителен прагматизъм, стигащ до някакви непосилни за разума граници, вероятно е част от причините днес Кунева да е в такива управленски висоти. Сами си направете сметката - още по време на тоталитаризма тя става съпруга на настоящия финансист Андрей Пръмов, който тогава е бил само син на бившия дългогодишен земеделски министър и секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Точно тази номенклатурна нишка в нейната биография след това вгорчи нейният път към коалиция с психодясното. Преди да преглътнат Кунева в името на субсидия и власт, десебарите с ярост трудно откриваема на друга планета в Слънчевата система громяха Кунева като червена кукувица в синьото гнездо. Днес, разбира се, тези приказки вече са почти забравени, точно както никой не иска да пази ясни спомени за своите най-болезнени махмурлуци.

След кратък престой в Националното радио в началото на 90-те години през 1991 година Кунева започва работа в Министерския съвет като съветник в Правната дирекция и остава на него до 2001 година.

Началото на 21 век е ключово за нейната политическа кариера, защото през 2001 година тя се появява като кандидат за депутат на НДСВ и влиза в парламента. Кунева обаче не се задържа дълго там, защото само след около месец е назначена за заместник-министър на външните работи и за главен преговарящ на България с ЕС. Името й веднага влиза в новините. Довчерашната никому неизвестна юристка днес вече става блестящата европейска звезда на кабинета на Симеон Сакскобургготски. И това се потвърждава, когато само една година след това Кунева се сдобива със собствено министерство (по европейските въпроси) и тя става самостоятелен играч в политиката. Нека да направим едно уточнение - думата самостоятелен тук не замества фразата "със собствени идеи", а е знак за това, че политическият персонаж на Кунева вече започва да гради собствени планове за продължение на кариерата си. Именно като министър по европейските въпроси и главен преговяращ с ЕС от този период обаче върху Кунева започва да лежи тежка сянка на един въпрос от който тя не може да избяга и до днес - споразумението за затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Според мнозина анализатори това, че Кунева не само не се е преборила за тях, а дори с мълчаливо политическо удоволствие се е съгласила да бъдат затворени е нанесло тежък удар на българската атомна енергетика. Именно Кунева стана символ и на друг процес в политиката. Като министър тя много се хвалеше колко бързо България затваряла преговорните глави с ЕС като пропускаше да обясни, че цената на това е висока. Именно тогава се появи прякорът, който ще я съпътства до края на живота й - мадам "Йес". Кунева просто се вписа в безкрайната редичка на онези, които в Европа наричат йесмени - политици, които се съгласяват с всичко, което Брюксел каже. Точно по нейно време тази фраза - "от Брюксел казаха така" се превърна в хапче за гадене за електората, който трябваше да вижда как всички дивотии, които се случват с него получават фразата - "европа така нареди". И ако днес вече в страната видимо се забелязват антиевропейски настроения, то те в никакъв случай не са продукт на хибридната война. Техните семенца бяха посяти именно в онези мътни и безпаметни дни на министерстването на Кунева, когато Европа бе използвана като универсален политически сапун за дивотии.

Кунева оцеля като министър по европейските въпроси и в кабинета на Сергей Станишев по времето на така омразната за сегашните десни тройна коалиция. И не само оцеля, но през 2007 година, когато България стана пълноправен член на ЕС тя бе номинирана за български еврокомисар и получи ресора "защита на потребителите". Брюкселската магистрала се ширна пред нея, въпреки, че двете години престой на поста й едва ли ще бъдат запомнени с нещо особено значимо, освен с допълнителната зараза от нови брюкселски клишета в нейния речник.

След това започнаха бурните политически години за Кунева. През 2009 година тя оглави листата на НДСВ за европейските избори и благодарение на тогавашния си авторитет жълтата партия вкара двама евродепутати. Кунева обаче се отказа от мястото си, вероятно, защото се бяха появили спекулации, че има шанс дошлият на власт Бойко Борисов да я посочи отново като български еврокомисар. Това не стана. Междувременно напористата дама стана независим член на борда на директорите на БНП Париба и започна яростно да отхвърля всякакви критики за конфликт на интереси. А я обвиняваха в такъв, защото точно тази финансова институция беше избрана за структурираща банка при финансирането на строителството на АЕЦ "Белене" през 2008 г. Добила самостоятелност Кунева реши да се освободи от оковите на умиращото НДСВ и през 2011 година се появи като недависим кандидат за президент. Тя не успя да стигне до балотаж, но за нея гласуваха над 14 на сто и това й даде самочувствие. По време на кампанията тогава Кунева беше яростен критик на Бойко Борисов и остана такъв поне до времената, когато се заговори, че Реформаторския блок ще влиза в коалиция с ГЕРБ. Да дадем и пример. През април 2013 година Борисов търсейки оправдания за лошото финансово състояние на страната обяви, че пенсионерите са изяли резерва. Тогава Кунева го срита в слабините с репликата: "Когато човек е прост и страхлив, става арогантен". Не бързайте обаче да се радвате. Нито през 2011 година тя се обяви яростно срещу управлението Борисов, нито след това. Дори напротив - днес вече е ясно, че ако има човек на който премиера може да разчита в отбраната на прословутата стабилност, това са именно Кунева и нейните кариеристи.

Останалата й биография може да се разкаже набързо. През 2013 година партията на Кунева съвсем за малко не можа да влезе в парламента. След избухналите протести през лятото на същата година - СДС и ДСБ влязоха в преговори с Кунева за формирането на Реформаторския блок и така се роди тази формация, която трябваше да е съюз на идеите, а се оказа единствено инструмент за влизането на зажаднелите от алчност сини кадри във властта. Евроизборите през 2014 година обаче показаха, че в синия рай трещят гръмотевици, защото Кунева, макар и водач на листа, бе изпреварена от Светослав Малинов, който бе избутан преди нея с преференциите на ДСБ. Вероятно след това за компенсация Кунева бе избрана за вицепремиер в кабинета на Борисов, която да наблюдава силовите ведомства и да ниши антикорупционните стратегии. Кунева прие този пост. Очевидно всичките злобни думи срещу Борисов бяха забравени. И ако се вгледаме внимателно в политическият й персонаж - това е съвсем естествено. Кунева е политик на чудовщния прагматизъм. Един нарцис, който се грижи безпощадно за своите интереси. Една гъвкава и безгръбначна фигура, която е обречена да успява, защото политическият модел на България в този вид цени само тези сиви, неясни и безсмислени фигури, които предъвкват едно и също до окончателно побъркване. В този смисъл, ако един ден някой реши да издигне паметник на прехода, то той трябва да има лицето на Кунева. Апотеозът на безидейните и хищните.

И може би беше прав онзи тъжен глас във фейсбук, който след обявяването на името на Кунева написа, че сега, след като махнаха "История славянобългарска" от читанките за 6 клас очевидно на нейно място трябва да влезе "Полет над кукувиче гнездо".