Достлукът на Местан

Лютви Местан е перфектната метафора за политик върху плаващи пясъци. След като само за ден унищожи лустрото си на европеец и лъсна като агент на чуждо политическо влияние, той влезе в камикадзе-серия и пътят му на самоубиец продължи със създаването на партия. Типично в негов стил новата формация ще се казва ДОСТ, което ще рече "Демократи за отговорност, свобода и толерантност". Названието обаче е като лабиринт от роман на Еко, защото на турски думата "дост" означава "другар, приятел". Тоест за първи път имаме политик, който прави партия, като целенасочено търси името й да означава и нещо на турски. Пък после нека да разправя до края на света, че бил настъпил "руска мина".

Чувството за филологическа естетика обаче този път е напуснало Местан. Защото българският език пази памет за думи като "дост". На български например се казва "достлук", което е израз за някакво комбинаторство, за тъмно приятелство, за стратегически съюз около някаква афера или комбина. И колкото да не му се иска на Местан, скоро всички ще говорят за неговия достлук със съседна Турция, която е протегнала благословителна ръка за помощ към новия политически проект.

Този път плаващите пясъци са на път да победят ефектната лексика на бившия лидер на ДПС, защото от търсене благозвучни думички за название той не си дава сметка, че намеренията са оголени брутално като в същинско политическо порно. Турция се опитва да протегне ръка към българските турци и да ги впримчи като удавник в своята неоосманистка люлка. Моментът обаче е избран възможно най-неправилно. Протурската умерена опозиция в Сирия яде голям бой в Алепо, Ердоган се превръща в един от най-мразените политици в целия свят, а външната политика на Турция е на път да катастрофира като "Титаник". 

В този смисъл политическият достлук на Местан е обречен на корабокрушение, още преди да е тръгнал да плава. 

Защото, който сее достлуци, ще жъне презрение. 
И поражения.