И хан Аспарух ли ни е завещал да бъдем в ЕС?

Ако на този свят не съществуваше Росен Плевнелиев и неговата способност да бълва по четири клишета в минута, вероятно никога нямаше да забележа един политически паразитизъм, който лепкаво се е просмукал в нашето ежедневие. Но понеже съм прокълнат от съдбата и трябва да следя от време на време какви умотворения ражда обитателят на "Дондуков" 2 успях да забележа един феномен, който не е присъщ само на държавния глава, а се разпространил из брюкселския жаргон на политическия ни кух елит, който ръси глупости под път и над път.

Става дума за това постоянно да се приписват на героите от нашата история съвременни европейски страсти. По същество това е величествена подмяна не само на историческите събития, но и на смисъла на действията на нашите сънародници от миналото. Което не пречи Плевнелиев и сие отново и отново да рециклират историята като патерица за днешните си попълзновения. Крайният резултат е съмнителен и силно ироничен. Когато човек чете тези brain farts започва да се чувства като надрусан.

Ето давам ви един актуален пример. Честват се 140 години от Априлското въстание в Копривщица. И Плевнелиев, верен на себе си, казва: "Винаги трябва да помним примера на плеядата български патриоти, израснали в сърцето на България. Днес повече от всякога трябва да знаем кои сме ние и каква е нашата мисия и идеал - България, равна на другите европейски народи и посоката на европейската интеграция и развитие".

Как точно Априлското въстание се вписва в идеята за европейска интеграция и развитие е знание отвъд мене. Най-малкото, защото това въстание не е евроинтеграция, а за национална държава, за извоюването на независимост. И нищо не пречеше на президента да спре просто дотук, а да не приписва на въстаниците брюкселски пориви, което по същество е доста голямо изкривяване на истината. Но изкушението е много силно. Колко драматично е да обявиш историческите личности за подобие на Жан-Клод Юнкер и по този начин по същество да ги принизиш до баналностите на днешната политика. Да не говорим, че точно Плевнелиев трудно може да говори за независимост, защото такава марионетка, че веднага си личат външните му зависимости.

Пак ще се върнем към Плевнелиев. Този път обект на гаврата му е Левски. За първи път на 19 февруари президентът реши да го въведе в евроатлантическата зала на славата. Там за първи път каза, че Левски ни бил завещал да сме достойни европейци, а да не търсим излишни баланси със страни на Изток от нас. Няколко седмици по-късно Плевнелиев реши да се развихри и на безумна дискусия под надслов "Бизнесът - сила за добро" обяви: "Отново се питам дали ние разбрахме, че това, което се очаква от нас, е много просто - не да търсим безумни, излишни и невъзможни баланси с държави на Изток от нас, а да се държим като европейци, да бъдем европейци. Толкова е просто. Това ни завеща и Левски".

Абсолютно съм убеден, че Левски на първо място ни завеща да сме достойни българи. Левски почти никъде не говори за Европа, което е съвсем естествено. Неговата задача е да събуди български дух, да накара хората да повярват в себе си, да оценности националното. Той вписва българският порив за свобода в общия порив и на други народи, но никога, никога не би казал това за балансите. Най-малкото, защото в погледа на Левски не съществуват излишни народи или националисти. За него всеки има място под слънцето. Тоест думите на Плевнелиев за диагноза за самия него, но не и за Леввски.

Нещата обаче стигат до още по-тревожни дълбини. Във фантазията на президента Паисий също е ярък будител за европейска интеграция. През 2012 година обитателят на "Дондуков" 2 обяви, че авторът на "История славянобългарска" ни е оставил завет - "да бъдем достойни българи и толерантни европейци". Още тогава тази фраза ме хвърли в историческо възмущение и реших да отворя отново книгата на Паисий да не би да съм изтървал частта в която този велик българин ни кара да се радваме, че сме членове на ЕС.

Отворих я и открих, че думата "Европа" присъства три или четири пъти в текста. Думата "европеец" обаче отсъства напълно. И това е естествено. Времената, в които твори Паисий, не са били времена на общностно осъзнаване на цял континент, а на яростна битка за запазване на национална идентичност.

Не е само Плевнелиев, но той е най-яркия представител на тази школа. Това е вид интелектуален тероризъм - взимаш историята като заложник и я напъхваш в баналното дребнотемие на деня. Така следващият път можем да кажем, че Левски ни е завещал на всяка цена да останем в НАТО, а бунтовниците от Априлското въстание са умрели, за да може един ден да го има ТТИП. Не е далече деня в който е хан Аспарух ще бъде привлечен на страната на еврократичната мисъл. Вече си представям как някой клонинг на Плевнелиев го изкарва радетел за обединена Европа, горд носител на евроатлантически ценности и съвестен борец в хибридната война.

Трудно е да се живее в държава, която системно изнасилва собствената си история. Ние трябва да се научим да я надграждаме, а не да я рушим системно с нелепи интерпретации и фалшификации. Но като гледам политическия пейзаж наоколо не мога да ви вдъхна оптимизъм. Нашествието на исторически "европейци" ще продължи.