Канибалското кандидат-президентско шоу започна

Както никой не говореше за президентските избори и не искаше да коментира, така изведнъж като гръм от ясно небе, темата за вота наесен нахлу като налудничав сапунен сериал в медиите и ги обагри с кървавочервения цвят на нови интриги и нови жертви, които ще гледаме как пищят в течение на цялото лято. Това са особеностите на българската политика - тя много често замръзва в някакво свое безвремие и се точи бавно като песента на украинката, която спечели "Евровизия", но пък когато започне да гърми и трещи, тогава всеки чужденец може да се обърка, че присъства на някакво канибалско шоу.

Съвсем неочаквано първите изстрели от бъдещата битка се чуха в десния лагер. При това сюжетът там само за няколко часа стана толкова психарски все едно е бил режисиран от Дейвин Линч. Миналата седмица лидерът на ДСБ Радан Кънев ни в клин, ни в ръкав обяви, че партията му издига за президент Росен Плевнелиев като го призовава да се яви на изборите като независим кандидат. Нещо повече - костовистите се обявиха за създаването на блок от прозападни партии, но допълниха, че това дали ГЕРБ ще бъде в него зависи единствено и само от ръководството на формацията на Бойко Борисов. Десните шамани побързаха да обявят този ход на Кънев за стратегически. Част от тях дори се издадоха, че ухажването на ДСБ да издигне Плевнелиев върви отдавна. Действията на костовистите бяха оценени като силни, стратегически, изненадващи, мощни, което идва да покаже, че българската лирична поезия все още не е загинала напълно в мрака на прехода.

Броени минути след номинацията обаче Росен Плевнелиев изригна, че ДСБ му правят много лоша интрига. Президентът не се задоволи само с тази оценка, но дори заподозря, че в дъното на този капан стоят стари интриганти като Иван Костов и Георги Първанов. Именно от гневната реакция на "Дондуков" 2 стана ясно, че ДСБ по никакъв начин не са съгласували с президента неговото издигане. А това наистина напуска територията на политиката и отива в призрачната мъгла на интригите. Защото Росен Плевнелиев беше кандидат на ГЕРБ през 2011 година и по време на целия мандат никога не е показал дори за миг, че се разграничава от тяхната политика. Независимо от десните фантазии за него като за страж на евроатлантическите ценности и едва ли не морален антипод на Борисов, това е само една политическа илюзия, която рухва при проверка на фактите. Плевнелиев е майстор на патетичната реторика, господар на клишето, надъхан и смешен читател на предварително написани речи, но никога не е обявил дори претенция да бъде нещо различно от ГЕРБ. И неговото издигане по този дърварски начин от страна на ДСБ вместо да изпише вежди на практика извади очи. Дори можем да заподозрем умишлена злосторност в този ход на Радан Кънев, защото Плевнелиев бе изправен пред стената и ударен в гърба от приятелски огън. С подобна интрига настоящия обитател на "Дондуков" 2 влезе в период на партийна турбуленция и злите езици сочат, че в ГЕРБ вече се канят за саморазправа с него, защото не вярват в неговата невинност и считат, че това е предварително замислена акция, за да могат хората на Борисов да бъдат изправени пред свършен факт. "Совите не са това, което са", бе прословута реплика от сериала на Дейвид Линч "Туин Пийкс" и десницата май навлезе в подобна сюрреалистична реалност. Защото, ако приемем, че Плевнелиев е жертва на жестока интрига, веднага възниква големият въпрос - защо Радан Кънев го пусна на медийните хищници? Какво печели той от такова дискредитиране на настоящия президент?

Има няколко възможни отговора. Първо - възможно е лидерът на ДСБ просто да разчиства терена за себе си. Още от края на миналата година, когато патетично мина в опозиция Кънев даде да се разбере, че няма против да играе на президентските избори. Дясното пространство обаче съществува в шизофрения. От една страна много от десните избиратели нямат против това лидерът на ДСБ да се яви на надпреварата, от друга страна медийната империя на Прокопиев и десетките грантаджии отдавна работят за възможността Плевнелиев да се яви като кандидат на десницата, ако в ГЕРБ му затръшнат вратата. Едви ли Кънев пляска от радост заради това, че има конкурент с толкова мощен гръб. С неочакваното обявяване на номинацията на Плевнелиев обаче той решава тази стратегически задача. Сега президентът ще има да дава дълги обяснения на ГЕРБ, публично да им се извинява, да ги ухажва отново, а това дава стратегическа преднина на Кънев пред десните.

Второто възможно обяснение е, че лидерът на ДСБ разчиства терена за някой друг. Имената все още тънат в зоната на теориите на конспирацията, но самият факт, че Радан Кънев се осмели да стане лицето на такава голяма интрига, означава, че залогът е голям, а вероятно и разчистването е за нещо мащабно и скандално. И третото възможно обяснение е обикновената идиотщина. Опасявам се, че в България тя никога не бива да бъде изключвана като обяснение, защото политическата природа на нашия партиен модел е показала, че успяват само най-нискоинтелигентните, понеже най-лесно се вписват в скандалджийската реалност и истеричните сутрешни блокове.

Дясната интрига даде публичен знак, че предстоящите президентски избори наистина ще бъдат решителна битка в която са вплетени много интереси, но и където ще бъдат ритнати много кокалчета.

Паралелно с дясната взривна зона се активизира и лявото минно поле. АБВ напуснаха шумно коалицията си с ГЕРБ, но така и забравиха да дадат ярък мотив за своите действия. Което означава само едно. Целта на пърформанса отново са президентските избори и опитите на АБВ да се впишат в някаква коалиция, която в крайна сметка да бъде убедена да издигне я Първанов, я Калфин отново. Конгресът на АБВ проведен в събота и неделя точно поради тази причина бе концетриран върху президентските избори. Речта на Първанов би звучала като налудничав текст на Хенри Милър, ако бъде прочетена от човек, който си няма представа от традиционните български психарии. Защото ексдържавния глава обяви за основна цел на своята партия спечелването на президентските избори. Казано от лидера на формация, която едвам събра 4 на сто, за да прескочи парламентарната бариера през 2014 година, това звучи като съновидение. Но в случая не думите на Първанов бяха важни. Стратегическо беше присъствието на конгреса на АБВ. АБВ обявиха следната теория - БСП била център в лявото пространство и те можели да взаимодействат с нея, но АБВ щяло само да става притегателен център за други партии (какво трябва да е това - център в центъра ли?). И партиите бяха показани - БДЦ, ВМРО, Гергьовден и други еднопроцентови формации с пикантното присъствие на ДПС. Представителят на ДПС Йордан Цонев дори побърза като сватовник да призове АБВ и БСП да се вземат в една коалиция и така да се формира алтернативата, която може да събере почти всичко.

Това е капанът на Първанов. Плевнелиев не напразно заподозря интрига в негов стил заради приятелския огън на ДСБ. Всъщност в момента Първанов трупа политически лилипути край себе си не, защото смята, че с тях може да спечели изборите, а защото иска да ги пакетира и така да стане по-привлекателен за БСП. Подобен съюз в който той се вижда като водещ обаче ще му позволи да държи дистанция между себе си и социалистите и така винаги да има възможност да избяга, ако бившата му партия откаже да приеме неговия политически рекет. Маневрите на АБВ подсказват един последен отчаян опит на старите интриганти в левицата да се опитат да излъжат левия електорат да ги изстреля в победна орбита, при това без да му обещаят нищо различно и нищо качествено ново. Ето това е голямата илюзия на политическото инженерство. То продължа да смята, че избирателите са някаква статична величина, някакви безотказни машини за гласуване и не усещат, че гневния трус, който приближава е в състояние да погребе всички партии, пък били те психодесни или измислено леви. Офертата на Първанов към БСП е капан, защото предварително се опитва да лиши БСП от избор. Първанов като боклукчия събира политическите отпадъци край себе си, за да може да се опита да ги предложи като някаква върховна широко коалиция. Опасявам се обаче, че това по-скоро ще бъде камък на шията, отколкото спасително въже. Първанов бърза, защото иска да направи същото, което Кънев направи на Плевнелиев - да постави БСП пред свършени факти и да диктува условията. И тепърва ще трябва да видим дали левицата има политически сетива да разбере за какво блато получава покана.

Гледайки предизборният тероризъм, който започва обаче човек не може да не остане с нещото, че България наистина е на прага на голяма промяна. Старият политически модел се разпада, но промяната все още среща голяма съпротива, тъй като статуквото може да загуби много в това земетресение. И вероятно президентските избори все още няма да донесат чаканото избавление от виновното минало. Гледайки политическият миш-маш, който се опитват да ни приготвят трябва да ни подготви за тъжни резултати от президентския вот. Това е все едно да очакваш изискано гурме-ястие, а най-накрая да финишираш с шкембе-чорба. Но пък любителите на екстремни удоволствия могат да се подготвят. 

Екшънът ще е доста кървав.