Битката на "Безсмъртния полк

"Безсмъртният полк" е най-истинското честване на Деня на Победата. Това е инициатива напълно лишена от държавна помпозност, а е празник на историческата памет. Когато човек види улиците залети от млади хора с портрети на предците си в ръце, клишетата на яростната пропаганда веднага започват да се срутват като кули от пясък.

Това направи "Безсмъртният полк" световно явление. Навсякъде по света излязоха хора, които със самото си появяване на празника показаха, че не приемат подмяната на историята, не приемат пренаписването на истината и искат да почетат истинските победители - тези обикновени войници, които с кръвта си платиха цената за свободна Европа. Заради това е нелепо някой да честити Деня на Европа преди Деня на Победата. Европа нямаше да я има без тези 28 милиона руснаци, които вградиха костите си в нейните основи.

"Безсмъртният полк" стигна и до България. И тук хората си спомниха, че техните предци са част от тази победа, че са дали своя принос в решителните битки и, че това е повод за гордост, не за срам. И гледайки българите, които излязоха по улиците понесли лицата на своите баби и дядовци, изпитах жал за всички, които виртуално скърцаха със зъби от ужас в този ден. Разбирам ги донякъде. Преди 71 години техните кумири бяха наритани жестоко и пратени на спа-процедури в ада. И сега тези същите ги е страх. Страх ги е процедурата да не се повтори. Страх ги е не от военния парад, а именно от "Безсмъртния полк", който винаги ще показва, че паметта е най-добрия начин за съпротива срещу безумието на днешните дни.