"Русофобът" Димитър Благоев и "специалистът" по Благоев Георги Първанов

Знак за умишлено насилие върху българската история е това, че един студент по история днес може да завърши образование без изобщо някой да му каже кой е Димитър Благоев или поне да му преподаде какво е направил за България Дядото. Когато една държава не е в състояние да напише учебник по история без черни дупки в него значи тя не само не е наясно със себе си, но още дълго няма да има представа коя е.

Господарите на амнезията, заличителите на минало, психодясното, както обичам да го наричам аз, обаче напоследък започнаха да се сещат за Димитър Благоев и да се опитват да го четат като дявола Евангелието или поне като член на ДСБ биографията на Вапцаров.

Знайни и незнайни десни публицисти, шамани, грантаджии, люспи, алкохолни борци с червените боклуци, кръчмарски антипутинисти и слюноотделящи истерици започнаха да паразитират върху Благоев и да вадят произволно цитати от него, за да доказват какъв русофоб бил Дядото.

Което категорично не е вярно.

Съвсем естествено е създателят на българската, а и на руската социалдемокрация до дъното на сърцето си да ненавижда имперската политика на Русия, но да го вписваш с късна дата към русофобите е израз на върховна нечистоплътност. Заради това аз искам да поговоря малко за тази "русофобия", защото Благоев е изключително мощен теоретик и с разсъжденията си за елитите и русофилията той не търси някакво банално междудържавно противопоставяне и насъскване, а описва начин по който един народ може да бъде държан в политическо подчинение и обществено послушание.

Нека да не бъда голословен. Разсъжденията си ще подплатя с цитати от великолепната книга "Принос към историята на социализма в България" - невероятен исторически анализ на България от Освобождението до първите години на 20-ти век. Между другото, ако човек потърси този труд в книжарниците няма как да го намери. Аз го открих случайно в едно кашонче с преоценени книги и си я взех само за 2 лева, които считам за една от най-добрите инвестиции в своя живот.

Тази книга днес би дошла като манна небесна на професионални русофоби като Иво Инджев, ако те си правеха труда да четат нещо друго освен инструкциите как да спечелят пари от фондация "Америка за България". Нека да повторя -създателят на социалистическото движение у нас е изключителен противник на руската имперска политика. Едва ли преди него друг, а и след него, е бил такъв интелектуален враг на този вид деспотизъм, който Благоев ненавижда с цялото си сърце.

В пика на протестърската вълна някакви хора се опитаха да вадят цитати от Благоев, но понеже четенето му изисква интелектуално усилие и нещо повече от това да потърсиш в Гугъл дали някой е качил подходящи цитати, никой не успя да стигне отвъд няколкото изречения, които незнаен блогър бе качил в мрежата. А Благоев може да бъде източник за вдъхновение на няколко поколения русофоби. Според Дядото русофилството у нас е умишлено подклаждано, а руската дипломация с години е внушавала, че България не може да се освободи самичка. Благоев смята, че усещането, че Русия е "освободителка и покровителка на християните" е изключително лъжливо и се е използвало, за да бъдат водени хората за носа. Човек трябва да отвори тази книга на произволна страница и ще намери великолепни цитати по тази тема.

И нещо повече - Благоев е прав. Обаче той е класа като мислител, защото е разкрил не само конкретното явление, а механизмът с който могат да бъдат поробени повторно умовете на хората. Неговият гняв към русофилството след Освобождението се дължи не на факта, че то е любов към друга държава или, че няма исторически корени в душата на народа, а, че управляващата класа го използва като инструмент за подчинение. Това преклонение пред освободителя става начин за прикриване на нечисти интереси - и на местните елити, а и на чуждестранните такива, в случая - тези на Русия.

Eлитите коленичат пред най-мощната сила тогава и престават да го правят, когато виждат, че по целия континент има разместване на политическите пластове. "Русофилското суеверие на масата се явява в ръцете на  буржоазните партии и котерии инструментът, с който те си служат, за да изтръгнат нейната подръжка в борбите си и неусетно да я събличат", яростно пише Дядото.

Но Благоев наистина е описал механизъм, а не само конкретен проблем. Защото, ако си направите труда да замените в неговите изречения думата "Русия" с думата "САЩ", текстът му ще стане болезнено актуален. Заменете "русофилия" с фразата "евроатлантически ценности" и ще видите как текстът се изпълва с кипящ живот и демонстрира своята съвременна мощ.

Елитите използват покровителя като свой инструмент за осъществяването на власт. Това е механизмът, който държи България постоянно в орбитите на чужди зависимости, представяни едва ли не като единствен исторически, дори цивилизационен избор. Между другото - предосвобожденските политически разговори са съдържатели подобни интонации за Русия.

Сега интелектуалната мода е сляпо да вярваме в трансформиращата сила на Запада, въпреки доказателствата, че тя е не по-малко тиранична от староруския деспотизъм. То заради това "русофобските" цитати на Благоев и досега не могат да си пробият път към иначе безкрайно жадната за такива неща идеологическа клика, която само чака от небето да й падне нещо подобно. Дядото схваща процеса, който може да бъде натоварен с различни имена, но си остава отвратително един и същ в осъществяването на своята гадост. Той ненавижда този процес, защото едно позитивно чувство може да бъде използвано като прикритие за насаждането на онези икономически механизми, които след това трайно закотвиха България като една от най-бедните страни в Европа изобщо.

Това е една от най-важните харектеристики на левицата за които днес никой не говори - тя е  разобличител на властовите механизми, които произвеждат безкрайно подтисничество. Благоев изразява този стремеж по-поетично от мен - "наш дълг е да смъкваме маските на тартюфите, византицийте и лъжците".

Заради това смятам, че една лява формация никога не бива да попада в капана на това да се вписва в някаква система или политическо статукво. Левицата дава алтернатива не само на конкретно управление, а на целия свят. Нейната мисия не е само в законодателните промени или парламентарни битки, а в разкъсването на онези невидими нишки, които поробват ума и го карат да не мисли, да не се бунтува и да се примирява със състоянието на планетата.

Заради това нека да не се заблуждаваме - БСП отново е изправена пред всички въпроси, които са вълнували Благоев и са мотивирали неговите политически действия. БСП няколко пъти беше изправена пред опасността завинаги да потъне в блатото на някакъв аморфен социаллиберализъм и заради това завинаги трябва да си даваме сметка, че онова, което медиите нарекоха ляв завой, а други се опитаха да отрекат моментално, беше не опит за някаква аномалия, а за връщането на БСП в нейното естествено състояние на лява партия, в която да има дори и малко антисистемност, защото левица, която не е срещу системата и не е радикална, трябва да се попита дали е левица изобщо.

Но позволете ми и едно леко заяждане, защото човек става истински само като погледне с гняв назад. Опитите за изкривяване на написаното от Благоев не идват само отдясно. Трябва да дадем дължимото и на левите вдъхновители на това извращение.

Само преди 10 години в Благоевград един друг човек коментира делото на Благоев. Става дума за Георги Първанов, тогава президент на страната. Случайно попаднах на словото му тогава. Не ме разбирайте погрешно - през 2006 година може би нямаше да бъда в състояние да формулирам тази критика и щях да съм от ръкопляскащите. Но за 10 години човек може да преоцени миналото и е задължен да се отърси от грешките.

В речта си преди 10 години Първанов особено остро набляга на това, че не бива цялата дейност на тогавашната българска социалдемокрация да се поставя единствено под знаменателя на радикалната съпротива срещу тогавашните управляващи режим. В словото си той много държи да отбележи нещо, което нарича "конструктивната дейност на Благоев и останалите ръководители на лявото". Днес този опит за изнасилване на историята буди повече смях, отколкото гняв. Първанов вдига огледало пред себе си и описва собствената си дейност само замества фамилията си тази на Благоев. Нарцисизмът е проклятието на политическата класа. Но понеже му е трудно да съвмести себе си и Благоев Първанов решава да нарита Дядото и твърди, че той (Благоев) имал "догматично отношение към марксистката теория".

В света на георгипървановщината това да си последователен е вид догматизъм. Колко по-разкрепостено е да кажеш, че няма ляво и дясно, а обществото съществува във вид на някаква политическа каша, безпартиен планктон, който се носи по повърхността на океана, докото гъвкавите, безгръбначните и безпринципните определят посоката, защото са "експерти". Но ето през какво трябваше да минем, за да можем днес в този разтревожен, буреносен и гневен свят отново да поставяме големите въпроси и да се вълнуваме по нов начин от техните отговори.

Не съм сигурен дали историята ще запомни широкият недогматик Първанов. Но виж догматичният Благоев е извоювал своето място в нея.

Защото всяко едно поколение, което се сблъска със социалната несправедливост, с бедността, с мизерията, със задушаващата клопка на елитите, с умишления хаос в света, рано или късно ще се връща при него и по своя си начин ще пренася неговите послания в бъдещето. 

И да търсят през него своя начин да бъдат наистина свободни.