Тези дни
налетях на една много странна дискусия. Журналист, който е фен на ГЕРБ
конспиративно бе размахал пръст за това, Антоанета Цонева, а след това и аз сме
изразили сходна позиция. А именно, че е абсолютно ненормално най-голямата
партия в страната, основната партия в управлението, да бави своя кандидат за
президент чак до септември.
Този анонс бе
направен от абсолютно невинния, ангелът със съдебно решение Цветан Цветанов.
Знам, че за човек, който не е свикнал да решава логически ребуси е трудно да
следи мисълта на зам.-председателя на ГЕРБ, но нека да припомня изявлението му
едно към едно: "Структурите на партията са в кондиция и точно затова нищо
не налага първи да обявим кандидатурата за президент. Знаем, че ранното
оповестяване на кандидатпрезидентската двойка ще провокира повече политически
популизъм, много политическо противопоставяне, а в момента държавата се нуждае
от стабилност". Именно така звучи мотивацията на ГЕРБ. Което е все едно
маратонец да каже - "да, сега се намирам в идеална форма и заради това
изобщо няма да тренирам в оставащите до олимпиадата месеци, защото тялото ми се
нуждае не от тренировки, а от стабилност". Според Цветанов ГЕРБ имали
намерение да издигнат достатъчно разпознаваем кандидат и заради това можели да
си позволят да не бъркат.
Фактът, че
Антоанета Цонева е забелязала това и е влязла остро с бутонките на ГЕРБ само
мен показва само едно - дори и тя понякога може да прави качествена оценка на
действителността. Аз смятам, че забавянето на кандидата на ГЕРБ няма как да
бъде оценено като стратегия. Това е политическа подлост. И малоумните обяснения
от рода на огнянминчевите откровения, че ГЕРБ се бавели да не бъде подложен
кандидатът им на силна атака от прокремълските сили, вероятно върши работа като
обяснение в кварталните клубове на реститутките от ДСБ, но иначе е като
извадено от книга "Politics for dummies".
Ако
най-голямата партия има притеснения да извади кандидат, това е симптом за
криза, дори и за безпътица. Нещо повече - подобно отлагателно действие показва,
че ГЕРБ се опитват да си оставят някакъв път за политически изход, че нещо в
предстоящата надпревара жестоко ги притеснява. Когато човек отлага взимането на
решение това много, ама много рядко означава, че той е уверен в своите
действия. По-скоро е обратното - той се притеснява, няма представа какво да
прави и отчаяно се опитва да се откачи от кукичката на проблемите си.
ГЕРБ в момента
с в политическа криза. Цялата власт попадна в ръцете им, но държавата изведнъж
заора в калта на безвремието. ГЕРБ като партия почти никога не са били
инициатор на някаква реформа или визия за развитие. Те са партия-паразит -
могат да съществуват върху чужди идеи, но не раждат свои собствени. То заради
това премиерът рано или късно прибягва до рязането на лентички - това е
неговата представа за стратегия. И много често, дайте да бъдем честни, той се
оказва прав. Един народ държан като осъден на разстрел на ръба на мизерията
вече може да реагира само на елементарни стимули, отдава се само на визуалните
знаци, без да търси дори и грам съдържание в тях.
Само, че
президентският вот този път няма как да мине безидейно или дежурно. Страната е
натровена от "стабилността" по толкова брутален начин, че повечето
хора с гневни до възможния предел. Тоест президентските избори този път може и
да не бъдат дежурното упражнение по празнословие. Те ще очертаят бъдещата визия
за България, ще трябва да дадат отговор за посоката, ама не в геостратегически
план както се опитват да се възбуждат насила евроатлантиците, а като посока на
развитие, ако изобщо вече е възможно такова. Любимата поза на ГЕРБ "гледаме
във всички посоки и правим мили очи на света" вече просто няма да работи.
Светът влезе в турбуленция от която друса жестоко, а нас се опитват да ни
убеждават, че повикът за гадене е част от стабилността. Заявката на кандидат за
президент сега, което е честният подход за една управляваща партия, означава
ГЕРБ да бъдат наясно със себе си и да произведат някаква реална идея и
действие. А това е невъзможно. Което, уви, прави така, че възможните им
кандидати са ограничени почти силно само до двама, защото единствено и само те
могат да продължат безвремието и да дадат отсрочка за стоварването на
гилотината - и това са самият Борисов или евентуално Кристалина Георгиева. И
двамата могат да донесат много тежки негативи. Първият кандидат е любим обект
на вицове, а това дава ефект на президентски избори, а втората е една
политическа анонимница, в смисъл, че всички й знаят името, но никой не знае
какво точно е направила.
Заради това
ГЕРБ в момента са като играч на покер, чийто карти са отдавна ясни, но той се
опитва да запази някаква остатъчна мистерия с надеждата, че ще отложи мига в
който да плати солената цена.
Ето защо ми е
трудно да разбера и притесненията на гербаджийския журналист заради това, че
пак се формирал общ фронт "Всички срещу ГЕРБ". Най-малкото заради
това, че десницата прилича на романтична проститутка, която при първия повей на
романтичните ветрове пак ще отиде при силния си политически сводник, който
навремето й даде постове в кабинета си. Гравитирането край ГЕРБ отдавна
изсмуква силите на десницата и те емпирично ще видят това, ако влязат в капана
да подкрепят Кристалина Георгиева, особено, ако тя влезе в надпреварата като
кандидат на ГЕРБ.
Но това е
отделен проблем. Със забавянето на кандидата си ГЕРБ демонстрира неочаквана
слабост, идейна безпомощност и политическо паникьорство, което подсказва, че
наесен може би ни чака развитие, неподозирано от никого и непредвещавано от
досегашните политически знаци. А управляващите трябва да са наясни и с друго.
Когато и да се появи техния кандидат, ако иска и 20 секунди преди самия вот,
той ще плаща цената на стабилността и то по екстремен начин.
No comments:
Post a Comment