Персийската авантюра на Бойко Борисов

Политическият стил на Бойко Борисов винаги е бил, когато му стане напечено под краката и скандалите завалят като мълнии, той да отпрашва в чужбина или да влиза в болница. Все пак пред нас стои един политически персонаж с животински инстинкт за оцеляване и със способност бързо да завива зад ъгъла, когато жегата дойде, подобно на героя на Робърт де Ниро от митичния филм "Жега". Заради това, когато казусът "Белене" започна да цъка като бомба и да отброява минута след минута времето до окончателния провал на правителството Борисов се отправи на спешно пътешествие към далечен Иран, за да се опитва да замита следите от неговото собствено местопрестъпление. Този път обаче номерът няма да мине. Паническият пиар, медийното облъчване, нагласените снимки няма как да прикрият факта, че персийската авантюра е просто зрелищен финал на едно политическо фиаско.

Преди да продължим с изводите около това поведение, нека да припомним малко цифри. България бе осъдена да плати на "Атомстройекспорт" малко над 1 милиард лева от арбитража в Париж. Уви, присъдата не спира дотук. Всеки месец забавяне носи на България допълнителни лихви в размер на 10 милиона лева или 167 хиляди евро на ден. Вероятно именно това скъпо цъкане на часовника накара Борисов спешно да търси изход от лабиринта в който сам се натика. Уви, ситуацията е такава, че колкото и да се опитва да изчисти своето следи от местопрестъплението, премиерът няма да успее, защото казусът има дълга документална история.

Самата идея, че реакторът на "Белене" може да бъде продаден на Иран прилича на лирично стихотворение на гимназистка, която римува есен с песен. Реакторът за България е от тип АСЕ-2, а Иран нямат такъв тип ядрена централа и следователно, ако целта на пътешествието наистина е била да се търси сделка, това са напразно изхарчени държавни пари и някой трябва да настоява Борисов да ги плати от джоба си.

Нека да припомним още няколко неща. Позицията на ГЕРБ за "Белене" мина през три етапа.

Етап 1: "Ще строим. Как няма да строим?

Това е времето в което Бойко Борисов обикаляше телевизионните студиа в едни отдавнашни безоблачни времена и обясняваше, че историята няма да му прости, ако не остави поне една ядрена централа след себе си. Дори сочеше Турция за пример - колко централи строи.

Етап 2: "Това е гьол".

Тук вече се прехвърляме във времето, когато американците започнаха да изпитват засилен интерес към спирането на проекта за "Белене" и оказването на натиск върху управлението. Това вече не е теория на конспирацията, нито пък някаква фантазия. Това бе доказано от изтеклите имейли на Хилъри Клинтън. В един от тях ясно се вижда, че нейното посещение у нас в началото на 2012 година е имало за основна цел именно да спре "Белене". От същия текст става ясно и това, че първата работа на Николай Младенов, тогавашния отговорник за външните работи, е била лакейски да докладва, че задачата за спирането е свършена. Но сами знаете как е - геополитическият натиск у нас трябваше да бъде преведен на банкянски диалект. И така се роди "гьола". Има ли по-елегантен начин от хулиганския език да хвърлиш прах в очите на тези, които реално ощетяваш?

Етап 3: "Борисов спря три големи проекти с участието на Русия".

Името на този период е взето от едно лъчезарно и налудничаво интервю на Румяна Бъчварова в което тя чистосърдечно и голяма доза слугинска радост обяви Борисов за унищожител на тези проекти. Това е интервю, което премиерът сигурно много иска да изличи от миналото, защото то и до днес му разваля кефа от това да обвинява Орешарски за спирането на централата.

Към тези три етапа трябва да добавим една дяволита подробност. Позицията на ГЕРБ може и да е еволюирала, но в годините 2009 - 2013, когато полицейската кубинка на първия кабинет на Борисов колеше и бесеше, в проекта "Белене" са налети 385 милиона лева. Тоест пари са давани и когато централата беше "гьол" в съзнанието Му, както и когато е работил като рицар да събаря руските хибридни крепости у нас, пък били и те под формата на проекти.

Става още по-налудничаво. Въпреки тези изсипани в средства ГЕРБ в крайна сметка със сила наложи парламентарен мораториум върху строежа на централата. Днес този мораторуим се оказва като политически капан, който яко е захапал стъпалата на Бойко Борисов. Нека да повторим  - след арбитража в Париж освен сумата от 1 милиард лева, България всеки месец се натоварва с лихва от 10 милиона лева. Това е непосилна сума за НЕК.

Борисов се опитва да се състезава с часовника, но както казваше човечето от "Минута е много" - "Няма време". Бомбата цъка, а изходът е само един - "Белене" трябва да бъде строена, защото това е най-безболезненият вариант от този лабиринт. Но за целта трябва да имаш премиер, който не си мени мнението на всеки 15 секунди. Въобще всеки път, когато криза почука на вратата Борисов се пропуква и започва да прави глупости.

Пътешествието до Иран е именно част от това пропукване. Премиерът си търси алиби, оправдание по спешност, а това е сериозен елемент от кризисната политика, която разтърсва България като епилептична треска. Грандиозността на заглавието се сблъска с неумолимата реалност. В крайна сметка се оказа, че цялото пътуване е просто една имитация на някаква дейност, опит един ден на подсъдимата скамейка тук посоченият политически персонаж да има с какво да отклонява вниманието на прокурорите.

ГЕРБ влязоха сами в своята самозатворена лоша безкрайност. Узурпираха властта, но днес преживяват това, която всяка партия сънува в своите кошмари - трябва да плащат за грешките от миналото, които идват като призраци и не можеш да се отървеш от тях. Виж, ако посещението в Иран е целяло да намери шиитски проповедник, който да направи някоя древни магия за прогонване на демони, тогава от него щеше да има повече смисъл. Защото сега едно такова неприлично се получи. Премиерът отиде да търгува ядрен реактор, а най-накрая гордо обяви, че ще доставяме на Техеран пчелен мед. Не знам защо каквото и да предприеме България крайният резултат все е като вица за компютрите и компотите.

Свикнете с мисълта, че "Белене" ще бъде строена. Проблемът, че ГЕРБ я строят по най-болезнения начин - след като са изяли боя, излизали солта и са прецакали всичко, което са се сетили да прецакат.