Дамското токче стъпка медийният мускул

Бойко Борисов е свикнал да съществува в абсолютен медиен комфорт. Вместо да го притиснат с неудобни въпроси повечето репортерки пърхат с мигли край него и чуруликат с неподходяща интонация предварително написаните им въпроси. Главни редакторки му пращат любовни есемеси, а наскоро един вестник стигна дотам, че пусна величественото заглавие: „Бойко Борисов пуска пътен коридор от Иран до България”. Навсякъде другаде за такава гореща любов се изисква да се сложи червена точка и предупреждение за това, че лабилни тийнейджъри не бива да четат текста без съгласието на родителите си. В сутрешните блокове пък никога не притискат премиера да анализира, да му показват противоречията в неговия поток на съзнанието, а вместо това го посрещат с въпроса "в колко часа станахте". Очаквам следващата стъпка да е го питат какво е сънувал и да канят врачки и гледачки да тълкуват образите, които е родило божественото съзнание на Борисов.

Този оруелиански климат обаче може да бъде токсичен, защото подобно на райски газ опиянява основния си потребител и наистина го кара да се изживява като господар на парламентарните мнозинство, ефектен геополитически балансьор с неосъществими идеи, повелител на политическите мускули с теме галено от три папи с потенциал и за четвърти. Бойко Борисов е оne man шоу, той е солист, само тогава номерата му минават, а вицовете му изглеждат смешни. То заради това май настоящия премиер не се е явявал на дебат от далечната 2009 година, дебат, който ГЕРБ загуби грандиозно, защото Пламен Орешарски ги накара да си говорят самички и ги оплете в бездната на тяхната въпиюща некомпетентност. Разбира се тази победа не помогна на БСП за добро представяне на изборите, но поне показа, че Борисов има ахилесова пета. Той не се справя добре под напрежение. Губи почва под краката си и в паниката си току изтърси някоя глупост, току влезе в болница с диагноза "високо кръвно" от страх, че протестиращите срещу високите сметки ще нахлуят в Министерския съвет.

И така се стигна до съвсем скорошната телевизионната екзалтация на премиера, който насред едно свое сутрешно участие предизвика лидерите на останалите партии да се кандидатират на президентските избори. Едва тогава и той щял да се включи в тази игра. Борисов знае, че много пъти в миналото подобно изхвърляне му се е разминавало, защото никой не иска да попада във подобна въртележка и да влиза двубой с човек, който държи на къса каишка повечето медии. Този път обаче Борисов допусна сериозна грешка. Инстинктът му за самосъхранение не сработи и го натика в плаващите пясъци. ГЕРБ не бързат с обявяването на името на своя кандидат-президент, но не, защото искат да го предпазят от медийна чернилка, а, защото в тяхната партия има кризисен процес. Цялата власт е в ръцете им, а държавата забоксува в безвремието. Липсата на резултатите в икономиката, провалът на реформите, ежедневните бомби на управлението, непосилните заеми - това е гилотината, която поряза крилата на ГЕРБ точно, когато трябваше да бъдат най-силни. И днес повече от всякога е ясно, че президентските избори ще са автантичната политическа оценка за управлението на герберско-реформаторската каша. Всеки кандидат на ГЕРБ ще трябва да отговаря пред хората за състоянието на държавата, за пикът на битовата престъпност, за лобистките закони, за безкрайното и суперскъпо наливане на асфалт. Бойко Борисов е наясно, че вотът ще е оценка и за самия него, защото още от 2011 година знаем, че той държи президентът да е зависим от него, да не е фигура със самостоятелна биография, а марионетка, нещо като момиче на повикване с политически функции. Преди пет години това беше добра стратегия, но и България беше различна. Днес вече ненаситната жажда на ГЕРБ за повече власт оцвети картата на страната в отровносиньо като знак, че политическата хегемония е на лице, но пък и българите започнаха да разбират, че ги пържат на един и същи огън – политика в полза на монополите, създаването на една държава-корпорация, където бедните не само нямат място, а са презирани дълбоко от властта.

Борисов обаче няма сетива за тази реалност и заради това изобщо не усети и не разбра, че този път контраатаката няма да му се размине. Снайперисткият изстрел дойде от Корнелия Нинова. В първия миг в който лидерът на ГЕРБ допусна груба политическа грешка, тя го издебна и не му прости.

„"Господин Борисов, давам ви 48 часа да обявите личната си кандидатура за президент на България.  Ще Ви дам тази битка и ще разговаряме в нощта на изборите кой кой е. Ако не го направите, ще считам, че просто дуете перки и ви е страх”, цитираха агенциите нейният ответен огън. Появиха се всякакви мнения за нейното действие, но това беше силен ход.  Защото пряката конфронтация с Борисов и хвърлената истинска ръкавица за президентските избори не е просто обикновен знак или ситуационен пиар. Това е ясна заявка за битка, която отива отвъд персоналното, а е двубой срещу всичко разрушително в което се е превърнало управлението на ГЕРБ. Всички останали партии, всички без изключение, се въртят край Бойко Борисов като подплашени пилци, участват в плаващите пясъци на мнозинствата му и гледат да не влизат в пряк сблъсък с него. С острия двубой БСП се разграничава не само от ГЕРБ, но и цялата псевдоопозиционна каша, която съществува в насипно състояние и пълно парламентарно безличие. Един-единствен Велизар Енчев с неговия рицарски двубой срещу бойкоборисовщината няма как да промени картината, която описваме.

Контраатаката на Нинова изкара Борисов от релсите. Премиерът, както вече казахме, не може да функционира добре в режим на персонален сблъсък. И чудото стана! Борисов се скри, потъна някъде из управленските дебри и цели 16 часа не даде никакъв отговор на ултиматума на лидера на БСП. Това е характерно за него, когато не знае какво да прави или се е оплел в харизмата си като муха в отровна паяжина.

Дамското токче стъпка медийния мускул. Корнелия Нинова прие предизвикателството и така освети един факт, който отдавна трябваше да е ясен за публиката – Борисов е кух образ. Той е импровизатор, но без политически пласт. Илюзионист без идеи. Шоумен, който върти стари вицове. Достатъчно е да бъде изведен извън зоната си на медиен комфорт и той заприличва на въжеиграч по време на торнадо.

След като мина доста време Борисов се появи отново на медийния хоризонт с новината, че не приема предизвикателството. „Ако жена ми постави ултиматум, то тя вече не е в живота ми”, обяви пред медиите той и допълни, че е сметнал всичко това за шега. Реакцията му още един път доказва, че изстрелът на Нинова е бил политически необходим. В една изключително враждебна медийна среда, която цени единствено бързия скандал и крещящите заглавия, е необходимо да се положат усилия, за да могат да бъдат чути посланията ти. В тази размяна на реплики най-накрая се видя и друго. Борисов счита единствено БСП за противник. Всички останали политически конфигурации са просто имитация. Те не го плашат, нито тревожат. Единствено сблъсъкът с лидера на левицата го притесни, защото той представлява оголено изражение и на друг процес.

В България отдавна не са останали партии. В последните десет години всички нови формации, които са възникнали се самонарекоха „проекти”. Това е издайническо име. Проектът се прави за краткосрочни цели. Той не държи на историческа продължителност, а има определен срок. Толкова много проекти прогърмяха като заря и изчезнаха в канализацията на историята.

Сблъсъкът Нинова – Борисов е сблъсък за смисъла от политиката и за автентичната нужда от реална социална алтернатива на това, което се случва в у нас. Десните обичат да се правят на глухи, когато някой говори за алтернатива, защото България днес е жертва на мракобесните десни експерименти, които покосиха като чума не само социалните придобивки, но и самата държавност. Днес имаме държавата – медия, за която участието в сутрешен блок е по-важно от реалните действия. Държавата-жест, която смята, че е важно какво казваш, а не какво правиш. Борисов стана метафора на всичко това. Той се прояви като медиен балон и бе пукнат в полет. Оказа се, че всички политически маневри на премиера и сподавените намеци, че може да замени „Дондуков” 1 с „Дондуков” 2 са били част от цялата мрежа от лъжи с които се управлява тази държава.

Нежеланието на Борисов да приеме двубоя е символ за наличие на кризисен процес в ГЕРБ. Това е смешното в ситуация. Те създадоха изборна машина, но няма как да си създадат фабрика за идеи. Когато навън трещи геополитическа буря това си личи най-добре. Защото нито една телевизионна реалност не може да замени крещящата нужда от радикална промяна. И знае ли човек. След като един път медийният балон бе пукнат, току-виж и политическият балон бъде сразен наесен.