Тъмната европейска история на терориста Ахмед Чатаев

Има истории, които са като мълнии. Блясват от нищото, прогонват грантовия мрак и показват цялата политическа мизерия на днешния свят, който ни представят като връх на цивилизацията. Точно такава е историята на Ахмед Чатаев, човекът, организирал кървавия атентат на летището в Истанбул, който взе над 45 жертви и порази света със своята жестокост. Когато стана ясно, че прокълнатият чеченец е основният двигател на злодеянието сигурно много лидери в Европа са усетили как ледена пот се стича по гърба им и са ги полазили тръпки на ужас. Но нека да караме хронологично.

Чатаев влиза в полезрението на руските спецслужби по време на втората чеченска война в периода 1999-2000 година, където в битка губи едната си ръка. Отличава се в боевете и така бързо расте в терористичната кариера. Става специален представител в Западна Европа на Доку Умаров, считан за терорист номер 1 от Русия. Още тук трябва да ви заболят зъбите. Чеченските терористи си имат специални представители в Западна Европа. Представете си само. Това е все едно "Ислямска държава" да си открие посолство в Париж. Защото още от началото на века беше ясно, че чеченските терористи се отдават на радикален ислямизъм, а Саудитска Арабия им праща проповедници, които да ги открехнат на пътя на джихада и салафизма. Въпреки това обаче чеченците бяха посрещани с отворени обятия в Европа, защото там ги разглеждаха като политически бунтовници, опълчили се на Русия и съответно заслужаващи най-топъл прием. И само една подробност - именно Доку Умаров, който си е имал специален пратеник в Западна Европа, пое отговорност за кървавия атентат в московското метро през 2010 година. Това е важно да се знае, за да се види с какви хора е готова да си стиска ръцете Европа в името на своите руски фобии.

След като руснаците успяват да умиротворят Чечения през 2003 година Чатаев получава убежище в Австрия. Пред властите там разказва лиричната история за това как е загубил ръката си при тежки мъчения в руски затвор. Австрийските власти е трябвало да направят само малка проверка (а кой знае може и да са я направили), за да проверят и да видят, че историята на Чатаев звучи като приказка на братя Грим. Въпреки това обаче той получа статут на политически бежанец. Как да не дадеш убежище на една "жертва на кървавия путински режим", нали? Звучи толкова правозащитно.

Чатаев обаче не е човек, който може да стои мирно и тихо. През 2008 година  е задържан заедно с други чеченци в шведския град Трелеборг. Полицията открива в колата му автомати Калашников, експлозиви и боеприпаси. Това го праща за една година в шведски затвор. Все пак човекът е политически бежанец, как да му дадеш по-голяма присъда? Чатаев излиза от затвора пълен с енергия и продължава своя смъртоносен поход из Европа. Някъде по това време обаче руснаците започват да му хващат следите.

През 2010 година Чатаев е хванат в Украйна. В телефона му властите намират подривни планове и много снимки на хора, загинали при експлозия. Точно тук се намесват руските власти и официално искат неговата екстрадиция в Русия. Европейският съд по човешките права обаче разпорежда обратното. Според тях имало голям риск терористът да поручи несправедлив процес и изтезания. Амнести интернешънъл също настоява чеченецът да не бъде предаван на Русия. Мисля, че това не се нуждае от коментар.

Тук вече идва българското участие в черния спектакъл. През 2011 година Чатаев е задържан при преминаване на границата между Турция и България. Русия отново настоява да й бъде предаден. Само че тук настава мощен правозащитен вой. Нека вместо мен по темата да се изкаже българския адвокат на Чатаев: "По време на процеса срещу Чатаев всички правозащитни организации бяха много активни. По настояване на негови близки защитникът уведоми съда в Страсбург. Оттам изпратиха писмо да ги държат в течение за делото. Австрия също наблюдаваше процеса, защото Чатаев бил със статут на политически бежанец там. Заради това на втора инстанция пред Пловдивския апелативен съд прокуратурата не поддържа искането за екстрадиция в Русия и Чатаев е пуснат. Обаятелен и интелигентен". Да, България отказва да предаде Чатаев на руснаците. Но тук има един детайл, който трябва да се изясни докрай. Самата България има своите основания да разнищи докрай биографията на чеченеца, защото почнаха да излизат данни, че Чатаев е бил свързан с групировката, отговорна за отвличането и обезглавяването на двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов в Ирак през 2004 година. България обаче е така обзета от либералния дух, че предпочита да се отърве от един терорист, спасявайки го от истински процес. Чатаев е пуснат. Правозащитниците тържествуват. Спасили са един терорист, как да не отварят чашите с шампанско?

През 2012 година Грузия се записва в списъка на страните, които отказват да предадат Чатаев в ръцете на руските власти. След атентата в Истанбул обаче тук излезе една зловеща подробност. Оказа се, че чеченецът официално е бил вербуван за агент на грузинските специални служби при управлението на Михаил Саакашвили. После според официалното обяснение той бил "излязъл от контрол".

Тук си заслужава да кажем няколко думи. Сега се вижда какво точно е вършил Саакашвили по времето на своето управление. Той е търсил начин да вербува потенциални терористи, които да действат срещу Русия. Точно заради това му е бил необходим Чатаев - осигурявал му е така необходимата връзка с радикалните ислямисти. Това е важно да се знае, защото днес Саакашвили се е вживял в ролята на политически мъченик и проевропейски губернатор на Одеса, въпреки, че контактактите му с такива терористи го изобличават като изпълнител на дребни мокри поръчки. И сега, когато се разследват атентатите в Истанбул някой ще си направи ли труда да разпита грузинеца с каква цел неговите служби са вербували Чатаев, какво са искали да постигнат? И нима всъщност това не е бил опит терорът да бъде обърнат срещу Русия, а? Саакашвили побърза да се изкаже по темата във фейсбук и обяви, че по негово време Чатаев бил арестуван, а не вербуван. Което всъщност е доста съмнително понеже дори и през 2012 година Саакашвили беше президент, а спецслужбите бяха под негов контрол. Но това е вътрешногрузинска драма, тук е важен факта, че руското правосъдие отново остава с празни ръце. Чатаев е спасен.

И така се стига до неговият поход към Сирия, където се присъединява към Ислямска държава, а след това и до юни 2016, когато бомбите удариха летището в Истанбул.

Усещате ли гняв, когато четете тази съдебно-политическа сага?

 В нито един момент нито една европейска държава не се опитва да постави дори под миниатюрно съмнение версиите и биографията на Чатаев. Цяло десетилетие и отгоре той минава за политически бежанец, което му развързва ръцете да се занимава с тероризъм. Защото Чатаев е бил наясно, че политическият климат в Европа е такъв, че винаги може да разчита на някоя правозащитна организация да се изкаже в негова полза и да търси начини да го отърве от отговорност. Европа и до днес не е в състояние да подреди правилно истинските заплахи срещу себе си. Защото модата е да се твърди, че Русия, а не ислямския екстремизъм е основната заплаха, въпреки, че Русия жертви не е взела, а терористите бесният из Европа и стават все по-опасни и кървави.

И ние тук в България имаме своето съучастие в тази драма. У нас съществува една прослойка, която до утре ще ви обяснява как Кремъл коли и беси в България, но тогава как ще обяснят, че правосъдието пуска един терорист на свобода? И ще поеме ли някоя от тези европейски държави, които са дали на Чатаев да се движи свободно и да планира злодеянията си, вина за атентата? Защото това е вина - мръсна, нечиста, подла вина. Сега се оказва, че май Русия през цялото време е имала основания да иска Чатаев, защото тя е знаела, че в Европа той винаги ще бъде спасен. И сега ли злобното джудже от Кремъл се е опитвал да саботира Европа, а? Защото, ако поне само за миг някой си бе направил труда да чуе какво точно иска Русия и как аргументират своето желание да им бъде предаден Чатаев, правозащитните вопли по тероризма нямаше да тежат чак толкова. Но Европа обича да робува на клишетата, да вярва в кабинетните схеми и резултатът от това е, че "политическият бежанец" се оказа един злокобен и обикновен терорист. Сега България, Австрия, Швеция, Украйна, Грузия би трябвало да се гордеят, че са го спасили, нали? Правозащитно е. 

И толкова виновно.