Сафари за министерски добитък

В България медиите си падат по смяната на министри както градските кифли си падат по скъпите коли. Трудно е да се обясни защо е така. В държава, където политиката отдавна се е свела единствено до мелодраматична истерия личностните рокади са единствената новина, която носи стабилна информационна основа. Всичко останало са информации за това кой какво е казал в някой сутрешен блок и кой какво е коментирал по повод на казаното в този сутрешен блок. Това е една самозатворена лоша безкрайност, която напомня на мъчителното бягане на хамстер, затворен във въртящо се колело. Животинчето се мъчи, напъва се, влага усилия, но цялото му бягане е на едно място. Медиите често се оказват в такова положение. Но такава е природата на политическата реалност в България.

От няколко седмици насам ловният сезон за министри бе открит съвсем официално. Началото му бе дадено от Бойко Борисов, който (в сутрешен блок естествено, къде другаде) обяви, че вече обмисля промени в кабинета. Той не каза нито едно име и мотивира секретността с факта, че има партньори и, че първо иска да консултира с тях своята визия. Дали това е истина или не (става дума за консултациите) предстои да научим. Но идеята за смени точно в този момент има ефектът на разлятото олио в нагорещен тиган - накара всички, които съзнават, че са заплашени от рокада да се държат абсурдно, смешно и счупват капачките от опит да превият гръбнак пред наближаващата политическа буря. И заради това ще приемем този опит за политическо пържене като опит за риалити с комедийни елементи, чийто пик ще бъде наесен, когато медиите ще са жадни не само за министерски оставки, но и ще точат зъби за кандидат-президентски интриги.

И нека да дадем своя принос в разбъркването на гъстия сос. В този текст ще се опитаме да опишем кои министри с голяма степен на вероятност наесен ще се сбогуват със секретарките си със сълзи на очи и ще трябва да си търсят друго занимание. Човек дори и да не живее в България няма начин да не е разбрал кои министри най-често сгазват лука и то по толкова идиотски начин, че се превръщат в ходещи карикатури.

Заради това кандидат номер 1 за получаване на изходна виза от правителството е най-голямата карикатура - военният министър Николай Ненчев. Социологическите агенции вече се отказаха да мерят неговия рейтинг, защото от ранните му дни в управлението та чак досега той е в порядъка между 1-4 процента. От ден номер едно гражданите на България гледат на него като някакъв политически микроб, имплантиран в кабинета съвсем целенасочено, за да може армията напълно да бъде овладяна от евроатлантическия интелектуален кошмар. С главнокомандващ като Росен Плевнелиев и министър като Николай Ненчев винаги ще е ясно, че въоръжените сили ще бъдат командвани от чужди и външни интереси.

Реформаторското БЗНС, чийто лидер е Ненчев, обича често да пуска декларации в негова възхвала. В тях военният министър е рисуван като доблестен рицар с мощен перчем, единственият политически командос, който може да се противопостави на хибридната война и лично да долети с двата ни хеликоптера до Кремъл, за да арестува Путин в кабинета му. В реалността уви Ненчев е доста по-банален. Неговото управление ще остане в историята с това, че назначи актриса за шеф на кабинета си, а също така и проститутка за началник в МО. Евроатлантическият селянин направи и сенчеста сделка за МиГ-овете с Полша, натовари на самолет една сюрия журналисти, за да им дава коктейл във Варшава, а пътьом се провали на два пъти да информира гражданите на България, че американците имат намерение да разполагат тежка военна техника у нас. Последната му импровизация беше поемането на ангажимент за включване в черноморска флотилия между България, Турция и Румъния. Наложи се Бойко Борисов като пожарникар да търчи да предотвратява това явно погазване на националните интереси и вписването на страната ни в батальона на истеричните геополитически ястреби, които само дрънкат с оръжие по адрес на Русия. Ненчев публично бе смъмрен и миналата седмица преди заседанието на Министерския съвет и попитан дали подкрепя думите на Радан Кънев, че правителството вече не е гарант за геополитическата ориентация на България. Ако човек се зачете в стенограмата от заседанието ще види какви пируети прави с гръбнака си и с морала си Ненчев, този горд антихибриден рицар, за да се хареса на Борисов. Но номерът едва ли ще мине. Военният министър вече е нагазил в минното поле и е въпрос на време мина да разкъса на части политическата му репутация и авторитет.

Много вероятен пътник от кабинета е и външният министър Даниел Митов, част от евроатлантическото дуо на правителството. Митов сътвори поредица от гафове по отношение на Русия, повечето от които се дължаха на нестихващото му желание да бъде младият секссимвол на старите рестутитки. Почвайки с това, че обичаше да коментира постовете в туитър на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин и приключвайки с говоренето на английски пред външния мнистър на РФ Сергей Лавров в Сочи, действията на Митов са един безкраен провал.

Доказателство, че Митов е нарочен за есенен обстрел министерски добитък е и една друга странна история. Покрай опита за преврат в Турция всички граждани в социалните мрежи бяха настръхнали от една огромна мистерия - къде е потънала посланичката ни Надежда Нейнски и защо не се появява на медийния хоризонт. Дипломатката в своето естествено състояние иначе е склонна да дава мнение за всичко - от цената на доматите до есенната колекция на някой дизайнер, но точно, когато властта на Ердоган се разтресе, тя потъна като воден дух в дълбоките води на мистично езеро. Два дни по-късно мистерията се разплете по експлозивен начин. Нейнски проплака пред един сайт, че лично Митов й е забранил да говори, а това опит за нейната политическа дискредитация. Единственото, което Нейнски не каза е дали лично Митов й е наредил да ходи в Анталия да се пече по плажовете, но от протестните й възмущения се разбираше, че тя е склонна да хвърли върху него и това. Ако външният министър специално е вдигнал телефона да забрани на посланичката ни да коментира, то това вероятно е единственото правилно решение в неговата досегашна дейност. Но тук има друг момент. Нейнски никога не би си позволила да подложи такава динена кора на Митов и да го залее с медийна жлъч, ако не беше наясно, че най-малкото премиера е на нейна страна. Това очевидно е част от многоходовата маневра, която може да прати външния министър на пазара на труда наесен. Така че, ако Митов има политически сетива, той трябва да е наясно, че червената точка на снайпера вече пълзи към центъра на челото му.

Въпреки, че Борисов няколко пъти е заставал в защита на здравния министър Петър Москов, а наскоро дори бе записан да го съветва да продължава все така, то и костовистът е вероятна жертва на рокадите наесен. Заради световните геополитически напрежения Москов зачезна от радара на медиите, а и на опозицията, но това не означава, че поредицата му от гафове не продължава със страшна сила. Последният от тях е силовото въвеждане на системата за пръстови отпечатъци в болниците, нещо, което предизвика граждански протест пред министерството, а вълната от недоволство ще продължава да се развива. Хулиганският стил на Москов превърна здравната реформа в комедиен спектакъл от импровизации, които обаче съвсем не са смешни за хората, които трябва да чакат с часове в болница. Конституционният съд също поряза реформите на костовиста и опитът му да раздели здравните пакети на два, което е политическият еквивалент на шут в задните части. Въпросът е дали и премиерът ще се реши да действа като висшите магистрати и да натири здравният екстремист от кабинета, който ежедневно и ежечасно прозвежда озлобена опозиция на управлението.

Когато на хоризонта не се мержелее някаква промяна, безвремието тежи като лятна жега върху гърдите, то единственото политическо удоволстие остава това предвкусвано сафари на министри. Просто отчаяните хора искат да виждат, че и политиците страдат. Тъжно е, но вероятно заради това правителствените смени пораждат оживление. Народът просто се надява, че останал без кабинет натиреният министър рано или късно ще му падне в ръцете...