Премиерът, който се тресе като желе

Бойко Борисов е на път да разруши образа на политическият мачо, който дежурните по любов медии му градяха толкова години. В студиото на Нова телевизия вчера видяхме един премиер, който изпадна в апология на политическото подчинение. Дори главата му да вземели отношенията с Турция трябвало да са добри. Той бил готов да направи всичко в името на тази цел. Целият този поток на съзнанието трябваше да служи като оправдание за предаването на бизнесмена Абдуллах Бююк в ръцете на турските власти. Пред очите ни се разкри потресаваща картина - един премиер, който се тресе като желе, безпомощен пред външните заплахи, напълно предал се морално, разрушаващ пред очите ни всички онези ценности, които божкем характеризираха европейската цивилизация.

Във филма "Борис I" има една много интересна сцена. Българският цар е готов да даде в името на сключването на мир своята най-красива наложници и най-добрия си кон. Но отказа да предаде дори и късче българска земя. Сцената е метафорична. Тя идва да покаже кое е ценното като говорим за една държава. Ценното е територията, духът, нравствеността. Борисов е антиобраз на Борис. Телевизионните му гърчове и реалните му поклони пред Ердоган го показаха. С подобно поведение обаче той не спасява България от никаква потенциална заплаха. Точно обратното - всеобхватното желание да приведеш гръбнак пред чужди интереси и да им се подчиниш изцяло всъщност e с пъти по-голяма заплаха за националната сигурност от всичко останало. Не напразно турските вестници излязоха с труимфални заглавия как българският премиер е готов да им даде главите на всички от организациите на Гюлен. Проправителствените медии на Анкара като пирани надушиха автентичния страх на нашия премиер и заръфаха радостно. А сега нека да видим дали от Външно или отнякъде другаде, ще се осмелят да оспорят заглавията и да кажат, че това е пропаганда. Всички знаем, че подобно действие няма да има. Те просто ще премълчат, ще се скатаят. Защото оттук-нататък е ясно, че отношенията между България и Турция ще бъдат доминирани от подчинението.

Гледайки унизителното поведение на Бойко Борисов и страхът, който се стеле неприятен аромат около него, човек започва да се пита разни неща. Например - къде изчезна онази държава, която през 2011 година (при първото управление на ГЕРБ) отказа да предаде скандалният Ахмед Чатаев в ръцете на руското правосъдие. Съвсем наскоро тази история отново нашумя, припомниха се правозащитните вопли как Чатаев няма да получи справедливост в Русия, а го чакали изтезания. И онази България го спаси. Пет години по-късно Чатаев се оказа основен организатор на зловещия атентат на Истанбулското летище. И какво се оказва - България е готова със зъби и с нокти да брани един терорист и психопат, а бърза да се отърве от невинния. Ако това трябва за минава за ред и справедливост, то очевидно ние сме изградили някаква правова държава-мутант, която селектира и се грижи за извергите и отказва да се бори за живота на хора, които са виновни само с това, че политическите им убеждения не са в хармония с един все по-авторитарен и мракобесен режим.

Най-лошото е, че оттук-нататък не ни чака нищо по-добро. Навелият се веднъж ще се наведе и втори път. После трети. Цялата политика на Борисов се състои от навеждания, лупинги и маневри, които водят до повик за повръщане за всеки, който волю или неволю е принуден да бъде част от тази анти-България, която Борисов изгради под благосклонния поглед на толкова много съвести на нацията. Заради това не искам да слушам лицемерните им хленчове днес.

Те също са съучастници на безчестието.