Thursday, August 25, 2016

Защо кандидатът на ГЕРБ тъне в мистерия?



Политическият пейзаж в България само за две години заприлича на платното на сюрреалист, който е прекалил с шампанското и кокаина. По време на предсрочните избори през 2014 година имаше всички съставки за политическа стабилност. ГЕРБ успя да всмуче в своята политическа орбита не само реформаторите, които тогава приличаха на кол-гърла убедена, че ще успее да накара клиента си да се ожени за нея, но и телевизионните патриоти, както и псевдолевицата в лицето на АБВ. Тази алхимична смес трябваше да гарантира парламентарно спокойствие и цял мандат на "новия Бойко" (спомнете си, че имаше такава митологична фигура в онези размирни и далечни дни). Но тази кула от пясък рухна с драматичен тътен. Половината реформатори се самообявиха за шизофренна опозиция, патриотите започнаха да осъзнават, че са били измамени и изнасилени, а в АБВ изведнъж се отказаха от тежкия първановизъм, че "няма ляво и дясно" и тръгнаха да се сгушват в прегръдката на БСП, за да се спасят от пътешествие към бунището на политическата история. Междувременно и светът изтрещя съвсем напълно, тероризмът сгърчи Европа в своя мракобесен примитивизъм, а бежанската вълна се превърна в нещо като проклятие за Европейския съюз и освети драматично неговата неспособност не само да отговаря на предизвикателствата, но дори и дефинира точно проблемите си. В тази ситуация новия Бойко се стопи напълно и стария Бойко се появи в своя пълен телевизионен блясък, пътешественик от сутрешен блок на сутрешен блок, медиен гуру, който съчетава комизма на буфосинхронист с драматизма на изтрещяла врачка от нощно предаване. В държавата се струпаха и други облаци. Руснаците спечелиха арбитража на АЕЦ "Белене", натовските ястреби в кабинета напълно изперкаха и започнаха да се държат като държава в държавата със собствен дневен ред, чертан вероятно от чуждо посолство, и на целия този разпадащ се декор на българската демокрация изведнъж разкри, че страната ни е изправена пред море от проблеми, пред буря, която наближава, а най-доброто, което властта има като стратегия е да раздава страстни поклони пред чужди правителства, да се огъва пред всяко искане отвън и да се надява, че вселената е магическо място и проблемите ще ни подминат като по чудо.
Точно този политически вакуум преформатира политическият пейзаж в страната. "Атака", НФСБ и ВМРО се прегърнаха в общ съюз. Нека да напомним - само допреди година телевизия СКАТ изобличаваше Волен Сидеров във всяка възможна подлост, която можеше да хрумне на развихрените репортерки, а пък медията на "Атака" наричаше Валери Симеонов "най-големият разпространител на гей-порно в България". Телевизионните различия обаче бяха погребани и националистите за първи път в най-новата история отиват обединени на президентските избори. Национализмът в България изначално е опозиционен. Той трудно може да съществува в рамките на управляващо мнозинство, защото губи своя експлозивен и експресивен характер. НФСБ точно заради това приеха "Атака" отново, за да се опитат чрез нейната ярост да презаредят собствените си повехнали редици, а и депутати.
БСП също показа признаци на неочакван живот. Да, мнозина се опитват да тълкуват вътрешните скандали като признак за смърт, без да осъзнават обаче, че този процес осигури на левицата медийно внимание за което тя можеше само да мечтае. В крайна сметка социалистите номинираха изненадваща кандидатура - бившият шеф на ВВС ген. Румен Радев. АБВ веднага се опитаха да си го припишат, но подобно политическо лешоядство винаги е било характерно за тази миниатюрна формация. БСП даде знак, че иска сериозно да се бори за президентския пост, защото опита изнендваща маневра, стратегия, която обърка Бойко Борисов и го накара да се размърда в своето полубожествено безвремие на големия разпад на държавата.

На този кипящ фон изведнъж ГЕРБ като че ли зачезнаха от хоризонта. Някъде в началото на горещия юли Цветан Цветанов съобщи, че ще обявят кандидата си през септември и толкова. Няколко седмици по рано пък в едно свое телефонно обаждане до телевизия Бойко Борисов публично оповести под формата дълъг монолог, че нито той, нито Цветанов ще бъдат кандидати. И толкова. Ако ГЕРБ не бяха управляваща партия подобно забавяне можеше да получи обяснение с някаква стратегическа мисъл, с някакъв таен план за президентска доминация, но в настоящия случай забавянето е много повече симптом на тайна болест. ГЕРБ като чума избягаха от даванетто на оценки на досегашния президент Росен Плевнелиев, излъчен от техните редици, защото всяка оценка, която не започва с изречението: "Това е най-слабия държавен глава, който сме имали", ще се върне като камикадзе опасано с бомби, за да взриви политическия авторитет на нейния автор. В тази ситуация изведнъж стана ясно, че ГЕРБ не са наясно какво искат да постигнат на президентските избори - трябва ли им победа на всяка цена, искат ли да задържат креслото на "Дондуков" 2, какво смятат, че трябва да символизира техния кандидат. Атмосферата на мистерия винаги е контрапродуктивна. Из медиите плъзнаха различни варианти за действие на партията, но всеки един от тях разкрива стратегическа слабост и проблем. Заради това нека да направим един бърз преглед на имената, които се завъртяха в мозъкобъркачките на телевизиите и скандалните сайтове, за да се убедим в това.
Първоначално се появи името на вицепремиера Томислав Дончев като личен фаворит на Бойко Борисов за поста. Това може да се тълкува като израз на чувство на черен хумор. Дончев е ходеща карикатура на "експерта", тази любима фигура на родните политически инженери. Той е майстор на скучното слово, дългите неразбираеми тиради и никой никога не е чувал свестен политически анализ от него. Ако светът беше спокоен и предвидим може би Дончев щеше идеално да се впише в обичайната евроскука и клишета, но в ситуация на турбуленция кандидат като него ще е политическо фиаско.
След това се появи друг слух - кандидатът щял да е жена и да носи името Цецка Цачева. Ако дори за миг в ГЕРБ са обсъждали този вариант значи трябва спешно да си потърсят психиатър. Цачева вероятно не е човек без качества, но има харизмата на андроид, който повтаря каквото са го програмирали. Тя е неспособна на самостоятелно политическо действие, а не се е отличила и с нищо особено като парламентарен началник. Цачева щеше да е кандидатът на политическата арогантност, на самозабравянето на една партия до такава степен, че да си повярва, че всеки политически бройлер от нейната лаборатория може да бъде изваден пред хората и подложен на пряк избор. Вярно е, че най-важното е кой брои бюлетините, но дори и фабриката за избори на ГЕРБ щеше да се озори, за да наложи Цачева като бъдещ държавен глава.
Из медиите се завъртя и един екзотичен вариант. Еврокомисарката Кристалина Георгиева след неуспешния опит да се наложи като кандидат за шеф на ООН да бъде върната у нас, за да стане кандидат на ГЕРБ. Погледната от птичи поглед Георгиева е идеална. Тя е един огромен социологически балон, защото се намира на достатъчно разстояние от България, за да не дразни електората. Въпреки това обаче еврокомисарката напоследък отнесе доста хейт от телевизионния народ. Повод за това стана едно нейно интервю в което тя обяви буквално следното: "Бежанската вълна в този свят, който се тресе от конфликти и природни бедствия, е като бавно движещо се цунами. Ако не предприемем мерки, това цунами неизбежно ще ни удари и нас в Европа". Страховит лупинг. Направо политическо салто мортале. Защото само преди една година Кристалина Георгиев в порив на евролиберализъм говореши как бежанците ще обогатят генофонда на нацията, ще ни решат демографския проблем и ще ни подействат като мотор на икономиката. Човек способен на толкова рязка смяна на позицията трудно ще спечели любовта на настръхналите от напрежение и гняв българи. Социологическите балони най-лесно се пукат.

И най-накрая ни остана да видим топварианта за ГЕРБ - номинацията на самия Борисов. Независимо дали го признава или не той със сигурност опипва почвата за смяната на своето работно място с друго. Пред него обаче се издига стена от нерешени политически проблеми. Държавата затъна в икономически проблеми, престъпността се върна на нивата от 90-те години, здравната реформа заприлича на фабрика за концлагери - явяването на Борисов на пряк вот сега може да му причини тежък политически дискомфорт, а дори и да го извади от политиката, защото една загуба, само една загуба за ГЕРБ и аурата на победителя изчезва завинаги. След това каквито и драматични жестове да прави, каквито й действия да предприеме, първото, което трябва да извърши е да купи надгробен паметник на харизмата. Заради това неговите действия в последните два месеца приличат на отчаян опит да си създаде друг образ, да търси разширяване на базата на своята партия. Всички телефонни разговори с Путин, образът на миротворец, идеята за демилитаризация на Черно море - това бяха театрални пиеси, за да види дали номерът няма да мине, дали не може да получи още един шанс да остане на върха. Само, че има и друг проблем. Президентството е символична власт. А Борисов иска да е там, където се командва наистина. Същевременно инстинктът му за оцеляване ясно му подсказва, че един ден това управление ще бъде наказано страховито, че то ще бъде разпиляно на избори, защото не само не донесе промяна, реформи и просперитет, ами демонстрира чудовищна наглост и политическо черноборсаджийство. Това е капанът пред който е изправен генерала, а дори и любовта на медиите не може да го извади от там. Времената се променят драматично, светът се променя, а ние си имаме на власт една останка от миналото, която не иска да повярва, че историята не е спряла и се моли да не бъде пометен от ветровете, които духат с пълна сила. Уморените коне обаче имат ясна съдба. Дано Борисов да е чел друга книга освен "Винету"? 
Щеше поне да е наясно какво да очаква.

No comments:

Post a Comment