Завръщането на политическите клоуни

Спомняте ли си удивителното начало на българския преход, най-голямото риалити фрийк шоу, което можеше да бъде измислено и то преди разните там "Биг брадъри", "Ферми" и всякакви други форми на нискоинтелектуален телевизионен живот? В пантеона на безсмъртните политически клоуни тогава се записаха толкова много оригинални идиоти, че приемам като лично обида фактът, че днес имената на повечето от тях тънат в забвение. Безсмърта ще остане например онази въздебела леля, която предвождаше партия "Български орел". Това беше митична политическа формация, вдъхновила не една и две пародии, но от нейния комедиен пламък днес не е останал нищо. В зората на демокрацията изплува и фигурата на черния оратор Петър Гогов, който стържеше зъби в телевизионно обръщение и съскаше, че му трябват само 500 хиляди гласа, за да накара нещата в България да се променят. Коя квартална кръчма е погребала завинаги Гогов историята днес тъжно мълчи, но пък това прави споменът още по-искрящ. Разбира се няма как да подминем безсмъртният пернишки политик Кире Либерало (прочул се малко преди да почине с изпълнението на великия хит "Бяло хлебче откраднАх и в затвора попаднАх" в едно шоу). Либерало стана известен с това, че случайно докопа зелената бюлетина (да, бяха времена, когато бюлетините бяха цветни), а това стана причина много малки партии да позеленеят от гняв. Пернишкият либерал се прочу и със своето обръщение към децата, които призова да хванат за ръце родителите си, да ги заведат да гласуват със "зеуената бюуетина", а след това всички да седнат на масата и да пият по едно малко.

Бяха времена на политически мошеници и политически карикатури.

Имаше още някаква изтрещялка, който се явяваше по телевизора - човек, който твърдеше, че има гениална германска програма, която ще поправи всичко в България само за две години. И само да припомня - това се случи много преди Царя да пусне в обръщение своята мантра за 800-те дни. Няма как да пропуснем и оцелелият до наши дни Йоло Денев, който тогава са самообяви за говорител на Тангра, размяташе конски опашки и вадеше всяка седмица по една книга с рецепти за спасението на България. Денев и до днес е един от малкото политици, които дисидентски са лежали в затвора. По времето на Филип Димитров го хвърлиха в дранголника заради неплатени заеми или нещо подобно. Очевидно в килията Йоло Денев е получил просветление, защото днес съвместно с култа към Тангра, той проповядва собствена политическа линия - "справедливизъм".

А имената на партиите също не познаваха поетични граници. Около БСП дълго време гравитираше формация на име "Ера 3". Противниците на левицата обичаха да изброяват дългият списък на коалиционните й взаимодействия и да завършват именно с "Ера 3". Кой ще изпусне подобен шанс? Но какво ще кажете за - Естествена монархическа партия, Партия на обединените европейски щати, Българска мобилна партия, Движение за натуракратично общество, Съюз на безпартийните гаранти? Това е само една малка част от лудостта през която мина България в своя трънлив път през пустинята в търсене на светлото бъдеще и митичните европейски земи, където ни обещаваха, че от чешмите ще чете мед, а всяка министърка ще бъде като модел на "Плейбой".

Не припомняме всичко това в името на самоцелната ирония и правенето на гаргара. Точно обратното е. На 26 година от прехода България като че ли се завръща в точно тези полудиви начални времена на прехода и има достатъчно знаци, които тревожно подсказват това. Например - самият факт, че големите партии още не са обявили своите кандидати (изключение прави единствено БСП), а теренът вече е нацвъкан от някои позабравени герои на прехода е изключително показателен. Ние не знаем кой ще е кандида-президентът на ГЕРБ, но вече знаем, че Жорж Ганчев пак ще участва в надпреварата. Той също е от героите на прехода, които не трябва да забравяме. Неговата звезда изгря през 1992 година на президентските избори. Тогава двойката Жорж Ганчев и Петър Берон най-неочаквано се класира трета взе 16,78% на изборите. Кампанията им ще остане безсмъртна. Именно тя роди крилатият лаф: "Кажи си приказката, Бероне", фраза, която Ганчев употребяваше във всяко свое обръщение или дебат. Между другото натрупаният тогава политически капитал помогна на Жорж пет години по-късно да паркира своята формация Български бизнес-блок (БББ) в българския парламент, но пък точно този успех го удави, защото целенасочените усилия на Иван Костов разбиха тази формация на пух и прах. Днес Жорж Ганчев е позагубил от своя блясък и медиен адреналин, но все така неспирно проглушава ушите на всички с някакви сънувани успехи и постигнати главозамайващи висини за които никой друг освен него не е чувал.

След Жорж имаме и друг екземпляр от мътните дълбини макар и на по-късния преход, който е заявил кандидат-президентска амбиция. Става дума за бившия тв-водещ Владимир Кузов, който в мандата 2005-2009 година беше народен представител от "Атака", а в последствие и независим. Кузов е един от най-скандалните народни избраници, защото получи тежко обвинение в педофилия. Появиха се разтърсващи истории за това как е примамвал деца в изоставения подлез край гара Подуяне и е злоупотребявал с тях. В крайна сметка той получи условна присъда, а Народното събрание прекрати правомощията му като депутат. Това пък накара Кузов да изригне със самопризнанието, че е хомосексуален. Именно на този факт той днес разчитал да постигне добро представяне на президентските избори. "България България има шанс да стане водеща страна в света, като избере гей за президент", коментира Кузов и очевидно около това ще се върти кампанията му, а и програмата му.

В появата на тези две имена обаче има не само комедиен елемент. Те ясно демонстрират явен политически застой в климата на страната, а и нещо по-брутално - политическа дееволюция, която ни връща във варварщината на позабравени вече времена. Очевидно е, че сегашният политически модел не само се задъхва, той е в кома и заради това появявата на такива маргинални фигури всъщност е симптом, че промяната в този вид и със сегашния елит практически е невъзможна.

Може би това е причината вместо да има експлозия от политически препирни и диспути, днес много хора, които преди обичаха да привличат вниманието на медиите да са кротки като първолаци пред строга учителка. Вижте как се покри Волен Сидеров. Къде изчезна националистът, който беше готов да държи яростни речи в парламента и да ядосва чуждестранните посланици? Къде се скри онзи, който беше превърнал спектакъла в начин на живот и то само допреди една година. Днес имаме някакъв нов, диалогичен Волен, който не само прие обща кандидатура с ВМРО, но и прие в съюза да бъде включена партията на архиврага му Валери Симеонов. Красимир Каракачанов е друг от обявените вече кандидати за президенти, но и неговото поведение е медийно обрано, не си позволява политически пируети и грандомански изхвърляния.

Изобщо днес страната съществува в изцяло преподреден политически пейзаж. Националистите утихнаха, а може би се готвят за скок. ДПС пазят класическо мистериозно мълчание и гледат да не издават пред медиите какви процеси текат в тяхната партия. Левицата мина през своите вътрешни терзания и разкъсвания и ще видим дали това, което не я уби, я е направило по-силна, а Реформаторския блок прилича на човек в кататония, който минава отново и отново през един и същи кошмар.

Точно така на терена се появиха част от клоуните на миналото, но дали пък и те не са част от някакъв сценарий, който допълнително иска да превърне България в политическа менажерия. Може би излизането на им на терен е изгодно на новата звезда, която се готви да превзема политическия простор, бащата на чалгата Слави Трифонов. Знае ли човек - сигурно разчита на това хората като видят Кузов и Ганчев да се отнесат към него със сдържано умиление. А на нас ни идва наум последното изречение от романа "Фермата" на Оруел - "животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.".