Татяна Дончева – мис „Мултигруп” в политиката

"Генерал Румен Радев е кандидат на статуквото". С това салтомортале на мисловната дейност блесна тези дни обичайният говорител на малките партии с голямо самочувствие госпожа Татяна Дончева. Човек може да си помисли, че е жертва на конспирация, ако тръгне да обикаля с дистанционно по каналите. В единия от тях Татяна Дончева обяснява как нейните основни врагове са ГЕРБ и БСП. Във втория нищи мистериите на прехода и неговите подземия все едно никога не е слизала в тях. В трета телевизия Дончева коментира актуалните заглавия в пресата, а в четвърта дава модни съвети на млади юристки как да пленят погледа и сърцето дори и на злите съдии (добре де, последното пак си го измислих, но е опасно близо до реалната ситуация и ме е страх в скоро време шегата да не се окаже истина). 

Идеята, че Дончева не е част от статуквото, а е борец срещу него вероятно е най-краткият виц, който може да бъде измислен. Но това е част от перверзията на българската политическа и медийна реалност. Участниците в голямото местопрестъпление много обичат да излъчват ангелска невинност, а номерът им минава, защото почти не съществува журналист, който да ги разкъса с въпроси за виновното минало. Паметта не е на почит и нас и само поради тази причина е възможно Татяна Дончева да минава за медиен и политически гуру, който размахва пръст от телевизионния екран и се зъби като самоназначен прокурор. Госпожа Антистатукво. Мис Морал. Лейди Мултигруп. А сега вече и фрау "Литекс".

Някой ден ще се появи достатъчно подготвен човек, за да напише цялостен портрет на телевизионната дам, но в рамките на този текст ще се опитаме да припомним само няколко важни факта от житието и битието на Дончева. И само за протокола - това не е персонална атака. Това упражнение по политическа памет, нещо, което, ако се правеше по-често вероятно щеше да облекчи живота на България и да разпъди поне част от дребните демони, които са окупирали обществените пространства.

И така - наскоро прочетох някакво интервю в което боркинята срещу статуквото се гневеше на приказките, че БСП я е създала като човек. "Категорично възразявам, защото аз съм станала член на БСП на 38 години. Не съм членувала нито в БКП, нито в БСП преди това. И няма как 38-годишен човек да бъде създаван. Каквото си създал, си го създал, и то сам", обяви гръмогласно Дончева. Ето ви един класически пример за това как отделния човек е най-лошия възможен свидетел за самия себе си. Медийните борци срещу статуквото очевидно обичат да вярват в доста редактирана версия на реалността, която представят за свои спомени.

Татяна Дончева става депутат от БСП за първи път в кризисната 1997 година. Влизането й в политиката обаче има своя история, която може да бъде прочетена или като адвокатски трилър или като сапунка с неочакван край. Още в началото на прехода амбициозната и пробивна юристка от Трявна се опитва да стане част от Народното събрание, но тогава я изместват от предни позиции. Познавайки Дончева днес можем да предположим, че Дончева от онова време никога, ама никога не е забравила това изместване и е направила и невъзможното да реализира своята политическа страст. През 1992 година тогавашния главен прокурор Иван Татарчев я уволнява от прокуратурата. Ето ви още един мотив в по-нататъшните терзания на госпожа Антистатукво. Дълги години след това тя не изпускаше фигурата "главен прокурор" от поглед, вероятно решена да отмъщава на всеки следващ в името на наранените спомени.

През 1997 година парашутът й се отваря. Тя попада в Бялата сграда. Въпросът не е в това, че тя няма биография отпреди. Въпросът е, че никой преди това не е чувал нейното име. Така че днес Дончева може да дава интервю след интервю, но няма как скрие този факт. Тя става публична фигура, защото БСП й дава силен старт. Нещо повече. Тогавашният лидер на партията Георги Първанов е амбициран да разива Дончева. Тя тръгва с главозамайваща скорост по кариерният асансьор. Става официално член на БСП само няколко дни преди конгресът на партията през 1998 година. Запознати твърдят, че тогава тя влиза по спешност в1 2 без 5, защото й е обещано светло политическо бъдеще. А и всички знаят, че госпожа Дончева едва ли би се задоволила с по-малко. Амбицията е второто й име, а желанието за успех може да се сравни единствено с големината на егото й. Влизайки в БСП тя веднага попада в Националния съвет на партията, въпреки, че партийният й стаж е само няколко дни. Днес Дончева ще бяга по тъча от тази тема, но бързината трябва да ви подскаже, че има кой да й подава ръка през цялото време. Малко по-късно напористата и креслива депутатка оглавява и областният съвет на БСП в Габрово, обаче не оставя след себе си абсолютно никакви запомнящи се резултати.

Между двете си кариери обаче Дончева се записва в най-тъмното статукво на прехода. Тя става адвокат на скандалната групировка "Мултигруп" и обгрижва юридически Илия Павлов. Личната юристка на Павлов днес обявява други за част от статуквото. Нима това не е прелестно като лирична поезия, а? Това е все едно Ал Капоне да се появи в сутрешен блок и да обяви конкурентите си за мафиоти. Все едно Азис да се обърне срещу чалгата или участничка във ВИП-брадър да напише моралистично есе срещу пошлостта. Госпожата е просмукана от статуквото, тя е участник в безкрайния сериал на прехода, а днес просто се опитва да си купи алиби от публиката, разчитайки на амнезията на хората.

А да припомняме ли скандалната поправка "Ванко 1" чрез която Дончева се притече на помощ на една сюрия свои приятели и им помогна да си спестят част от леженето в затвора. Поправката стана известна като "Ванко 1", защото именно чрез нея скандалният рапър, обвинен за сводничество и осъден на 12 години затвор, лежа само 3. Днес мис Борец срещу статуквото отчаяно се опитва да избяга от авторството на този текст, който лежи върху биографията й като петно върху роклята на Моника Люински, но фактите са категорични. На свое заседание през 2006 година правната комисия в НС отхвърля поправката. На следващото заседание именно Дончева е тази, която иска прегласуване на текста. Точно така поправката "Ванко 1" вижда бял свят. По нея си личат основно отпечатъците на госпожа "Аз не съм от статуквото". Политическата драма на Дончева е нейното трайно влечение към конспирациите. Просто смененият мащаб на нейната дейност не й понесе докрай. Точно заради това тя бе човекът, който започна и флиртът с досиетата, превръщайки тази тема не в начин за изкупление, а в безкраен рекет, който сигурно ще се точи още с десетилетия. И активната анти-ДС позиция не бива да ни хвърля в прах в очите, именно конспиративния дончевизъм довърши окончателно българските системи за сигурност, осветлявайки имената на много хора, които бяха виновни единствено в това, че са са служили на българската държава.

Именно флиртът с тази тема издаде, че у Дончева се е появила една политическа гъвкавост, която рано или късно заживява самостоялен живот. Някъде тогава Дончева започна да се изживява като жертва (и до днес обвинява ръководството на БСП, че умишлено са я провалили в кампанията за столичен кмет от края на 2005 година, когато тя загуби от Бойко Борисов) и да вярва, че политическото разграничение ляво/дясно е мъртво. Само така можем да си обясним нейните странни маневри. След 2013 година, когато окончателно напусна БСП само в рамките на 2 години тя бе засеченана да се целува с Бойко Борисов (специален гост на конгреса на партията й), а след това да се гушка с Радан Кънев (този път тя говори пред актива на ДСБ). За жена, която твърди, че иска да даде алтернатива на статуквото, тя твърде често комуникира палаво именно с носителите на това статукво. А най-накрая направи и действие, което Бекет, ако беше жив, сигурно щеше да опише в сценка на абсурда. Тя, която се изживяваше като основен вътрешен противник на Тройната коалиция, нещо като вечно намусения и кисел дисидент, изведнъж направи коалиция със зомбито на партия НДСВ и ще се явява на изборите с вице като бившия жълт депутат Минчо Спасов. Гледах репортаж от пресконференцията на Дончева - беше като документален филм от миналото. Край нея седяха лицата на толкова хард-статуквото, че народът вече не иска да гласува с отвращение за тях. Но те прекрасно са разбрали номера на Дончева и искат именно в нейната лодка. Тя им продава илюзията за спасение. Дончева днес не е политик, а елементарен дилър на подмяна. Коалиционните й схеми доказват това.

Иначе, ако човек се задълбочи в нейните изяви може да остане потресен от нивото на елементарност. Дончева окончателно се е освободила от оковите на фактите. Заради това може да говори за Румен Радев като за "кандидат на оръжейното лоби" без никаква фактическа основа. Дали тогава по същия критерий тя не може да бъде наречена "кандидатът на сутеньорите" или пък "ето го - президентът на "Мултигруп". У нея убеждението, че е основен говорител на някакви истини, които са ясни само на нея самата, дразни като проява на шизофрения, наблюдавана отдалече. Всъщност почти е сигурно откъде идва този вулкан от политическа страст. Дамата се дискретира като част от лявото пространство, а предстоящите избори са на път да я дискредитират от политиката въобще. Нарцисизмът е до време, а след това дори и медийните изцепки не могат да компенсират липсата на истина. Госпожа Антистатуквото е в най-древната клопка от всички. Историческото й време отдавна е изтекло. А, тя, не иска да го признае. Сигурно времената, когато можеше да пуска приятелчета си на свобода много й липсва, но е крайно време да си признае, че е обречена на миниатюрен извънпарламентарен живот. 

Статукво, братче, какво да го правиш?