Телевизионните пирани на България

Великият руснак Виктор Пелевин в своя лунатичен и брилянтен роман "Generation П" сравняваше гледането на телевизия с обсебването от зъл дух. Теорията му е великолепно конспиративна и лирично възвишена - телевизионният продукт е нещо, което е минало през режисьорска обработка, а дори и преките предавания превключват гледата точка веднъж на няколко минути, то значи зрителят възприема редактиран вариант на реалността. Според Пелевин именнно така зрителят напълно изчезва удавен във видението, което струи от малкия екран. И се получава постмодерен феномен, който е като перифразиране на Ницще - зрителят гледа предаването, но и предаването гледа зрителя.

Мисля, че се нуждаем от такава доза литературна лудост, ако искаме да скочим на голямата тема за телевизиите у нас в предизборно време. Едва ли има средностатистически българин, който да не е бил системна жертва на сутрешноблоков терор или поне да не е бил улучван  в десетката от дискусионно студио, което нищи българските политически мистерии. Тъжно е, но цялата политика у нас отдавна се е преместила единствено и само на малкия екран. Политиците съществуват като телевизионни тролове, някакви медийни хомункулуси, които се захранват от камерите и живеят само докато бърборят по опорните си точки. В този смисъл медиите днес са не само средство за политика, а самата политика. Един ден ще се окаже, че всички обществени битки май са се водили за пълен контрол върху медиите. Тоест за правото на една политическа сила да редактира реалността според собствените си виждания. Но стига толкова теория. Нека да видим как тази лудост хулиганства на практика.

Тези дни последните останали зрители на предаването "Панорама" (такива сигурно има, ако вече не са в рамките на статистическата грешка) трябва да са станали свидетели на едно дълго, скучно, противно и подмазваческо интервю с отиващия си президент Росен Плевнелиев. Близо половин час от ефира се разнасяха хленчове, страсти въздишки, еротични стонове и драматична меланхолия. Гост и водещ бяха като естрадно дуо. Единият припяваше какви заслуги има към България, колко хубави е неща е свършил през мандата си, а другият кимаше любовно като Ромина Пауър към Ал Бано в добрите им години. Плевнелиев се чувстваше в "Панорама" като мачо в бирен бар (вероятно единственото такова място за него), защото дори веднъж не му зададоха неудобен въпрос. Дори и от кумова срама. Заради това той много говори за Крим, но не и за кризата в ЕС. Вилня на тема "генералите на избори", ама не каза нищо за собствените си вини в последните пет години. С което всъщност стана ясно, че президентът използва БНТ, за да си съчини алибито, да се опита да се измъкне от местопрестъплението в потайна доба и да финишира далеч от очите и от прокуратурата на някоя скучен и бюрократичен европейски пост. Но тук не коментираме поведението на президента, а на БНТ, която угоднически наведе гръбнак пред един от най-провалените политици на България. В края на краищата за 5 години Плевнелиев успя да стане за смях и на кокошките, името му стана нарицателно за гаф, но ето, че в края на мандата му се опитаха да му сложат венец на политическа непорочност.

Този разговор всъщност добре описва политиката на БНТ в момента. Наколенки пред политически мумии. Боготворене на отиващи си чудовища. Някакъв психеделичен коктейл между скучновата словесност и зализани умотворения. Тоест, ако човек се прилъже да си я пусне може и да не разбере коя година е точно. Стилистиката е твърде демоде.

Виж бТВ е друга бира. Там цари умност и красивост, която от време на време се смущава от обяснения в любов към кабинета. Няма как да не е "умна и красива" телевизия, която тези дни обяви, че кандидатът на реформаторите Трайчо Трайков (същият митичен герой, който щял да ходи в Баден-Баден на концерт на "Дюран Дюран") е депутат в Народното събрание. Абе да бяха проверили бе, братче. Такива детайли винаги личат като голямо мазно петно на риза. Трайков е общински съветник в София, но не е депутат. Никога не е бил. Само истински "умен и красив" може да има толкова големи претенции подплатени с толкова малко реално знание.

Флиртът на бТВ-то с градските сноби става особено голям, ако човек събере морални сили да гледа "Шоуто на Слави" и да мине за пореден път през старите смешки и старата чалга. В последната половин година любим гост на Слави е Радан Кънев. В някои от най-горещите им мигове винаги съм се чудил защо режисьорът не слага голяма червена точка. Ама то са едни клатения на глави, то е едно подмазване. Радан като почне: "Господин Трифонов това, господин Трифонов онова". Бащата на чалгата пък го гледа с умиление като потенциален политически партньор. Дуетът между двамата подсказва, че не бива да ограничаваме порното само с дефиницията за показан на екрана секс, има и други варианти на порното, които са много по-коварни, мътни и отровни, а тях СЕМ упорито не иска да ги регулира.

Като казахме СЕМ трудно ще избягаме и от другата медийна тема на България, която разтърси фейсбук-обществото. По предложение на новака в регулатора Бетина Жотева СЕМ отне лиценза на ТВ7. Тя медията наистина отдавна съществуваше в състояние на агония, но пък стана така, че наредиха на операторите да спрат да я излъчват точно, когато Люба Кулезич бе решила да прави ново предаване. И това е проблем. Той изобщо не опира до Люба Кулезич, но спирането на ефир насред политическо предаване е нещо, което повече прилича на откъс от Оруел, отколкото на нормално поведение. Точно както опитът на ордата от умни и красиви орки да обиждат Илияна Беновска докато се опитва да зададе въпрос на отиващия си посланик Ксавие Лапер дьо Фазан, пардон, Кабан, беше жив сталинизъм, а не плурализъм в действие. Това е тънкостта на демокрацията - тя се отнася за всички, а не за богоизбраните посетители на луксозни ресторанти, които се правят, че четат Мишел Фуко, докато всъщност гълтат на големи порции "50 нюанса сиво", за да задоволят неясните трепети на душите си. 

НоваТВ пък вечно се тресе от някакъв политически екстремизъм, който може да накара всеки случаен неин зрител да отиде на работа с желанието да си купи огнемет. Там, ако се подмазват на Бойко Борисов винаги ще го правят сюрреалистично и невъзможно за обхващане. Ако трябва да съобщят за епидемия го правят с толкова тревожен тон все едно някой ще описва как зомбитата са се навдигнали от пръстта. Зрителят на НоваТВ трябва да е закален екстремист с налудничавата страст да го удрят с ток при всяко изречение. Но това не е само вид тв-журналистика, това е вид идеология на постоянния стрес. Стресираният зрител е зрител на който можеш да пробуташ каквото си искаш послания. Доведеният до истерия човек ще преглътне всякакви гости, дори и редовното гостуване на ген. Атанас Атанасов, който ще обяснява как Трайчо Трайков бил електромобилът "Тесла" на българското общество. Разбира се, както винаги реформаторът се издъни. Защото пробвайте да си намерите къде ще заредите "Тесла" у нас. Това е съдбата на полуреформаторите у нас. Те все искат да бъдат бляскави, за да скрият факта, че са обикновена каруца.

В телевизионната среда не бива да изпускаме и отделни хищници като Георги Коритаров например, които отдавна имат битка с целия свят и я водят екстремно. Например легендарна ще остане срещата между Коритаров и Мая Манолова в размирните дни на летните протести през 2013 година. Тогава настоящата омбудсманка обяви, че парламентът е обсаден от хора, които нямат кой знае каква политическа култура, освен да издават шум със свирките си. Тогава Коритаров изтърси гениалната си реплика: "О, понятие като свирка не може по никакъв начин да стои между мен и вас, госпожо Манолова".

Изобщо започвам да си мисля, че Пелевин е бил прав в своят опит да обясни телевизията като конспирация. В свят, който се бори за измислени проблеми и не е в състояние да проуме откъде произтичат реалните му бедствия, телевизията заприличва на басейн пълен с пирани, които са надушили кръв. И май в телевизионен свят и в медийна демокрация единствената реална проява на дисиденство е да си изключиш телевизора и да отидеш да пиеш бира с приятели. 

Човек просто трябва да се изключи от пространството на измислиците и тогава може да му дойде автентичния политически проблясък, че трябва да се бори за своите права, а това започва през битката с телевизионните видения и политическите хомункулуси.