Минните полета на политическия алъш-вериш с избиратели

В нощта на първия тур на президентските избори, когато политическите страсти се нажежиха до бляскаво червено, а изненадите започнаха да следват по-често от пиянските изблици на Жана Бергендорф в къщата на "ВИП-брадър", стана ясно, че драмата с преразпределянето на гласове тепърва предстои. Никога досега в бурната и налудничава история на прехода не се беше случвало след първите двама фаворити да има кандидати, които носят след себе си толкова много избиратели. Това хвърли в паника в политолозите, накара десните шамани да търсят нова бутилка с водка, а социолозите тръгнаха по телевизионните студиа, за да заличават следите от местопрестъплението на грешните си прогнози.

В седмицата преди балотаж винаги витае един-единствен въпрос, който журналистите винаги задават под различни форми - кой откъде смята да си дръпне гласове и какъв е начина по който смята да го стори. В годините досега България се е нагледала на брокерство и шашми, а много хора използваха резултата си на избори като средство за лично обогатяване. Историята на политическите покупко-продажби може да бъде написана така ярко и силно, че да засечни всеки трилър на Том Кланси.

Въпросът за новите гласове обаче е капан за всяка една от партиите, които се явяват на балотаж, защото политическата система у нас е така компроментирана, че прилича на дълъг поход върху плаващи пясъци. Една грешна стъпка встрани и отделната формация може да бъде засипана с тонове медийна пръст и кал и да потъне трагично и безнадеждно.

В новата ситуация първа пред този проблем се изправи БСП. Съвсем логично много журналисти попитаха дали левицата ще седне на масата за преговори с ДПС. Ех, колко много са се изменили времената от 2001 година насам. Нека да припомним - когато през 2001 година тогавашния лидер на БСП Георги Първанов изненадващо поведе в президентските избори, в седмицата преди балотажа той нямаше никакъв проблем да поиска подкрепата на партията на Доган. Нещо повече, тогава тази подкрепа бе разглеждана като върховна екзотика и разказ с неочакван край. Само 6 години по-рано, през 1995 година Георги Първанов бе ръководител на предизборния щаб на БСП на местните избори в Кърджали и влезе в остра битка с Доган. Той бе обявил ДПС за противоконституционна партия, а пък от ДПС отговориха с искания за пълна забрана на БСП. Бяха развихрени времена, пълни с енергия и страст. През 2001 година обаче Първанов се появи на заседание на ръководството на ДПС и получи официално рамо на изборите. Това го изстреля в президентските висини. Разбира се, причината не беше само в гласовете на Доган, но ДПС винаги са знаели как да си правят ефектна самореклама. И тогава не само нямаше иронично настроени политически наблюдатели, но и жестът се разглеждаше като част от начало на национално помирение, оставило в историята спомена за Възродителния процес и неговите буреносни последици.

15 години по-късно обаче БСП продължава да ближе раните си от две съвместни управления с ДПС. Едното от тях през 2005-2009 година макар и медийно обругавано все повече хора си спомнят с известна носталгия, но другото в краткия период 2013-2014 година самите социалисти не искат да си спомнят, както човек се опитва да забрави много тежък махмурлук. Съюзите с ДПС нанесоха трайни вреди на левицата и отблъснаха от нея традиционни избиратели, които започнаха да гласуват напук и потърсиха други партии, които да изразяват интересите им. Ето защо всеки въпрос за търсене на подкрепа от ДПС е като търкаляне в минно поле за левицата. Тя не може да си позволи ново прикачане към партията на Доган, защото това ще е аналога на връзването на котва към гърлото. БСП се нуждае от тази гласове, но същевременно няма желание да посегне към тях, защото знае, че там бие тежко електричество. Заради това левицата роди нова формула - "преговаряме с гражданите, а не с партиите". Разбира се, в страна, където думите отдавна ги е хванала инфлация е много трудно да се опиташ със слово да минеш над бездната, но вън от това формулировката е ефектна и създава усещането за общност, която отвъд партийността има обща цел, в случая свалянето на Бойко Борисов. Самият той обаче добре усети пясъчната буря, която се навдига на хоризонта и заради това от нощта на изборите не спря да повтаря, че БСП и ДПС вървят в пакет. Премиерът толкова често се позова на този митологичен съюз, че в скоро време ще накара цялата колективна телевизионна публика просто да спре да чува тази заплаха.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също не беше особено словоохотлив по тази тема, но пък няколко пъти обобщи, че техните избиратели очакват промяна. Дори и този тънък намек обаче може да се окаже взривоопасен. БСП го знае най-добре. През 2011 година Ахмед Доган официално обяви, че партията му подкрепя Ивайло Калфин. Когато го попитаха каква е цената на тази подкрепа, той отговори просто "Ще искаме една хубава целувка". Много е спорно обаче дали ДПС тогава изобщо мобилизира своите структури за тази подкрепа. Но мотивът с "целувката" бе осмукан добре от Бойко Борисов и от ГЕРБ, които забиха тъпана, разкъсаха ризи, че те еднолично трябвало да се преборят с Доган и това им донесе мобилизация. Това и фабриката за изборите, но както се казва, тази история ще я разказваме друг път. Тоест Борисов е наясно колко мощна може да бъде подобна патетика в стил "ДПС идва", ако бъде разказана правилно. Друг е въпросът обаче дали една и съща приказка може да бъде приложена два пъти с ефектни резултати.

Опитът обаче ще накара БСП да стои максимално далече от ДПС и всъщност вместо за гласовете на Доган да се бори за неочакваните гласове на патриотите. Идеята там е, че за Каракачанов гласуваха основно гневни и недоволни хора, които едва ли биха отишли да подкрепят Цецка Цачева на втори тур. Самият Каракачанов не пожела да даде подкрепа и призова хората да гласуват по съвест. БСП ще се прицели и в гласовете на изненадата на този вот - аптекарят Веселин Марешки, чийто джакпот излезе с резултат от 10.87 на сто. Въпреки, че Марешки доста екзотично обяви, че на втори тур той ще гласува за вицето на Цецка вицеадмирал Пламен Манушев, хората, които са го подкрепили са свободни електрони с антисистемна нагласа. Те също доста трудно биха отишли да дадат глас за ГЕРБ, особено поради това, че вота за Марешки е наистина почти анархистки. Тоест такива избиратели по-скоро биха предпочели да разритат статуквото, отколкото да му палят свещи. И точно това са двата резервоара на БСП. А дали левицата и ДПС биха управлявали някога отново? Който твърди, че знае отговора трябва да бъде тестван за парапсихически способности. Но пък някой някога предполагал ли е, че кандидат-президента на БСП от 2011 година Ивайло Калфин ще стане вице на Борисов пет години по-късно?

ГЕРБ заложиха на обратен на БСП подход. Само ден след вота кандидатката им за президент се отправи на визита към митичната сграда на "Раковски" 134, люпилнята и мавзолея на могъщото някога СДС. Преди това обаче появята на Цецка Цачева на балотажа предизвика сериозен морфичен резонанс в сините редици. Още на влизане в НДК в нощта на изборите лидерът на СДС и министър на икономиката Божидар Лукарски обяви, че Реформаторския блок ще подкрепи Цачева. Кандидатът на психодесните Трайчо Трайков, сдобил се покрай изборите с прякора "Фактурата" също така се оплете в своите опити да избегне въпроса, че остави усещането, че застава зад ГЕРБ. Трусът се чу няколко минути по-късно и той започна от социалните мрежи, където истеричната част на сектата започнаха да хвърля проклятия и хули. В крайна сметка се оказа, че ДСБ се готви за нови избори, Трайков не подкрепял автоматично, а Петър Москов със своя особен поглед обяви ген. Радев за ходещ аватар на Путин и заради това се раздаде с любов в името на Цецка Цачева.

Ходът на ГЕРБ обаче е много опасен. Защото е все едно да тръгнеш да търсиш войници в психиатрията. Атмосферата в Реформаторския блок е така разядена от подозрения, интриги и скандали, че е нещо като политически аналог на Марианската падина, дълбочина без изход. Партията на Бойко Борисов наистина няма много варианти за действия, освен истеризирането на връзките между БСП и ДПС и търсенето на реформаторския вот, но навлизането в територията на лудостта се отплаща с кошмари, а не с купон.

Оказа се, че България пак е гласувала пъстро и пищно. Българите май напоследък обичат да гласуват екзотично като форма за наказание над самозабравените партократи. Точно това отмъстително гласуване ражда и тези сюрреалистични комбинации и минни полета, които се постарахме да изографисаме в тяхната взривопасна прелест. 

Остава ни съвсем малко, за да видим кой е успял да оцелее.