Телефонният началник от Европа

Една интригуваща политическа мистерия тези дни получи твърде прозаичен завършек и обяснение. На всички им направи впечатление как Бойко Борисов обяви, че би подкрепил кабинет на Патриотичния фронт, а на следващия ден излезе Цветан Цветанов и отмени това решение. Мнозина изтълкуваха това като някакъв мини-бунт в ГЕРБ, като линия на вътрешно разделение в партията, която може да се прояви като реално и радикално разцепление.

След това надеждите бяха попарени от болезнена баналност. Всъщност ГЕРБ не са били поразени от внезапна съвест или политическо озарение, а председателят на Европейската народна партия Жозеф Дол е вдигнал телефона, за да им набие канчетата и да им поправи политиката. Това е българската участ - винаги да има някой, който звъни на пожар, за да раздава команди на туземците и да вкарва цивилизация в локалната диващина. Разбира се, този процес щеше да бъде невъзможен и без превиващите гръбнак от другия край на линията, които биха скъсали по три чифта обувки, за да угодят на началника.

Нека да припомним - Жозеф Дол е този, който преди около година и нещо бе снимам как е положил палаво ръка на коляното на Йорданка Фандъкова, а тя дори не смееше да му направи забележка. Тоест - нека не си правим илюзии, че полученият съвет е бил приятелски. Това е било заповед.

В случая насоката на ЕНП е била права. Европейската народна партия на практика спасява ГЕРБ от голямо блато в което можеха да попаднат и да се удавят. В случая телефонният тероризъм е бил оправдан. От друга страна обаче е леко обидно нашите местни елити да са така зависими от външния натиск. Огъването по всеки параграф пред стоящия на телефона означава, че България никога не може да защити реален национален интерес или поне да се опита да извоюва едно късче независимост.

Всичко винаги ще изчезва след крясък по телефона и доволен партиен началник от Европа. 

Питайте коляното на Фандъкова - то стана една от първите жертви на този процес.