Слави, Тошко и сие като Гринч, който краде Коледата

Слави, Тошко и сие не спят даже по празниците. Подобно на зеленото създание Гринч, което отмъкнало коледата, сцераристката банда на Слави Трифонов, отрядът за стресиране на случайни телевизионни зрители, точно преди празниците взривиха медийната бомба - те били районирали страната на 240 едномандатни райони. Това аматьорско предложение веднага бе депозирано в парламента от вечния кандидат за медийна слава Георги Кадиев, който сега го играе независим депутат и така си подсигури поне две покани за участия през януари, където заедно с Гологлавия водещ надълго и нашироко ще има да осмукват темата за мажоритарното гласуване, както и да изпадат в поредица от патетични цъкания колко зловещи са всички, които не харесват техните импровизации. Подозирам, че ненадейното участие в политиката обаче действа на сценаристите и на техния бос като концентрат на цар Киро, защото те едва ли са подозирали за ефекта, който ще има тяхното райониране върху електората по места. Направих си труда да прегледам различни местни сайтове, които са информирали по темата и са осведомили читателите си по колко мандата и къде са им отпуснали телевизионерите. Народът е яко гневен. Повечето от тях подозират, че районираните е направено от някакви злостни тролове, които изобщо не са се съобразили с норми на представителство, с реално знание за местните особеност и други специфични неща. Защото има разлика в това да си запъхтян фен на мажоритарното гласувани и да знаеш как точно да го въведеш. Разликата като между гледането на кулинарно предаване и реалното приготвяне на вкусов шедьовър. И, ако съдим по народните реакции, то този път май сервирането е тежък буламач с привкус на явна истерия.

Нека да обясним накратко. Хипнотизираните от година и половина тежка пропаганда всяка вечер от ефира на бТВ вероятно са смятали, че мажоритарното гласуване е лесно като разходка в парк. Казваме и го въвеждаме, а след това светлото бъдеще пристига запъхтяно на спринт. Всъщност в поднесеният въпрос на референдума има хитроумен капан. Мажоритарното гласуване много зависи от това как ще бъдат разчертани районите. Защото в ръцете на коварен политически играч районите могат да получат такива очертания, че моментално да дават предимство на определена партия. В България има хора, които работят от избори на избори, компютрите им са пълни с таблици, анализи и данни и веднага могат да помогнат в тази голяма схема. От границите на районите много зависи дали всички ще имат равни условия, или българската демокрацията вече окончателно ще се превърне във фасада на корпоративните интереси и олигархичните пипала. И когато хората видяха как си представят районирането Слави, Тошко и сие, тогава май много от тях загряха, че са били сварени бавно като жаба в тенджерата с вряла вода. Винаги така става, когато човек се пробуди с махмурлук от телевизионното менте.

Постоянно споменаваме за Тошко, защото според мнозина това е новата политическа "звезда", която шоуто произведе с гръм и трясък. Тошко - това е дребният къдрав сценарист, който обича да кряка заядливо, да говори като свещеник в религиозен екстаз и да мърмори така все едно постоянно размахва пръст. Именно това е кадърът, който бе сниман как спи докато Правната комисия в парламента обсъждаше законопроектът за мажоритарното гласуване, очевидно прегрял от страсти и емоции. Та именно Тошко се обади, за да защити районирането с гневните думи: "Ние не сме партия, на нас това не ни пука. Това е направено с чисто сърце по брой на население, по активност на последните избори и въобще не сме гледали коя партия какви гласове е вземала някъде си"

Ако съдим по читателските реакции обаче изцепките на Тошко не отговарят докрай на истината. Не заради друго, а защото повечето читатели из страната вече съзират в амбициите на телевизионния продукт очертанията на бъдеща партия. Дали случайно или не даже социолозите почнаха да мерят парламентарно влияние на формация на Слави Трифонов, а знаем как е при социолози - тези идеи не им идват от въздуха, а някой финансово им подсказва, че е добре да замерват и това. И така бъдеща партия на Слави изведнъж се появи в проучванията и то с грандиозен резултат - 12 процента. Никак не са малко. Поне четири Реформаторски блока накуп. Или 12 "Да, Българии". Тук, разбира се, вече идва върховната ирония. Защото, ако изборите се проведат по пропорционалната система, шоуто сигурно ще си спретне една прилична парламентарна група, пък била и тя пълна с обичащи да спят пред камерата сценаристи. Виж, ако мажоритарната система влезе в действие - Слави, Тошко и сие я се уредят с двама депутати, я не. Подобна теза разви наскоро Стефан Софиянски и той като никога е прав. Но това няма да е изненада. Революциите изяждат децата си, а в случая мажоритарните системи смилат на прах своите инженери и сценаристи.

Но нека да оставим иронията настрана. 

Големият проблем на България продължава да съществува като отворена рана. И "Шоуто на Слави" е най-мощният сиптом за това. Говорим за това как в политиката съществува една огромна подмяна. Смисълът се заменя с шоу. Вместо да се търсят реални решения се залага на политическото риалити, а в него както във всяко риалити се ценят най-вече скандалите, писъците и голотата. Всъщност е пълна илюзия да се смята, че проблемът на България е в избирателната система. Дали пропорционално или мажоритарно всъщност истината е, че няма между какво и какво да се избира. Тоест няма реални политически алтернативи. Въпросът съвсем не опира до личностите, защото ние не можем да си внесем такива отвън, за да гарантираме техния ангелски статус. Но единствено в такава подмяна могат да съществуват Слави, Тошко и сие. Те се промъкват като хлебарки там, където съществува политически вакуум и огромно отчаяние. Заради това на тях не им трябва програма. В програмата трябва да си конкретен, ясен, да покажеш експертност и нови идеи. Слави и сие обаче съществуват през концертите. През лъскавата телевизионна пошлост, която съществува на базата на суетата, на базата на егото, на базата на мисленето, че авторите на телевизионни хуморески разбират целия свят и държат рецепта за неговото спасение.

Заради това всеки опит да разглеждаме районирането направено от Слави и компания всъщност ще бъде вписване в чалгата , а не бягство от нея. Преди да си позволим да разглеждаме сериозно идеи дадени от телевизионни звезди е добре да знаем какви са истинските им намерения, а не за пореден път да слушаме как се движат с бясна скорост около истината. И изтормозения народ трябва да бъде информиран - смята ли господин Слави да участва в политиката или ще се изявява като телевизионна съвест и инженер на референдуми. В крайна сметка пред очите ни вече ни продадоха една лъжа - че 2,5 милиона българи са целият народ. Всички така са се хипнотизирали от тази цифра, че не могат да прогледнат за очевидното, народът не се нуждае от самоназначили се говорители. Всяка вечер Слави, Тошко и сие осъществяват грандиозна манипулация, но не се намира нито един, който да й се противопостави. И заради това телевизионната машина се изпълни с амбиции и ето - вече районират страната. Сигурно утре и нова конституция ще започнат да пишат, както черно се пошегува някой във фейсбук. България обаче е страната в която черните вицове стават реалност. Държавата в която чалгата се самоосъществява било във вид на референдуми, било във вид на райониране, било то под формата на амбициозни телевизионни сценаристи, които са усвоили до съвършенство изкуството да говорят като стържат със зъби.

На целия този фон има само едно успокоение. У нас телевизионните чудеса наистина траят не повече от три дни преди да се оттеглят в емиграция към бунището на историята. Само преди 2 години "България без цензура" беше феноменът, който се появи от телевизионния екран и влезе в парламента. Днес даже самият автор на идеята Николай Бареков се отказа от нея и обяви, че щял да се връща с друго предложение, което да рестартира системата у нас. Та заради това гледам с надежда към 2019 година, защото някъде там, в нейните мъгливи дни Слави Трифонов вероятно ще твърди в телевизионите си проповеди, че той не за тази мажоритарна система се е борил и ще пее песни за това как народът трябва да се вдигне и за пореден път да купи билет за неговите концерти, за да може олигархията да бъде сразена. Надявам се обаче, че някъде там публиката за неговото шоу ще е чувствително оредяла. Така де - каквото човек сам си направи мажоритарно, никой друг не може да му го направи.