Барак Обама е едно от най-големите ми политически разочарования

Барак Обама е едно от най-големите ми политически разочарования. Спомням си как през 2008 година с очарование гледах неговите митинги, защото виждах в лицата на хората, които бяха събрани там, най-безценния политически капитал - надеждата. В "Капитализъм: Любовна история" Майкъл Мур показа как реагират хората на новината за избора на Обама - безкрайна радост. Той беше суперзвездата на промяната. Носител на идеята за по-справедлив свят. Дори му дадоха Нобелова награда за мир в аванс, макар че мнозина възприеха това за цинизъм.

Спомням как хипнотично прочетох книгата на Обама, комерсиално кръстена "Дързостта на надеждата" - тя доизграждаше образа на политика-визионер, заклещен в един порочен политически модел на лобизъм и интриги, но който всеки момент може да извади меч от светлина и да разкъса оковите...

Всъщност Обама се оказа трик.

Политически фокус.

Илюзия за лековерни.

Обещаната промяна не се случи.

Да не говорим за това, че дори в добрите си мигове тя не беше нито смела, нито визионерска.

В един момент Обама започна да разчита единствено на личната си харизма, защото повече не можеше да предложи ефектни идеи. Той се оказа марионетка на статуквото, красивото лице на старите финансови схеми и заради това, вместо на промени, започна да залага на ефектни акции в стил - ето убихме Бин Ладен. Беше ми симпатичен с идеята да не забърква САЩ в нова война, но същевременно остави дипломатическите орки на Хилъри Клинтън да пуснат нова вълна от хаос в Арабския свят и да инжектират цели региони с радикален ислямизъм, представен като алтернатива на старите светски диктатори.

Тогава стана ясно, че той е безпомощен, че неговата администрация не е в състояние да разбере какви промени се случват в света и заради това прави грешка след грешка.

Дързостта на надеждата се превърна в Гадост на реалността.

Истината е, че Обама е пряко отговорен за възхода на Тръмп. Той имаше капитала на надеждата, но го пропиля. Единствената надежда на избирателите тогава остана отмъщението. Няма по-мощен политически реактив от гнева на излъганите.

В последните си дни пък Обама почна да се доказва като дребнав, смешен и банален политик. Импровизациите му на тема Русия вече са достойни за виц. Опитите му да минира мандата на своя наследник пък миришат на тежка бойкоборисовщина и свалят остатъците от либерален грим по него.

Историята почти няма да го запомни.

А само след година доста хора ще имат проблем да сe сетят за името му.

Просто предстоят интересни промени, в които той място няма да има...