Министърът с пушката и неговата мизерия

Защо не е никаква изненада, че Божидар Лукарски е стрелял по плакат на Румен Радев в пристъп на политическо безсилие

На 12 ноември, събота, ден преди балотажа на президентски избори, министърът на икономиката (тогава още не в оставка) Божидар Лукарски тръгва на лов. Представете си само в какво настроение е бил след като само няколко дни преди това неговият официален кандидат Трайчко Трайков е получил мизерните 6 процента, а кандидадът за който е гласувал (хайде, хайде, всички знаем, че пуснал бюлетина за Цецка Цачева) въпреки всички социологически шаманства е останала втора. И заради това вероятно министърът решава да се разнообрази - вместо по дивеч стреля по плакат на ген. Румен Радев, който само ден по-късно размаза ГЕРБ с над 20 процента разлика и стана президент на страната.

Информацията за това сюрреалистично поведение на Лукарски стана ясно едва миналата седмица, буквално дни преди началото на новата година. Столичен седмичник разпространи информацията и обяви, че има много свидетели на тази злощастна случка, които могат да потвърдят безумието. Това е метафорично злойдейство, отчайваща наглост на един самозабравен човек, която отива отвъд границите на здравия разум. Да стреляш по снимка на своя политически противник е израз на върховно безсилие, но намеква и за брутална тъмнина на душата.

Преди да влезем в политическо обобщение обаче трябва да споделим, че действията на Лукарски всъщност са укорими от много други гледни точки. Например, ако е стрелял по плакат на ген. Радев в рамките на населено място, това е очебийно нарушение на обществения ред и най-малкото е противозаконно деяние. Ако пък е накарал служителите на ловно стопанство да му сложат потртрет на Радев вместо мишена е пълна злоупотреба с власт, властническо самозабравяне, което се нуждае от политическа санкция.

През образа на стрелящия Лукарски можем да конструираме истинският потрет на тези, които са ни управлявали. Комлексари с власт. Амбициозни пуяци, които в мига в който започват да получават шамарите, се разпадат напълно и откриват най-първичните си инстинкти. Изненадата от загубата не е оправдание за такова поведение. Защото политиката или се упражнява с достойнство и ценности или човек самоубива собствения си образ като стреля по плакат на противника си. Лукарски трябва да стане нарицателно. Политикът с пушката, но без мозък. Истинският човек си личи в кризисните мигове, а министърът на икономиката в оставка напълно се проваля в този върховен тест.

Опитите да се открие някаква смислена следа от Божидар Лукарски в българската история удариха на камък. Лидерът на СДС за сметка на това придоби скандална известност с една научна иновация. През лятото на 2014 година, когато летните протести вече се влачеха по корем на земята, Лукарски гръмовно обяви, че е присъствал на честване на Александър Стамболийски, който бил "зверски убит от комунистите". Само за няколко часа анонимният лидер на СДС стана медиeн скункс за ужас на пиарките на партията. В рамките на час те се опитаха три пъти да редактират текста на своя лидер, за да получи той все пак някакво ниво на достоверност, но три пъти панически успяваха само да го изложат допълнително.

Учебниците по история обаче пазят съвсем различна версия за убийството на Стамболийски.  Там ясно е казано, че неговата смърт след преврата на 9 юни става с мълчаливото одобрение на Александър Цанков, наричан Кръволока и е извършен от ВМРО, които садистично му режат главата. Но Лукарски е от новото поколение разглезени градски десни. На тия винаги и всякога комунистите са им виновни. Моралното падение в гафа на седесаря обаче беше не грешката, защото никой не е застрахован от бъркане, а абсюлотното нежелание да се извини и да признае, че не е бил прав. Тоест към невежеството трябва да прибавим арогантната самоувереност и тази формула е равна на Лукарски.

Ето защо аз лично не очаквам той да се извини за чудовищното си деяние. В психиката на новия десен не съществува такова нещо като покаянието. Покаянието означава възможност да мислиш, а при Лукарски имаме точно обратния процес. Ето такъв човек е в състояние да вдигне заредена пушка и да стреля срещу снимка на противника си. Той едва ли вижда нещо лошо в този циничен хумор. Все пак говорим за Лукарски, човекът, който се възприемаше за толкова универсален управленец, че последователно го спрягаха за министър на правосъдието, след това на спорта, за да го паркират най-накрая като министър на икономиката. Самият Лукарски обяви, че е напълно готов за високите отговорности. Дори даде стопроцентово доказателство за това - бившата му тъща работела навремето в министерството и той често минавал покрай нея, за да я види. Напълно готов за министър, няма начин да не е така.

Битуването му в самото министерство ще се запомни само с едно. Че той уреди целият остатъчен състав на СДС на държавна работа - кой в борд, кой във фирма, кой чиновник. Всички сини политически паразитири се впиха в тялото на държавата, върховна ирония междувпрочем, защото нали уж божкем десните все срещу държавата говореха - тя не била необходима, само пречела. Очевидно не е толкова вредна, когато им дава тлъсти заплати и плаващо работно време.

След такава мащабна биография как да не хванеш пушка и да не гръмнеш по плакат на бъдещия президент, а? Тъжното е, че в годините на прехода България се нагледа на всякакви безуми и сега дори и това може да отмине безнаказано. Разбира се, СДС ще изчезне в канализацията на историята, самият Лукарски само след някоя и други година ще бъде просто махмурлийски спомен за безумно време, но лукарщината, опасявам се, ще продължи. Защото тя трябва да получи истински отпор. Не със стрелба, а с морално презрение. 

Само то може да я изстиска като гнойна пъпка.