„Нова република” със стар бардак

Има един култов и величествен виц, чийто следи май датират от края на Брежневата епоха в началото на 80-те години на миналия век. Докладват на Брежнев, че моралът сред ръководния апарат на КПСС е на удивително ниско ниво - разврат, аморалност, тайни оргии. Брежнев, макар и маразматично вдетинен в края на живота си, разбира, че това не може да продължава повече така и поръчва на най-верните си - "Веднага да направите един бордей за елита на партията! Нека там да удовлетворяват страстите си по-тайно, а да не дразнят народа". Минава месец и при Брежнев идва първия тревожен доклад - бардакът е налице, но партийния актив изобщо не ходи там. Въпреки немощта си ръководителят решава да инспектира на място проблема. Хващат го под ръце и го водят на място. Брежнев пита шефа на бардака: "Какъв е проблема? Да не би да няма качествено пиене?". Отговорът е: "Как да няма пиене? Внасяме само отбрани и качествени питиета, няма нито едно, което да е под 18-годишно". Брежнев продължава с разпита: "Да не би леглата да не са удобни?". Шефът на бардака веднага се хваща за сърцето: "Ама как, др. Брежнев, внесли сме само дизайнерски кревати, специално изчислявани за качествен секс, така че да е максимално удобно". Следва нов въпрос: "А да не би нещо с чаршафите да е кофти?". Отговорът - "Какво говорите? Всичко е от луксозна коприна, меко, чисто и скъпо, даже английската кралица не спи в толкова качествени постели". Брежнев се видял в чудо и тръгнал да си ходи без да е разгадал мистерията. Най-накрая обаче на излизане се сетил да пита: "Абе, да не би нещо момичетата да не са наред". Шефът на бардака веднага запротестирал: "Ама как така, др. Брежнев, всички са проверени другарки, участвали в революцията от 1917 година"...

Не знам защо, но при новината, че Радан Кънев ще прави нова дясна платформа, наречена палаво "Нова република". И народът масово започна да се пита - нова република със стари момичета на повикване ли се прави? Защото дори кратък преглед на физиономиите, които Радан предлага като нещо ново, като обновители на България, предизвикват единствено повик за повръщане. Нареден зад гърба на лидера на ДСБ можем да види досегашния депутат от ГЕРБ, професионалният антикомунист, изпеченият конспиратор на свободна практика Митоди Андреев (името трябва да съответства на изговора нали?). Андреев е в политиката по-дълго отколкото Глория е в попфолка, но иначе зомбираният десен електорат трябва да вярва, че той е лицето на новото обновление. Величествено. Пак в "Нова република" забелязваме и фигурата на ген. Атанас Атанасов, който има политически стаж, който сигурно бие годините на Лили Иванова на естрадна сцена. Малко са дивотиите на прехода в които фигурата на този политик, получил прякор Гнома, да не е набъркан. Но ето че пред ошашавения електорат днес ни го рекламират като хапче за промяна, като лекарство за дефекти. Не можем да не отбележим и Трайчо Трайков, злополучният кандидат за президент на Реформаторския блок, който не успя да вземе проценти, които да са равни даже на номера му в бюлетината, номер 7. Трайчо Трайков ефектно е взимал участие в доста сътворени глупости, но в дясното съзнание очевидно е достатъчно да се обявиш за нов и веднага да ти бъдат простени прегрешенията, а стари реститутки да почнат да ти мият краката. Изобщо как да не се сетиш за вица и за проверените другарки от 1917 година, които трябва да минат за секс-бомби и плеймейтки. 

Пълен потрес.

В новите политически ексцесии на десницата обаче има натрапващо усещане, че тя (десницата) вече се изживява като холивудско явление и заради това въобразява себе си през блокбастърите. "Нова република" беше управленския алианс на джедаите в сагата "Междузвездни войни". Очевидно Радан, Митоди, Гнома и сие са решили на стари години да се изживяват като бойци с лазерни мечове, защото никога не е късно един възрастен човек да си въобрази, че тийнейджър. Между другото - един от идеолозите на "Нова република" вероятно - черният богослов Калин Янакиев в размирните летни на 2013 година халюцинираше на живо как протестърите са елфи и хобити, които са се изправили срещу тъмната армия от орки на Орешарски. Тази фантазия уви потъна в политическите прегръдки на Бойко Борисов по-късно, но убеден съм, че проф. Янакиев е на линия и няма начин скоро да не ни вдъхнови с ново епично киноплатно от своя вътрешен свят.

Джедайската република на Радан е като опит на сексуална труженичка да си сложи нов химен, за да си вдигне цената. Нелепият патос на доскорошните коалиционни партньори на Борисов е парализиращ. Според лидера на ДСБ единствено неговата платформа щяла да бъде алтернатива на ГЕРБ, защото хората имали стабилна нужда от управление дясно-център. Кой обаче е автентичният джедай Радан - този, който сега се прави на суперопозиционер, на притежател на Силата, или онзи, който в края на 2014 година обяви от парламентарната трибуна, че нарушава свое конкретно предизборно обещание и ще гласува за правителство, което има за премиер Бойко Борисов. Ако Люк Скайуокър беше като Радан той отдавна щеше да се гушнал с Дарт Вейдър и Императора и тримата злокобно щяха да управляват цялата галактика. Изтърканият номер на "новите политически проекти" от година на година звучи като все по-циничен виц.

Междувременно още не си бяха сложили новите минижупи и в десницата се получи фал. "Да, България", партията на "Америка за България" и собственост на Иво Прокопиев изведнъж реши да го играе от принципни позиции и отказа предизборна коалиция с "Новата република". Така  вдясно изведнъж пак стана многолюдно и шумно като в главата на шизофреник. Като прибавим към това и наличието на остатъците от Реформаторския блок, които решиха шумно да късат с либерализма, тогава вече имаме налица картината на някаква постапокалиптична реалност в дясно, където мутанти, ексхора и политически зомбита бродят на лунна светлина и си търсят жертви, които да прилъжат към урните.

Заради това ще е интересно да се наблюдава битката между Христо Иванов - Светеца, Радан Кънев - Джедая и Петър Москов - Джак Изкормвача на изборите. Те всички бяха заедно, когато коалиционно приставаха на ГЕРБ, но сега вече имат да делят наследство, отмъщение и смаляващ се електорален корпус. Всъщност опитът да избягат от отговорност винаги е бил основна грешка на десницата. В решителни мигове най-ярките им представители винаги са скатавали от отговорност чрез създаването на поредната "дясна алтернатива" и заради това политическия процес в дясно прилича на банков обирджия, който сменя кола след кола, за да се спаси от полицията на кармата. И този процес го започна още Иван Костов, който веднага след като престана да се цупи на народа за кофти резултата си от 2001 година, създаде ДСБ и го формира като политическа секта, която да го славослови вовеки. Сега Радан Кънев преоткри техниките на Джордж Лукас, но дори и в това той не е достатъчно оригинален, а просто нелеп имитатор на своя създател.

Нека обаче да припомним нещо, защото то ни дава добра база за предположение за бъдещето. След като СДС и ДСБ се разделиха като пияни гаджета със скандал, само няколко години по-късно двете формации се обединиха в нещо, наречено "Синята коалиция". През 2006 година "Синята коалиция" издигна Неделчо Беронов за президент, но той остана едва трети и бе победен дори и от Волен Сидеров. След това "Синята коалиция" се яви на изборите и докрета до парламента през 2009 година, но през цялото време подкрепяше първото правителство на Борисов. Ироничното е, че партии, които имат биография на трайно пристрастени към ГЕРБ днес се опитват да пъчат киномускули и да твърдят, че те и само те могат да бъдат алтернатива на Бойко Борисов.

Така че можем да предположим съвсем смело, че след дълъг период на сълзи, сополи, драми, чупене на чинии и псувни, "Да, България", "Нова република" и Реформаторския блок рано или късно ще се окажат в една и съща спалня. Защото такава е отвратителната логика на реалността - човек дори и да иска не може да пребивава дълго в сериала "Междузвездни войни", рано или късно трябва да затвори романа "Властелинът на пръстените" и да се окаже в мрачната реалност, където не са останали много избиратели, а на вратата чука болезнената изборна истина. 

През 2013 година т.нар. традиционна десница остана извън парламента и въпреки писъците на градските сноби, че се чувствали непредставени това беше логичен резултат от безкрайните лъжи и измами на десницата. Ужасяващата грешка на БСП с номинацията на Пеевски възкреси градското дясно, на практика го изведе от задгробния живот, но сега процесът е на път да се повтори отново. Това няма да е нещо ново за бг-дясното. Те вече са имали екскурзия в отвъдното, тоест мястото им е познато пък и знае ли човек може там да постигнат мир, вътрешна хармония и душевен покой. Всеки бардак има своя естествен край. Десният вече отдавна си реве за разрушаване. Другарките в него натрупаха толкова опит, че не са интересни на никого. 

Уморените джедаи ги убиват, нали?