Sunday, February 19, 2017

Екстремните икономически идеи на българската десница




27 години на преход освен, че докараха всеки българин до ръба на бездната на отчаянието предизвикаха и сериозна инфлация на политическия език. Думите днес са обезсилени, смазани, стъпкани, а лъганият електорат е развил тотална глухота към тях. И то с основание - политическите елити замерваха ошашавените българи с гръмки фрази, бляскави обещания, високопарни метафори и надути словосъчетания. Резултатът беше трагичен. Политиката се превърна в риалити на скандала и постоянната интрига, защото всички останали механизми блокираха. Общественият живот потъна в примитивни страсти и клозетен език.
Всичко това е причина днес преди избори партиите да се надпреварват в екзотични идеи и скандални намерения, а не на идейното поле. Идеите се нуждаят от мощен и стойностен политически език, а в България той трагично отсъства. И заради това е повече от трудно да се води разговор за бъдещето. Бъдещето се нуждае от идеи, а ние разполагаме единствено с жълта словесност. Въпреки това обаче си струва да направим един кратък преглед на екзотичните предложения, защото това ще ни позволи на живо да се насладим на екстремната деградация в България. Ще започнем с десните партии, защото обикновено винаги от тях се надават прочувствени стонове как са заобградени от невеж популизъм и единствено те и само те са факел на разума сред толкова аборигени. Може би тоталният разпад на десницата отвори сергията за лудости, но това, което се изкара като стока прилича на продукт на сюрреалист.

Реформаторския блок, онази част от десницата, която още с примляскване и стаен еротичен копнеж сънува как ГЕРБ ще ги припознае като официално коалиционно гадже, миналата седмица решиха да озарят небосклона с идея, която прилича на оръжие за масово поразяване. Ексдепутатът Димитър Делчев представи с апломб интересно решение за социалната система - държавата да не плаща никакви помощи на хората, които "не са изпълнили конституционното си задължение да се образоват". Според десния ум така държавата щяла да спре професията "на помощи". Може би трябва да си живял в някакъв замък от слонова кост, за да си мислиш, че в България е възможно да има такава професия. Разбира се, това е начинът на реформаторите да се качат на патриотичния експрес и да изпраскат нещо срещу циганите, което май е модния тренд на политическото поле, но това ги принизява до нивото на микроорганизми. Защото това не само не е битка с бедността, а е начин подобна рана да се инфектира докрай. Данните, които РБ привежда са интересни - "50% от хората с начално или по-ниско образование са безработни. Други 20% са с основно образование". И като им спрем помощите какво точно правим? Изведнъж те всички се записват в университет и стават минимум магистри? Или държавата просто почва да се прави, че толкова много хора не съществуват и не са неин проблем. Ако дясното означава да си тесногръд мракобес, то с тази идея РБ налучва много точно тънката струна на подобна психопатщина.
А сега и юридическият проблем. Делчев твърди, че образованието е "конституционно задължение". Е, да, ама не е точно така - в основния закон е записано, че всеки "има право на образование". После се казва, че образованието до 16 години е задължително, но фактът, че това не спазва едва ли може да бъде наречен проблем на тези, които са отпаднали от образователната система. Тук проблемът е самата държава, която от години стои в непукистка поза и упорито не решава проблема с отпадналите от училище. Много е ефектно, много e гот да стовариш отговорността за проблема върху неговите жертви и всъщност трябва да признаем, че българската десница е добра в това занимание. Второ - пак в същата тази проклета Конституция, която изскача от всеки ъгъл, за да разваля десния рахат много ясно е записано, че "не се допускат никакви ограничени на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние". Сега разбирам защо десницата толкова често иска Велико народно събрание и промяна на основния закон. Той им пречи да се развихрят.
Но, ако приемем, че идеята им се приложи на практика не е много ясно какво ще правят всички засегнати от нея. От тях се очаква да започват да фотосинтезират? Или да се научат да карат с по един хляб годишно? В кръга на шегата можем да кажем, че подобни намерения за израз на силна дясна вяра в скоростната еволюция. Еволюирайте бързо и се учете да не ядете, неграмотници такива.

Оказа се, че десния ум не се задолява единствено и само с това. Конкуренцията на РБ, надпартийната платформа "Нова република" (каквото и да значи това) реши пък да даде жега на БСП отляво. Мартин Димитров, солиден продукт на пазарното талибанство, с поглед втренчен в далечното бъдеще обяви, че ако десните дойдат на власт, то доходите могат да бъдат вдигнати с 50 процента за четири години, данъците да останат ниски, растежът да е 6 на сто, а кравите да почнат да говорят и директно да дават млечен шоколад, а не баналното мляко. И, ако последното е творческа измислица, то всичко останало е реална идея. Някой си направи труда да изчисли, че Мартин Димитров всъщност или послъгва или не може да смята. За да се вдигнат доходите с 50 на сто за четири години страната се нуждае от растеж като минимум 13 на сто, нещо невиждано дори и по социалистическо време. И, ако постоянно се срещат обвинения към БСП как е тръгнала да отваря торбата с обещанията, то левицата изглежда скромно и смирено на фона на десния разгул и лъжи. Обещанията за такива космически доходи са още по-интересни, защото идват от политици, които бяха фенове-талибани на затягането на колани и изпитваха садо-мазохистична радост от политиката на Дянков по замразяването на доходите. Може би отнякъде до дясната душевност е проникнал фактът, че България е страна на чудовищно неравенство и са решили да се метнат на тази магистрала, но можеха да го направят с по-прецизни сметки и по-ефективно използване на калкулатор. Всъщност дали можем да тълкуваме това като ляв завой на десните талибани? Подозирам обаче, че в този ход няма никаква романтика - това е начин за остъргване на гласове, понеже антикомунизмът май сериозно зацикли като мотор за осигуряване на избиратели.

Още по-левичарска програма сложиха на масата от ГЕРБ. Те всъщност се връщат към своите корени. Да припомним, че в първия вариант на програмата им от 2009 година, който днес е изтрит от всички възможни места, но по-предвидливите сме си я запазили да си я четем като сатирично четиво, се говореше за минимална заплата от 1000 лева веднага и рязко. Сега ГЕРБ пак са бръкнали в далечното минало и говорят, че ако прилъжат избирателя, за да дойдат отново на власт, за четири години щели да направят средната работна заплата 1500 лева. Ако това обещание идваше от партия девствена от власт можеше да се посрещне с известно очакване, но то идва от формацията на премиера, който изкара две години в ръмжене как няма пари, как не искал да пробива бюджета. Значи преди една година нямаше възможност за рязък скок на доходите, а днес вече има? При това тук има една много ефектна уловка. Реалният начин да се вдига средната работна заплата е като се увеличават хората, които я получават, а не като се повишава нейния размер. Всичко останало звучи пожелателно като любовен поглед на гимназист към плакат с разголена манекенка.
ГЕРБ преоткриха и идеята на патриотите за минимална пенсия от 300 лева за която до онзи ден вдигаха политически гири и твърдяха, че това е чудовищен популизъм. Тук също има капан, обаче. Пенсията щяла да стане такава след ново 4-годишно управление. И никой не казва колко пенсионери на минимална пенсия ще дочакат тези митични дни. Макар че българите се доказаха като здрав, инатлив и корав народ, който не иска да се предава въпреки всички опити за неговото насилствено умъртвяване. Дали пък това не искаше да каже печалното мото на ГЕРБ "Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията".
Прегледът на тази икономически екзотика е от изключителна важност, защото през него може да си проличи коя партия наистина смята да управлява и коя се труди да съчинява героично икономическо фентъзи. Всъщност в тази сфера вече никой не вярва на думи и уверения. Заради това може би трябва да се търси опитът на бития и ритания. ГЕРБ, десницата и другите клоуни на прехода досега нито един път не са били реално наказвани за раздуване на балони, които не са изпълнени. Единствено БСП мина през своята голгота, през ада на най-слабите резултати, през долината на сянката, където можеше да изчезне и заради това сега, когато левицата пише програма в нея си личи опитът на човек, който не иска да се връща по тези мрачни места. Това пътешествие май предстои на десницата. 
Няма да им е забавно, но ще е много поучително. 

No comments:

Post a Comment