За гълъбите на мира, мълчанието и присъствието на НАТО в Черно море

"Ако служебният военен министър Стефан Янев се е съгласил за засилено присъствие на НАТО в Черно море, това означава, че в БСП са станали ястреби като Росен Плевнелиев, а само аз оставам гълъб". В началото ми беше трудно да повярвам кой е авторът на тази фраза. Ако беше човек, който се бори за гласовете в лявото пространство сигурно изреченото нямаше да е така въздействащо. Истината обаче е, че думите принадлежат на Бойко Бойко Борисов. И, за съжаление, е много трудно човек да разбие това нарцистично позьорство, което е изпаднало в пълна амнезия за управленското си минало, пълно с превиване на гръбнаци пред агресивна политика, напълно чужда на България.

Трудното идва от липсата на ясна и точно информация какви ангажименти е поел служебният министър на отбраната Стефан Янев на срещата на НАТО в Брюксел преди няколко дни. От дискусията там изпълзя единствено интересната новина, че ще има "засилено присъствие на НАТО" в Черно море. Няколко дни чаках някой да обясни какво по дяволите означава това. Ни дума, ни вопъл, ни стон. Мълчанието стана толкова дълго и подозрително, че това позволи на ГЕРБ и на Ненчев (на Ненчев, представете си - този ястреб с палав перчем) да се окопитят и да започнат да атакуват конкретно БСП с нейни собствени тези от съвсем близкото минало. Това е връх на политическата перверзия, защото за гълъб днес се обявява човек, който без да го питат само преди няколко месеца искаше нови санкции срещу Русия заради "ситуацията в Алепо". Тогава бързо ориентираха Борисов, че не е нито времето, нито мястото да повдига подобна тематика, но случката ясно издава, че в описаното лице няма никакви принципи, нито последователност, а то просто се опитва да хване вълната, която да го изстреля обратно в Министерския съвет.

За съжаление този елементарен популизъм на Борисов има почва, защото от срещата в Брюксел останаха много неразрешени въпроси и проблеми. Формулировките на Столтенберг както винаги се оказаха кухи и обтекаеми и никой не разбра какви са намеренията на НАТО в Черно море и доколко тази инициатива ще е насочена срещу Русия.

"Това е действие с отбранителен характер. По никакъв начин това не цели предизвикването на сблъсък или повишаване на напрежението, но  обстановката го изисква", бяха думите на шефа на НАТО. Проблемът е, че Алиансът винаги разчита на такава "миролюбива" риторика, когато се опитва да нагнети напрежението докрай. Тоест министърът на отбраната беше длъжен да даде ясна и точна информация какво да очакваме от НАТО. В противен случай въпросите към министерството са съвсем основателни, пък били и те от страна на ГЕРБ. Аз самият също се питам - кой е оторизирал един служебен министър да поема подобен ангажимент? А и ми писна по време на служебни правителства да се правят най-големите дивотии в сферата на отбраната и сигурността.

Нека да ви припомня, че през 2014 година, по време на кабинета на Близнашки, Росен Плевнелиев отиде на срещата на НАТО в Уелс и пое безумни ангажименти, срещу които дори трябваше да протестираме в лютата зима на 2015 година. Защото въз основа на действията на държавния глава тогава в България трябваше да дойде тежка американска военна техника, да не говорим за ангажимента да се отделят пет милиарда за нови самолети. Паметливи пък припомниха, че самото заявление за членство в НАТО също бе внесено от служебно правителство - това на Стефан Софиянски през 1997 година. Очевидно у нас има трайна тенденция служебните правителства да поемат много по-големи ангажименти отколкото се очаква от тях.

Дълбоко не ме интересува с кой и как е свързан кабинетът на Огнян Герджиков. Но не смятам, че той е оторизиран да предприема политика, която ще постави следващото редовно правителство пред невъзможност да обяви собствен курс на външнполитическо поведение. Ако кабинетът днес беше още на Бойко Борисов вероятно много социалисти щяха да с основание да се гневят и да протестират. Заради това не мога да разбера мълчанието на част от тях в този момент. В крайна сметка левицата се бори срещу конкретна конфронтационна политика, без оглед на това кой е нейният носител и изпълнител.

БСП имаше и трябва да продължи да има много последователна политика в тази област. Всяко действие, което води до конфронтация е в пряко противоречие с националните интереси на България. Хората гласуваха за промяна на президентските избори, защото чакаха наведеният гръбнак на предишната власт да бъде сменен от управление, което има кураж да брани адекватни позиции и да отстоява националното достойнство.

Всяко премълчаване обаче води дотам, че един от инициаторите на съвместна флотилия в Черно море между България, Турция и Румъния, Николай Ненчев вече се държи като миротворец номер едно и се опиянява от тази патетика точно както само допреди няколко месеца се изкарваше евроатлантик номер 1 на Балканския полуостров.  Ако БСП се остави да бъде завлечена в плаващите пясъци на мълчанието и на старите схеми на поведение, това няма да доведе до приятни последствия.

Искаме или не външнополитическото поведение на служебното правителство ще рефлектира пряко върху БСП. И ГЕРБ добре са надушили това. Те ще се опитват по всякакъв начин да показват, че БСП не е последователна по тази тема, защото са наясно, че единствено и само с атака по нея левият електорат може да бъде разколебан.

Тук вече единствено и само от БСП зависи дали ще допусне това.