Лакеите на статуквото и тяхната любов към СЕТА

Търговското и икономическо споразумение между Европейският съюз и Канада, известно под сатанинското съкращение СЕТА тези дни окончателно стигна до одобрение в Европейския парламент. Клаузите на договора отдавна предизвикват огромно напрежение в Европа и изкараха по улиците хиляди гневни протестиращи в десетки страни. От поне няколко години насам гражданите на ЕС имат ясното съзнание, че политическите им елити не служат като щит над техните интереси, а са агенти на влияние на чужди икономически апетити. Точно заради това битката за СЕТА се превърна в автентичен политически вододел, в събитие, което оформя сблъсък за бъдещето на Стария континент, отвъд идеологическите клишета и схемите на статуквото.

В България истинска дискусия за СЕТА така и не беше проведена. В края на октомври миналата година кабинетът "Борисов" 2 одобри споразумението без никакъв анализ за ефекта върху българската икономика. И само за сравнение - това е все едно хирург да оперира без да е поставил диагноза. Подобно скачане на сляпо в дълбокото не може да бъде наречено политическа смелост. Това е действието на камикадзе, което знае, че му остават само броени секунди живот. Символ на точно обратното стана малката белгийска област Валония, която се озъби на ЕС и обяви, че ще блокира споразумението. Едва ли някога валонския премиер Пол Маниет е предполагал, че ще стане жертва на толкова много медийни камшици и сподавени съскания. Въпреки това обаче Европа се принуди да признае част от правотата на малката белгийска област и да трансформира част от преговорните клаузи. България обаче през това време бе в авангарда на съгласните. Както винаги.

Настоящия президент ген. Румен Радев, тогава още само кандидат, бе един от първите, които реагираха и написа във фейсбук, че ако споразумението бъде ратифицирано от България той може да сезира Конституционния съд, а не изключи и възможността за свикването на референдум по тази тема. Липсата на реален анализ продължава да тежи като дамоклев меч върху българската позиция, което не пречи след като ЕП одобри СЕТА да се наслушаме на приповдигнати розови анализи за светлото бъдеще на споразумението и за това как България пристъпва в предверието на икономическия рай. Въпреки тази идилия обаче в Европа прехвърчаха искри и част от тях стигнаха до нашата страна. В остра позиция след ратификацията лидерката на БСП Корнелия Нинова нарече всички български евродепутати, които са подкрепили споразумението (депутатите от ГЕРБ, ДПС и РБ, социалистите и Ангел Джамбазки бяха против) "национални предатели". Точно по отношение на СЕТА левицата има най-последователната позиция в страната. Още от времето на Михаил Миков започна противопоставянето на подобни международни споразумения, а Корнелия Нинова продължи яростно тази политическа линия". Тоест в позицията й нямаше изненада, защото тя е продължение на дългогодишно разбиране. Въпреки това обаче генералният секретар на ЕНП испанецът Антонио Лопес написа яростно писмо на Нинова в което я обвини в популизъм и неподготвеност. В учудващо интригантски тон Лопес си позволи да поучава соцлидерката, че в европейската политика не било прието да се обиждат колеги, които са подкрепили решение по демократична процедура.

Корнелия Нинова едва ли някога е вярвала, че ще получи толкова удобно вдигната топка, която да забие в противниковата врата. Не ми е ясно кой е съветвал Лопес и е движил ръката му да пише своя епистоларен пасквил, но той издава непознаване не само на политическия климат, но и процесите в България. Никога досега друг политик не си е позволявал толкова грубо, недипломатично и арогантно да се намесва във вътрешнополитически дебат в нашата страна. Менторския тон на испанеца, между другото яростен лобист за трансатлантическите търговски връзки, издава едно особено светоусещане - все едно търговец на роби върти камшика в своята собствена плантация. И Нинова не закъсня да му отговори.

"Не можете да ме спрете да кажа истината- заради вашите десни правителства, заради вашата бюрократична политика, Европейският съюз е в това състояние. Заради вас се случи Брекзит, заради вас се строят стени. Вие съсипахте прекрасната идея за Европейски съюз като наш общ дом", бе само част от острият език с който лидерката на левицата стреля обратно. И всъщност стана нещо парадоксално - педагогическите поеми на Лопес предизвикаха силен отговор, който получи широк отзвук в социалните мрежи. И то не заради друго, а защото за първи път много хора с очите си видяха български политик да се опълчва на европеец. Досега реакциите винаги са варирали от плах ужас до неприкрита паника. Но СЕТА наистина формира отделен политически процес и така тези, които победиха в пленарна зала всъщност са на път да загубят битката за общественото съзнание. Защото дори и дясното съскане по отношение на тона на Нинова не може да скрие, че българите наистина започват да анализират света по отношение на това кой може да формулира и да защити национален интерес и кой всъщност е гримьор и лакей на статуквото.

Заради това е интересно да се проследят и журналистическите реакции по отношение на СЕТА у нас, защото те разкриват плачевното състояние на медиите, както и кризата в произвеждането на опорни точки, които да прикрият тектоничните процеси в ЕС.

Сред любимите опорни точки на журналистическата прислуга на големите корпорации и финансовите хищници на местна почва е тази - "СЕТА е споразумение от 1634 страници, нима някой изобщо го е чел, че да дава експертно мнение по него". Очевидно дясната журналистика у нас се затруднява да прочете всичко по-дълго от фейсбук-статус на Бойко Борисов. Но същата логика важи и за всички андроиди в Европейския парламент, които натиснаха бутончето за одобрение на търговското споразумение. Нима вярвате, че те са го чели, че наистина искат да защитят Стария континент, че не са скъпоплатени лобисти, които трябва да пускат вълшебен прах в очите на прецаканите, за да не видят как им сковават бесилката в геополитическата пушилка? Идеята, че един договор е твърде обемен и сложен, за да може да си позволи някой да има мнение по него, вероятно върви в килера на журналистическото лакейство, но е толкова елементарна в своята същност, че прилича на кръчмарски виц. Това е начин да създадеш шум по веригата, да се опиташ, че агресивно невежество да всееш съмнение и за пореден път да удавиш българското обществено съзнание в тъмнина. Значи всички полски фермери, гневни французи, подозрителни испанци са някакви невежи селяни, които не трябва да бъдат слушани. И те, горките, нищо не са чели, нищо не знаят, ама бързат да протестират с цялата ярост на която са способни. Не е необходимо да си чел целия договор, за да разбереш какъв нож се опитват да забият в гърба на Европа. "Аз като захапя една ябълка не ми трябва да я ям докрая, за да разбера, че е гнила", казваше навремето Йосиф Хербст, когато са го атакували, че не дочита някои книги докрай, но въпреки това им пише рецензия.

Сред другите ми любими ми опорни точки е това, че българският бизнес, особено средния, щял да получи достъп до нови пазари, които иначе никога нямало да успее да договори самичък, ако не били магическите пазарни способности на СЕТА. Нека този договор да влезе в сила и ще говорим след пет години кой е този митичен бизнес, който е пробил зад океана. След пет години обаче щетите ще бъдат толкова големи, че вече на никого няма да му е до равносметки.

Друга опорка е, че СЕТА е нещо различно от Транслантическото споразумение, нещо много по-добро. Всъщност това е поредната от лъжите. Договорът с Канада е като опит за байпас на ТТИП, защото повечето големи американски фирми имат филиали в Канада и така получават достъп до Стария континент. А целта на корпорациите не е конспиративна - те искат бърза свръхпечалба. Всички смислени регулации с които Европа защити навремето себе си и се превърна в модел за света ще бъдат посечени и изритани в прахта. Просто, защото така действа големият транснационален бизнес. Той оперира в свят, където няма нации и морал. И в СЕТА е изкопирано това разбиране. Давам най-фрапантния пример - въпреки всички опити за замазване инвеститорите в една държава все още получават правото да я съдят за всяка социална или друга реформа, която бъде направена. Механизмът е създаден в полза на инвеститорите, защото дава само на тях правото да съдят правителствата. Държавите не получават възможност да изискат нещо от инвеститорите по съдебен път. И именно тук е заровен ключът от бараката. Наистина пред себе си имаме един мащабен текст, който умишлено е усложнен до крайност, за да превърне процеса в неговото разбиране в един абстрактен спор, за да може обществената енергия да бъде отклонена. Само, че европейците вече свикнаха да усещат с кожата си лъжите, които им стоварват. От години Европа уж върви в правилната посока, а днес се оказа в състояние на политическа криза, която се задълбочава все повече, независимо от опитите на апологетите да твърдят обратното. Не знам защо обаче ми се струва, че тези, които протестират, които не искат да се примирят с диктата на големите корпорации, именно те са истинските европейци. Те носят онзи дух, който беше за пример. А авторите на опорни точки и на яростни писма всъщност са затворници на миналото, част от проблема, който никога няма да стане решение. 

Тъжно е да виждаш в реално време как отплуваш назад в историята.