Sunday, March 05, 2017

Кърджали не е Пекин във Виетнам


Кърджали има особено място в политическата история на България по време на несвършващия преход из пустинята на последните 27 години. Това е град, който задава тенденции, създава модели, предизвиква тежки страсти, мощни обществени сблъсъци и много често е бил огледало на всички български лудости и противоречия. Едва ли някой се сеща например, че през 1991 година депутат от Кърджали става Андрей Луканов. Тогава БСП все още е много масова партия и социалистите вкарват двама народни представители - другият е Минчо Минчев от ОКЗНИ. Три години по-късно, пак от Кърджали започва депутатската кариера на Георги Първанов, а заедно с него в парламента влиза и Калин Димитров. През 1995 година пък местните избори се превръщат във връхна точка на конфронтацията БСП - ДПС. Градът е обявен за място на "сталинградска битка", а политическото ожесточение стига до крайности. Първанов дава изборния резултат на съд, а ДПС отговарят, че БСП отдавна е трябвало да бъде забранена. Ироничното е, че само 6 години по-късно ДПС даде официална подкрепа на Първанов като кандидат за президент, а ръкостискането на Ахмед Доган и Георги Първанов стана историческо именно, защото зад него стои толкова взривоопасна история. Това беше процес, който никой не можеше да предвиди. Днешните ДС-конспиролози могат до утре да се опитват да напаснат всичко това в своята схема на тотална шизофрения, но за мен развитието на процеса е просто доказателство за изменчивия характер на българската политика. Спадове днес, върхове утре. И обратното. Обратното дори боли повече.
През 2005 година драмата на левицата придоби още по-големи измерения и то на кърджалийски фон. БСП прати иконата си Стефан Данаилов да се бори за гласовете на избирателите и той постигна забележителен резултат - над 17 хиляди души подкрепиха БСП. Коварната система "Д'онт" обаче удари като гилотина и ДПС взе всичките пет мандата от областта. След това бе създадена Тройната коалиция, местните хора възприеха това като тежко предателство към каузата, заради участието на ДПС в нея и така бе отворен фронта за появата на ГЕРБ на терена. 

Пробивът бе направен от Вежди Рашидов през 2009 година, който успя да се пребори за мандат. Това показа, че ГЕРБ са готови да опитат всяка схема, стига тя да им донесе политически висини. Успехът на Рашидов не бива да се подценява. Той разкърти монолитните политически телеса на ДПС. Същевременно като всеки успех той домъкна след себе си и своето проклятие. Вежди Рашидов стана министър на културата, а на неговото място депутат стана прословутата Цвета Караянчева, жената, която блесна с върховни географски знания като прати Пекин във Виетнам. Тя се закотви като древна галера в Народното събрание и стана незаобиколим фактор в ГЕРБ - любимка на Цветан Цветанов, полицейски стражар на групата, дори предводител на делегация на партията на Бойко Борисов на конгрес на партията на Ердоган в Истанбул. В Кърджали днес Караянчева е фигура, която предизвиква смесени реакции. Нейните протежета, назначени на топли държавни постове, биха я отбранявали със самоотвержеността на кадри на ИДИЛ, но в последния мандат, дори очарованите от управленската й магия местни започнаха да усещат, че при нея думите са в изобилие, а действията радикално отсъстват от хоризонта.
Основната теза на Караянчева е, че тя е най-видния местен опозиционер на ДПС, противопоставяла се местните обръчи, схеми и кръгове. Тук също има ирония. Караянчева по същество е като огледален образ на ДПС. Тя прави своите обръчи, своите кръгове. Противопоставя се чрез абсолютна имитация на противника. Толкова голяма имитация, че ако разменим тайните документи на едната и другата партия, вероятно никой няма да загрее за подмяната. Тази политическа подмяна изтощава климатът на Кърджали. Устатата гербаджийка не предлага реална промяна. Тя си представя същия модел, но вече с нейни хора. Вероятно заради това Караянчева е превърнала Кърджали в нещо като своя политическа губерния, където не дава друг да пристъпи. Мълвата твърди, че е тя е скръцнала със зъби и на Вежди Рашидов, забранявайки му да се доближава до земите, където той прониза ДПС. Парадоксалното е и друго. Караянчева е част от партията, която имаше цялата власт в страната в от 2009 до 2013 и след това от 2014 до 2016. Тоест, ако ГЕРБ наистина бяха реална опозиция на ДПС в района, то държавата отдавна можеше да се е справила с кръговете, обръчите и всички останали геометрични фигури, ако наистина имаха желание. Но това е сатанински танц и потаен флирт. ГЕРБ и ДПС често играят на война на светло, а на тъмно танцуват валса на коалицията. Това не е обвинение към ДПС - те са майстори на позиционните действия, формация, която знае как да извлече максималното от всяка политическа ситуация. При ГЕРБ обаче нещата не стоят така. При тях има радикално разминаване между красивите думи и реалните действия. Вероятно заради това в няколко особено показателни случая, като прословутият местен Пазар на производителите (люлка на много местни корупционни схеми) ГЕРБ и ДПС гласуваха заедно. Там, където обръчите се допират един до друг не следва взрив, а просто асимилация. Двата обръча стават един.
Политическият пейзаж в Кърджалийска област от една година насам обаче започна да се променя с бързи темпове. И причината за това стана появата на партията на прогонения от ДПС с гръм, трясък и дипломатически скандали Лютви Местан. Той създаде формация с многозначителното име ДОСТ и това доведе до сериозно напрежение сред електората на ДПС. Хората с право се ошашавиха, защото за първи път формация създава не човек от висшия ешелон на движението, а кадър, който дори беше негов лидер след оттеглянето на Доган. В този текст няма да се занимаваме с чуждите връзки, външните намеси и всички останали неща, които се говорят за конфликта ДПС - ДОСТ, но сме длъжни да отбележим, че сблъсъкът между двете партии се очертава да е интересен. Разбира се, ДОСТ имат своите налудничави решения. Никой не може да ме убеди, че привличането на Евгений Михайлов за листа на партията не е продукт на изгорели жички в главата. Хора като Танкиста са като подвижно минно поле. Въпрос на време е да отнесе всички със себе си. Той е майстор и на разделението, защото се храни именно с подобна отрова. ДОСТ искат или не ще трябва да понесат и неговата страховита тежест в край като Кърджали, който отдавна страда именно от опитите за пълно разделение, за тотално отчуждаване...

И най-накрая се завръщаме към началото на текста, защото трябва да кажем и няколко думи за БСП. БСП премина през своята Голгота, защото две години беше в будна кома, особено след целувката на Станишев и Местан в студената есен на 2013 година. Но в крайна сметка днес изтощената и изморена страна се нуждае от социална алтернатива, която да се опита да върне чувството за смисъл на живота тук и сега. Левицата отново се натовари с тежка задача - да отвоюва България от паралелната държава, която като вампир задушава съществуването на всички ни. И жертви на тази паралелна държава са българи, турци и всички останали граждани на държавата. Може би това е в основата на онова, което наричаме "етнически модел" - всички заедно се пържим в един казан и това, което кара хората още да не се отпуснат на дъното е кротката надежда, че все пак промяна може и да има, че бъдещето все още може да придобие светли краски. Заради това левицата влиза със самочувствие в битката за Кърджали. Една партия, която е първа е осъзнала, че трябва да се промени и то радикално, партия, която успя да привлече едни от най-мощните интелектуалци и да ги ангажира със своята кауза, няма повече причини за срам. Има нещо философско в усещането да си платил за грешките си и да знаеш, че повече нямаш право да ги допускаш, че твоята мисия оттук-нататък е в това да отстояваш докрай идеите си и да не допускаш някой да те отклони от пътя. Всъщност това е и офертата на БСП - вие, хората, поискахте промяната, ние сме тези, които можем да ви я доведем. В Кърджали добре знаят това - отварянето на Маказа стана благодарение на усилията на БСП. Водното огледало - превърнало се в символ на града също е заслуга на социалистите. Хората наказаха БСП, но само защото чакат от единствено от нея реална промяна. 
Днес, тя, промяната отново е тук. 
Само трябва да я поискаш.



No comments:

Post a Comment