БСП загуби изборите, но запази надеждата

Българската левица има опит в това да съществува в парадоксални емоционални състояния. Тя може да бъде свръхпрегрята в миговете на ентусиазъм и садистично-депресивна, когато бурята на проблемите се развихри като неочаквано торнадо. Това е едно постоянно политическо пътешествие от височини към пропасти, без някакво средно положение. Когато БСП тръгва да се изкачва, нейните противници започват да тракат със зъби и с треперещи устни да халюцинират отмяната на демокрацията и повторното отваряне на лагера в Белене. А в обратния вариант, същите, ама абсолютно същите хора предричат скорошно погребение и бърза, но мъчителна смърт. Никакво средно положение. Това обаче вероятно е добър признак. Мразена или обичана, левицата не е в състояние да остави никого равнодушен, което е знак за живот. На другия полюс е автентичното дясно - то вече е единствено повод за виц. А в политиката пристъпът за смях боли повече от некролога. Към покойниците хората се отнасят с уважение. Виж психарите никой не може да ги трае.

Ето защо в този текст ще си позволим удоволствието да не се придържаме към емоционалните травми на левицата и да не се заплитаме в тресавището на вечното черногледство, а ще се опитаме да предложим един трезв и реалистичен поглед към случилото се. Защото ще е политическо късогледство левицата да не оцени и позитивните неща, които постигна на тези избори. Все пак от 38 депутати да скочиш на 80 не може да бъде наречено поражение. Привличането на около 1 милион избиратели, след като си бил на два пъти по-ниски нива, също не може да бъде вкарано в графата "разтърсваща загуба". Време е БСП да се научи да прави анализи, които се опират на обективните факти, а не единствено на сапунените страсти на ежедневието. Защото, ако човек чете анализите на "обективните" анализатори ще има усещането, че левицата се издънила с гръм и трясък на този вот. Това е целенасочена интрига. За да могат да съставят кабинет в една почти безизходна ситуация, ГЕРБ се нуждаят от някакъв допинг, от външен стимулант, за да ги накара да се почувстват победители. И понеже резултатите не дават повод за радост, тогава се прибягва до свръхпоетични интерпретации, за да има Бойко Борисов повод да възстанови накърненото си самочувствие.

Ето защо аз няма да се придържам към депресията. Ще се опитам да покажа кои са добрите неща, които БСП постигна в тази кампания.

На първо място - БСП успешно доразви ефектът от победата на Румен Радев на президентските избори. Независимо от предизборния патос, в левицата ясно осъзнаваха, че резултатът от едните избори съвсем не означава автоматична победа на други. Но все пак левицата успя да "открадне" част от външния електорат, който я подкрепи за държавен глава. Което доказва, че победата на Радев не е била инцидент, или някаква случайност, а напипването на верния път за излизане от политическата криза. При това този резултат бе развит напук на злостната медийна среда, която всячески се опитваше да докаже, че БСП няма нищо общо с успеха на президентските избори, въпреки, че тя намери и издигна генерала. Левицата успешно победи на това бойно поле.

От края на 2014 година насам БСП много успешно удържа и друг фронт - да не се поддава на изкушението за коалиция с ГЕРБ. Михаил Миков отказа участие на левицата във втория кабинет на Бойко Борисов, а Корнелия Нинова остро обяви, че всякакви нови взаимодействия са напълно изключени. А натиск за широка коалиция има от всички страни. Анализатори по медиите от сутрин до вечер обявяват това за спасителен вариант. Знайни и незнайни специалисти се упражняват по темата с идеята, че съюз между БСП и ГЕРБ щял да бъде ключов за стабилността на страната. Отдален е въпросът, че Бойко Борисов 2 във всичките му управленски измерения превърна думата "стабилност" в цинизъм. И не на последно място - от ЕНП, а и от ПЕС се опитват да подготвят почвата за подобен вариант. Което е много странно. Дори в европейски мащаб левицата се отказа от редовната си коалиция с десницата, но това очевидно не пречи да предписват подобно лекарство на България. Или не по точно лекарство, а отрова. Защото подобно действие ще унищожи всички здравословни политически разграничения и ще подейства на България като спазъм. Няма как две толкова различни партии като БСП и ГЕРБ да влязат в коалиция без това да има ефектът на земетресение. 

Нещо повече - основен успех на Нинова като лидер е, че тя превърна левицата в единствената алтернатива на ГЕРБ. Това стана чрез непримиримо парламентарно поведение и остри атака срещу провалите на предишния кабинет. Именно това възраждане на БСП като единствена алтернатива и излизането от задгробния живот доведоха до избора на Румен Радев за президент. Излизайки от комата БСП разбра, че трябва да се научи да чува какво искат хората и да стане техен глас и изразител. Всичко останало щеше да бъде влизане за постоянно в затвора на самооправданията и вечните извинения за стоенето на едноцифрови проценти на влияние.

И заради това е време да направим втория позитивен за БСП извод от изборите - близо милион българи припознаха левицата като изразител на политическата алтернатива в страната. 400 хиляди от тях принципно не принадлежат към БСП. Те са подали своя глас, защото искат Бойко Борисов да бъде свален, а двете му управления безмилостно ревизирани. Това е бройка, която може само да се увеличава, ако БСП не прави гафове, идейни компромиси, крачки встрани или не се забърка в парламентарни схеми за сътрудничество. Всъщност бройката на хората, които са подкрепили левицата в името на отстраняването на Борисов е бил един от надгробните камъни на останалото извън парламента дясно. Натрупаните в последните две години огромни грешки, лъжите, измамите и коалициите с Бойко Борисов ги превърнаха в нищожна политическа величина. А последен изстрел в челото им стана опитът да се върнат в предизборния мач като се заядат с репликата на Нинова за това какво ни отне демокрацията. Всъщност това ги вписа в отбора на Борисов отново и съответно още гневни гласоподаватели са отказали да пуснат бюлетина за тях.

Не приемам и самораздиращите анализи на които е способна левицата в този момент. Защото поетият път е правилен. Ако не беше БСП нямаше да има 80 депутати днес, а много по-малко. Просто върху БСП още тежат отровите от виновното минало и всъщност левицата има върху какво да работи в своя собствен образ. Идеята за радикална промяна трябва да е подплатена с автентични идеи и лица, защото в противен случай се превръща в поредния балон. И обясненията, че хората се били подплашили от радикалното говорене на БСП сигурно могат да минат в някоя детска градина. Ако е имало колебания в избирателите то те със сигурност са били дали партията може наистина да бъде на висотата на своето радикално говорене. Именно тук ходът с привличането на нови лица с ненакърнен авторитет като Иво Христов, Елена Йончева, Тома Томов се оказа спасителен и верен. Но този критерий трябва да важи и за партийните лица, защото в противен случай усещането за дисбаланс остава да тежи като скала върху всички усилия.

Трето - бързата победа можеше моментално да порази БСП. Не ме разбирайте погрешно - второто място е болезнено. БСП трябваше да победи, защото вотът е състезание от което историята запомня само победителят. Не може да има оправдания за второто място. Но от друга страна съзнавам колко много нерешени проблеми има БСП - например структурите са в окаяно състояние и то до степен, че да не могат да произвеждат ясни послания, а какво да говорим за политика. Нинова даде мощна заявка за промяна с промените в устава, но големият труд всъщност предстои. Защото битката бе спечелена на национално ниво, докато на местно ще има упорита съпротива. Ако БСП беше победила с малко щеше да е болезнено да се гледа. Партията трудно щеше да отдели енергия да управлява държавата и да се бори със самата себе си.

Много е важно и БСП да не позволява да я затварят в измисленото клише "антиевропейска". Защото по време на кампанията левицата налучка нещо, което хората хареса - проявата на характер. Сблъсъкът на Корнелия Нинова с президента на ЕНП Антонио Лопез, който се опита изключително грубо и арогантно да се намеси в изборите, срещна само одобрение, защото хората жадуваха някой политик да покаже, че българските интереси са в центъра на неговата дейност. "Антиевропейското" идва, за да може електоратът да бъде стресиран, както и всички партии, които се опитат да покажат гръбнак, защото това ще унищожи почвата на местните грантови паразити, които са се самоназначили като говорители на Брюксел. Ако БСП намери енергията да остана непоклатима и да доразвие тези свои успехи, то на следващите избори тя ще бъде сигурен победител. Защото антикомунистическите клишета и паранои фалираха. А още отсега мога да прогнозирам, че всякави варианти на ГЕРБ за управление ще бъдат като политически буламач със същата трайност и успех. Тоест изборите през 2017 година бяха само половината състезание за промяната на България. Но тя, промяната, вече чука на вратата и Бойко Борисов вече чува звукът на камбаните. 

Които бият за него. 

Ама заупокойно.