Съвсем наскоро на излизане от телевизионно студио ме спря
един десен журналист, който иначе е свестен човек, но не може да даде отпор на
природата си БСП да му е виновна за всичко, дори и когато левицата губи
изборите, за да ми направи приятелска забележка. "Изграждате култ към
личността на Корнелия Нинова, да знаете. Това не е добре. Няма да свърши по
полезен начин", заяви той. Даже го повтори няколко пъти. Реших да
прехвърля наум какво говорих в това студио, за да видя дали пък случайно не
визира мен. Не бях изпаднал в апология на Корнелия Нинова. Просто се възмутих
от упоритият опит целият скандал, наречен "ЦУМгейт" да бъде приписван
на БСП и то в ситуация в която в страната се изгражда правителство на поредната
катастрофа, създадено върху мъртвите трупове на обещанията на ГЕРБ и патриотите
за по-светло и доходно бъдеще. И споделих, че ми е трудно да повярвам, че
Нинова е била в зависимост от Гергов, особено като се има предвид, че тя го
изгони от Изпълнителното бюро, а не тръгна да вдига чадър над него. Да,
присъствието на пловдивския бизнесмен в ръководството беше проблем и можем да
го причислим към грешките на Нинова, но от нея да вадим глобални изводи за
паяжината на лобитата, които разкъсвали партията и държали вързани ръцете на
лидерката, граничи повече с литературното въображение. БСП отново трябва да
отвори голямата тема за милионерите и богатите, да проведе разтърсващ разговор
за собственото си състояние, но медийният опит опозицията да бъде заглушена с
постоянни интриги е нещо, което трябва да получи отпор. Всъщност именно
присъствието на хора като Гергов позволи левицата да бъде запратена в скандал в
който тя изначално не принадлежи, но пък всички пропускат дребния факт, че този
път БСП реагира, задвижи се и агонията не продължи с месеци както ставаше
преди. Значи имаме налице промяна и енергия за действие. Вероятно това е
накарало десния журналист да търси обяснения за действията на партията и да ги
намира в изграждането на култ. Което обаче представлява силно преувеличаване на
реалността. Корнелия Нинова най-добре си знае на какъв постоянен огън се пържи,
защото лидерското място в БСП е силно проветриво и е подложено на ерозията на
постоянни подводни течения и тихо скърцане със зъби. На такава позиция пътят от
"Осанна" до "Разпни го" се намира само на едно вестникарско
заглавие разстояние, така че не само няма култ, а има земетръсна зона, която на
всичкото отгоре е и минирана. Отвън това може да изглежда като култ, но само,
защото БСП никога в своето политическо битие от 1990 година не е била така
реактивна и подвижна и сигурно това причинява проблеми с координацията на
страничните наблюдатели. Но дори и тази реактивност често се подлага на въпрос
като проблем, така че ми се искаше да поканя десния журналист на една
вътрешнопартийна дискусия по някоя тема. Идеята за култа щеше да му се изпари
веднъж завинаги от главата.
Преди една година, на 8 май 2016 година, медиите
разпространиха сензационна новина. Корнелия Нинова става лидер на БСП. За първи
път, припомняха запознатите, действащ лидер на партията бе отстранен на
конгрес, а неговото кресло бе заето от амбициозна дама, която обаче получаваше
не някакво луксозно имение, а тежко наследство - парламентарна група от 39, а в
последствие и от 38 депутати, и резултати от местните избори през 2015 година,
които бележеха историческо най-ниското дъно по време на прехода - едва 450
хиляди гласа. Амбициите на Нинова бяха големи - да промени партията, да я върне
в бойна кондиция и да спечели президентските избори. Вероятно, за да
удовлетвори част от политическите идеи на хората, които я подкрепиха на
конгреса, тя побърза да затвори една голяма тема в партията - левия курс, който
беше формулиран от Михаил Миков. Новоизбраната председателка направи това не
като неглижира темата, а като обяви БСП за автентична социалистическа партия,
тоест това, че левият курс е осъществен и успял. Сянка върху нейните уверения
хвърли именно присъствието на Гергов, но ето, че като в политически трилър само
за една година съдбата направи пълна обиколка и Нинова трябваше да се
конфронтира с мастития бизнесмен, както и със собственото си поведение преди.
Това е тест на който малко лидери са били подлагани и е почти невъзможно да
излезеш достойно от него. Резултатът беше, че Нинова си спечели много мощен
противник, но пък успя да запази надеждата в отчаяните социалисти, че БСП ще
намери силите да проведе докрай собственото си очистване от Големите пари,
които прецакаха прехода в името на собствения си кеф. Битката с Гергов се оказа
от ключово значение за бъдещето на Нинова, както и за образа на БСП като
автентична алтернатива на олигархично-корпоративните тъпотии, които ГЕРБ всеки
път прави, когато се окаже на власт. Вероятно именно тази недостоверност на
образа на БСП се оказа препъникамъка пред спечелването на изборите. Защото
отчаяните, гневните, недоволните еднакво не харесват и Борисов, и Гергов.
Защото разлика между тях е много трудно да бъде открита. Нинова обаче има какви
аргументи да противопостави и на своята собствена кадрова грешка. Именно тя като
лидер прокара промяната в устава според която следващият председател ще се
избира от всички социалисти, а не от конгреса. Това е начина лобитата да бъдат
обезсилени, както и търговията с гласове по кьошетата на НДК. Парадоксално е,
но точно тази идея предизвиква най-големи спорове в БСП, защото около нея тегне
подозрението, че е в състояние да превърне партията в лидерска, но пък, когато
имаш ограничение на мандатите до два, това лидерска формация ли е? Изобщо в
периода преди да изрита Гергов Нинова имаше достатъчно време, за да покаже, че
има визия за левицата в която влизат и ограничаването на депутатските мандати
до 3 с идеята БСП да може да извади нови лица, за да покаже, че търси някакво
обновление.
Това си пролича на парламентарните избори. БСП успя да
привлече на своя страна хора като проф. Иво Христов, Елена Йончева, Тома Томов,
но сме длъжни да отбележим, че само новите лица не бяха достатъчни. Левицата се
нуждае от проект, от цялостен възглед за промяна, от нова визия за България,
ако иска да бъде автентична. И това е свръхзадачата, която Нинова трябва да
разреши. Работата няма как да се върши на парче. Историята пък обича да е
иронична. Тя натовари тази, която обича действията, екшънът и бързата скорост с
идеята или да открие такъв проект или БСП да бъде отписана завинаги. И всичко
това можеше да бъде предсказано още от самото начало. Още от преди една година.
Бувалтно от началото на своето лидерство Корнелия Нинова
показа, че е непредвидима като противник, бърза в реакциите си и знае как да влиза
с бутонките пряко на Бойко Борисов. Техният лидерски двубой започна буквално от
деня на избирането й. После минаха през фазата на облозите. Борисов, нека да
припомним, обяви, че той щял да се кандидатира за президент, но само, ако играе
срещу лидерите на останалите партии. Нинова прие подхвърлената ръкавица и
предизвика лидера на ГЕРБ да се явят на изборите един срещу друг. Това се
превърна в първото психологическо поражение за Борисов от много време насам,
защото той се скри от този двубой. Като знаем какво точно се случи на вота,
очевидно инстинктите му за самосъхранение са сработили, защото в противен
случай можеше още да плюе кръв из политическото пространство.
Нинова демонстрира и политическа гъвкавост, която нейните
противници обявиха за безпринципност, въпреки, че тя се прояви в моменти в
които дори и опозицията й можеше да бъде доволна. Именно така се случи с
прословутото вътрешнопартийно допитване за това в каква коалиция да се яви БСП
на президентския вот. Мнозина подозираха, че това е начин Нинова да легитимира
Георги Първанов и АБВ отново в партията. Сянката на тези подозрения падна дори
и върху кандидадът, който лидерката избра БСП да подкрепи в президентската
надпревара - ген. Румен Радев. И въпреки, че допитването бе показало, че
социалистите нямат против БСП да се яви в коалиция с АБВ, въпреки, че
първановистите потриваха доволно ръце, очаквайки политическото си възкресения,
в средата на горещия август 2016 година, Нинова разтрогна всякакви преговори и
връзки с тях. Ударът беше неочакван, дори и жълтите медии бяха сварени
неподготвени. Нестандартният ход обаче постигна нещо, което беше невъзможно
преди това - мобилизира БСП и легитимира Радев в очите на левите избиратели. С
изритването на АБВ от масата за преговори Нинова успя да спре вътрешните
напрежения в партията, макар и за кратко, и да изведе на преден план идеята за
победа на изборите. Тя, победата, сигурно щеше да бъде невъзможна без това
радикално действие и още тогава стана ясно, че ГЕРБ ще имат пред себе си
противник, който не могат да предскажа напълно и не могат да предвидят докрай.
Защото медиите чертаят на Нинова един корпоративен, технократски профил, но в
ключови моменти тя знае как да постъпва последователно. Тоест не позволи на
прагматизма да вземе връх над идеите, което се оказа от ключово значение за
нейното оцеляване на ветровития връх.
Година след избора й за лидер отрезвяването е факт. БСП
спечели президентските избори, но препъването на парламентарните се усети
болезнено. Въпреки това обаче Нинова не се остави да бъде съблазнена с блясъка
на властта. Отказа всякаква форма на колаборация с ГЕРБ, отказа всички данайки
дарове да бъде председател на парламента или да си има вицепремиер в кабинета
на Борисов. И може би точно на този етап трябва да дойде осъзнаването, че всъщност
едното разграничаване - това от АБВ й помогна да спечели битката за левицата, а
разграничаването от ГЕРБ е ключът към битката за България, която само след
година и нещо ще бъде в още по-голяма криза на смисъл и отговорности.
Същинското изпитание на Нинова ще започне тогава. Много хора ще очакват тя да
се провали.
Но пък и много ще й стискат палци, за да успее.
No comments:
Post a Comment