Националпопулизмът и катастрофата на кремавите чорапки

Миналата седмица телевизионната история на България бе обогатена с величествена сценка. На диванчето в "Шоуто на Слави" седна председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. От естетическа гледна точка това беше катастрофичен моден трилър. Камерите постоянно акцентираха на чорапките на Цветанов, издържани в кремав цвят, който сигурно би докарал сърдечен пристъп на някой моден гуру от луксозно списание. Прет-а-порте апокалипсисът вероятно е попречил на много хора да осмислят политическото значение на този пърформанс. И сигурно са пропуснали репликата на Цветанов, че от 10 години не бил сядал на диванчето на Слави. Значи човекът брои, очевидно обстановката му липсва. Връщаме 10 години назад и попадаме в годината 2007. И можем да се сетим как точно тогава Слави Трифонов бяха първи съюзници, приятели, които заедно мечтаеха за политическо бъдеще и управленски хоризонти. Нима тогава "Шоуто на Слави" не бе станало един от инкубаторите, които да бабуват на крехката организация ГЕРБ и да разширяват нейното медийно влияние като го впръскват като екзотичен токсин в общественото пространство. Десет години по-късно Цветанов пак кацна в позната обстановка. И то, за да говори за инициативата на своята партия по внасянето на законопроект за мажоритарните избори в два тура, както и за намаляване на партийната субсидия до 1 лев на глас. Тоест ГЕРБ решиха да се представят като говорители на всички онези българи, които подкрепиха референдума на Слави. Това е тяхната любима поза - "ние чуваме народа, въпреки, че се возим в луксозни коли и не можем да си преброим парите". 

В резултат на всичко това Цветанов получи възможност да демонстрира кремавите си чорапки докато Слави Трифонов му задаваше максимално удобни въпроси, за да не подплаши новия си съюзник вероятно. И така от откровенията на лидерата на гербаджийските депутати чухме, че те никога не били подкрепяли мажоритарното гласуване, но сърцата им не можели да допуснат гласа на 2,5 милиона души да не бъде чут. И заради това се нагърбили с тежката парламентарна мисия да предложат тази идея и тя да бъде разгледана от депутатите. Простата сметка обаче показва, че ГЕРБ нямат мнозинство да прокарат законопроекта си. За него подкрепа освен от партията на Бойко Борисов са заявили единствено от "Воля". Депутатите от ГЕРБ и "Воля" заедно обаче правят точно 107 души. Към тях спокойно можем да прибавим независимият Ангел Исаев и сметката спира до 108 депутати. За приемането трябват 121. И тук всъщност е големият политически номер на ГЕРБ. Защото от Цветанов изобщо не чухме дали партията му възнамерява да проведе разговори с Обединените патриоти по темата, за да ги убеди колко е важно "гласът на 2,5 милиона българи да бъде чут". Нещо повече - коалиционното споразумение, което управляващите подписаха по никакъв начин не предвижда или задължава ортаците във властта да имат съгласие по такива ключови теми. Дори напротив - там ясно е отбелязано, че по някои идеи отделните партии сами ще трябва да си търсят мнозинства и да ги формират. Цветанов обаче заобиколи тази тема отдалече, а и Слави Трифонов, сигурно замъглен от неистовия кремав цвят на чорапите, не го попита изобщо за нея. Вместо това го остави да произнесе изречение като: "Не можем в момента да гадаем, но действително с гласовете на ГЕРБ и Марешки няма да успеем с референдума". И точно тук пиеската за чорапки и доволни кимания започва да заприличва на сценарий и то по един отвратителен начин.

ГЕРБ изобщо нямат намерение да прокарват идеята за мажоритарен вот през парламента. Цветан Цветанов може да се кълне във всичките си апартаменти в обратното, но схемичката е твърде плоска. Всъщност замисълът е темата да бъде използвана като политическа пиротехника, като пиратка, която да разбуни духовете. Защото, когато законопроектът се срути в зала - ГЕРБ със сигурност ще твърдят, че само те са мислили за хората, а всички останали са искали да изнасилят народната воля. Не бих се учудил дори, ако речта на Цветанов вече е написана, а той нетърпеливо да чака момента в който да я прочете с фалцетни нотки и металически патос. БСП, ДПС, Патриотите отдавна са обявили позициите си срещу изцяло мажоритарна система, така че моментът на сблъсък е предсказуем като в некачествен филм. ГЕРБ обаче искат точно това. Те вероятно напълно са отписали този парламент, освен като средство максимално да си надуят имиджовите перки и да се надрусат до край с политически допинг преди да се опитат да играят на избори пак и да се освободят от досадната необходимост да имат каквито й да е партньори. Всичко е замислено прецизно и се разчита на една протестна кулминация, която да покаже върховната екзотика - че ето на, управляващите са на страната на хората, а проклетата опозиция души крехката свобода и порива към мажоритарен вот. 

А подготовката за уличния пърформанс върви с пълна енергия. Част от нея бяха нелепите пориви на Слави Трифонов и сие да протестират пред парламента с около 50 души фенове. Но всъщност идеята никога не е била точно тези протести да са масови, нали ГЕРБ трябваше да изиграят своята роля на загрижени за пряката демокрация либерални талибани. Големите масовки ще са запазени след като законопроектът изпуши драматично в пленарна зала. И, да, вярно е, че политиците изпуснаха момента да обясняват какви са опасностите на 100-процентовия мажоритарен вот и какво може да причини той на страната, но очевидно и много хора изобщо не искат до избирателите да стигне подобно обяснение. Националпопулизмът не допуска дори за миг рационалното мислене, защото ще рухне като кула от карти. А Слави Трифонов в случая е просто една пешка, използвана в игра по-голяма отколкото е в състояние да осмисли. Поради липсата на ясни и ярки идеи за бъдещето, българското общество системно е вкарвано в псевдодебати от типа "дали да не минем към мажоритарен вот, който ще разреши всичките ни проблеми". И тази постоянна дъвка ражда безвремието, което дави всеки опит за различен смисъл и за различно бъдеще. А зад тези логически постройки се крие нещо досадно и банално - Слави Трифонов ще бъде използван, за да подсигури на ГЕРБ максимално политическо влияние. След цели десет години историята се завръща към виновното минало. А после се чудим защо българите емигрират. Ами защото тук политиката е сведена до банален и интригантски сапунен герой, където чалгата е заменила идеите. Това е хранителната среда на ГЕРБ. Те са партията на антимодернизацията, организирана дееволюция, която може да ни върне единствено сред маймуните. 

Всъщност подобен модел на поведение не е някаква новост за ГЕРБ. В 43-ото Народно събрание партията на Бойко Борисов по същия начин екзекутира именно въпроса за мажоритарното гласуване, когато парламентът гледа въпросите от прословутия "референдум" на Росен Плевнелиев. През юли 2015 година обаче ГЕРБ изобщо не искаха да им се приказва за мажоритарно гласуване, нито пък смятаха, че "гласът на народа трябва да бъде зачетен". И макар да бяха стегнали групата си почти до възможния максимум (79 гласували "за" от 83 депутати общо), те изобщо не бяха потърсили разговори по темата със своите коалиционни партньори или присъдружните им партии. Така темата беше улучена фатално в десетката и то преди още Слави Трифонов да я превърне в своя телевизионна дъвка и любима политическа дрога. Онзи вот ще се запомни с култовото отсъствие на по-голямата част от Реформаторския блок в залата, предизвикало доста киселинни гърчове из кръвоносните системи на психодесните анализатори. А всъщност не е изключено точно в това да е бил смисълът на маневрата. ГЕРБ печелят имиджа на партията, която слухти за народната воля, но всички останали са много лоши и прецакват добрите им усилия в полза на по-хармонична вселена. А пък реформаторите се спасяват от тежката шизофрения да лягат и стават с името на Плевнелиев на уста, а същевременно да не могат да дишат идеята му, която би ги оставила безкрайно дълго извън парламента. Всъщност и пропорционалната система ги остави там, но това, както се казва, е тема на отделен разговор.

Тоест ние вече този филм сме го гледали. Офф, по-скоро - този филм вече го живяхме. България очевидно не е в състояние да преболедува своите детски политически шарки и продължава да вярва, че Слави Трифонов е лечител вместо да види сатъра, който той крие зад своя гръб. Защото през него ГЕРБ искат напълно да хвърлят опозицията в нокдаун и да трансформират политическия модел у нас в среда в която съществувават само те. Същият ефект ще има и субсидията от 1 лев за глас. Да, парите за партиите сигурно трябва да бъдат намалени, но един лев за глас е подигравка. Защото формацията на власт винаги ще може да се насмуче с пари по редица познати начини, но опозиционните партии ще бъдат изправени на ръба на оцеляването. Някой много иска партиите да станат пряко зависими от олигархичните паяжини, защото точно това ще е ефектът, който ще видим. Всеки олигарх с партия. Като брошка на скъпия му костюм. И най-лошото е, че опитът да се съпротивляваш срещу това безумие ще бъде наречен "незачитане на волята на народа". А, когато безумието напълно вземе връх и националпопулизмът се намърда навсякъде като раково заболяване, само едни кремави чорапки ще ви останат за утеха. 

Естетично някак си така.