Защо Русия е вечният кошмар на десните анализатори?

Един призрак броди из България - призракът на "руската намеса във вътрешните ни работи". И всички сили на грантовото ни отечество се съюзили да го борят - експрезидентът Росен Плевнелиев го громи от екрана, Иво Инджев графоманства на свободна практика, Илиян Василев с пот на чело си изкарва хонорарите, а извънпарламентарната десница бди като тайно ченге във нощта и се надява усилията й да бъдат забелязани и поне да получат покана за коктейла в американското посолство на 4 юли. Храненици на фондации и стипендианти на "Америка за България", които душат за "антидемократична пропаганда" стават и лягат с името на Кремъл на уста, а в кошмарите им Путин броди като вампир, който се опитва да изсмуче евроатлантическите ценности от тях. Изобщо, ако перифразираме култовият Ст. Л. Костов - намеса и заплаха може и да няма, но виж, борци с нея винаги ще се намерят. Защото е удобно, добре платено и безопасно.

Тези дни две политически зомбита от близкото минало - Росен Плевнелиев и Иван Костов пак изгряха на телевизионните екрани, за да се фиксират в любимата си тема. "Най-големият риск за България остава Русия", изпрепчи се Костов. В неговото мрачно видение Русия разширявала влиянието си е нас и това носело заплаха. Доказателства обаче не бяха приведени. Изобщо това е характерно за адептите на "руската намеса" - те не смятат, че трябва да доказват тезата си. Предполага се, че простият народ трябва да им вярва, защото те са носители на морала, благородствното, хуманизма и ценностите. И то въпреки нелепиците, които бълват. Защото Костов например се оплете в лабиринтите на своята мисъл. От една страна руското влияние у нас нараствало, а от друга БСП отблъснала избирателите, защото се обявила в "пряка защита на руските интереси". Значи все пак влиянието не е толкова голямо, особено, ако има хора, които се "съпротивляват" и "биват отблъснати", не е ли така?

Росен Плевнелиев, който започна да грее на екраните на телевизиите по-често от фолкпевица на турне, също реши да даде простор на митологичното си съзнание. "Четири държави", каза той, "се опитват да влияят на политиката в България". И кои са те? Дръжте се - "Русия, Турция, Македония и Сърбия". Ще оставим настрани Сърбия и Македония, защото те са сложени в уравнението единствено, за да може Плевнелиев да се направи на обективен и да избяга от образа си на професионален русофоб. Но е интересно друго. Той споменава и Турция. Това веднага предизвиква въпроси - колко пъти като президент той е алармирал за турската намеса? Има ли поне едно изявление по темата? Поне един път опитвал ли се е да насочи общественото внимание натам? Или пък беше президент, който се чувстваше по-добре в компанията на турските медии, отколкото на българските, както стана веднъж в Пловдив. Всички, които са проявили неблагоразумието да проследят политическата кариера на Плевнелиев са наясно, че за него единствено и само Русия съществуваше като заплаха и то, както винаги, съвсем недоказуема.

Споменаваме тези два примера, за да стане ясно какво точно е нивото на наратива за "руската намеса". По темата са изписани тонове словесност, но, когато човек се взре в детайлите вижда, че доказателствената част сериозно киха и кашля и изобщо я няма никаква. Преди парламентарните избори дори, в името на мита, бе впрегнат и "Уолстрийт джърнъл", където се появи статия за това, че БСП е получила секретен документ от 30 страници от Леонид Решетников. Този документ представлявал ръководство за спечелване на президентските избори. Разбира се, в статията отново нямаше нито едно доказателство. Стигна се дотам, че дори вестник "Капитал" бе принуден да признае, че в текста няма нито един убедителен аргумент. Което не попречи информацията за подобен доклад да се търкаля като снежна топка по медиите и да хвърля в тих оргазъм конспираторите на свободна практика. Още тогава беше ясно, че подобно обвинение е абсурдно. Ако Решетников наистина е в състояние да създаде успешна изборна стратегия за БСП, да им намери подходящ кандидат, да ги извади от кризата и да им даде крила, то значи специално заради него трябва да бъде измислена Нобелова награда за политика и да му бъде връчена. И интересно как стана така, че интелектуалният титан Решетников е спечелил за БСП президентските избори, а пък виж за парламентарните нещо не успя? Нима могъщите руски хакери, които според официалния мит избраха Тръмп за президент, точно в България зациклиха?

Съжалявам много за въпросите, но когато човек се занимава с легенди, питанията винаги са повече от конкретните отговори. Имало ли е случай например у нас да се появи руския външен министър, а след това цялата държава да си строшава краката да угажда на неговите политически настоявания. Защото например през 2012 година у нас на посещение дойде тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън, а след нейното посещение Бойко Борисов с пот на чело побърза окончателно да спре проектът за АЕЦ "Белене", който преди това защитаваше с поетична страст и геополитически ентусиазъм. 4 години по-късно благодарение на "Уикилийкс" и на публикуваните от тях имейли разбрахме за скритите механизми на американската намеса у нас. Тогавашния външен министър Николай Младенов бърза да пише имейл до Ричард Морнингстар, който по онова време е специален пратеник на Държавния департамент по въпросите на енергетиката в евразийския регион, за да му отчете, че "Белене" е спрян. Дори можете да видите йерархията. Някакъв си там външен министър на България няма право да пише пряко до Клинтън, той може единствено да информира нейния държач на папки. От имейлът на Младенов разбрахме, че именно АЕЦ "Белене" е била основна тема на разговорите, нещо, което изобщо не беше съобщено на широката публика. Но интересно - нито Костов, нито Плевнелиев говорят за американска намеса у нас. Защо ли е така?

А трябва ли да припомняме емблематичния случай с Пламен Орешарски, който след като прие делегация от четирима конгресмени от САЩ, водени от печално известният ястреб Джон Маккейн, побърза да обяви, че замразява и спира проектът "Южен поток". Това към руската намеса в българската политика ли го броим? Или няма никакво значение, че американците се бъркат в нашите икономически интереси като талибани в арабска държава?

Въпреки това обаче - "Русия е заплаха за България и тя се меси в нашите вътрешни работи". Вие представяте ли си някой да бе създал фондация "Русия за България" - какъв вой, какви заплахи за рязане на вени щяха да се вдигнат. Иначе съществуването на такава фондация, но с геополитическото коректното "Америка за България" се оказва връх на демократичната мисъл и хуманен акт за подкрепа на българската демокрация, дори и тогава, когато стипендиатите на зловещата неправителствена организация си правят партия за пряко участие в изборите.

Вероятно като доказателство за намесата на Русия трябва да тълкуваме и поставеният съвсем наскоро бюст на Роналд Рейгън в Южния парк. С какво е допринесъл Рейгън за България и дали пък не поставяме паметник на един от архитектите на голямата световна криза от 2008 година, останаха въпроси без отговор. Тук очевидно е важен лакейския жест, наведеният гръбнак, слугинският блясък в очите и психиката на верен иконом, който коленичи пред силните на деня. Твърдя убедено, че днес дори някой да поиска да сложи бюст на Елцин, алкохолната икона на либерална Русия, пак ще се намери някой десен публицист, който да види в това пълзящ путинизъм и заплаха за грантовото си съществуване.

Далеч съм от мисълта да смятам, че Русия не се е опитвала да осъществи влияние у нас - това е проблемът с великите държави, те винаги искат да се месят, но АЕЦ "Белене" беше спрян по искане на Хилъри Клинтън, "Южен поток" спрян под натиска на Маккейн, "Бургас-Александропулис" бе стопиран, за да се хареса Бойко Борисов на американците, но въпреки това пак има хора, които стават и лягат с измислената намеса на Русия у нас.

Дори Плевнелиев от висотата на своя напълно провален мандат се опита да дава оценки на Румен Радев. Той (Радев) бил премълчал намесата на Русия в изборите. Абе, братче, Радев е човек военен, с реалистични възгледи и прагматичен подход, той не може да си позволи да съзерцава абстракции и да говори небивалици. С окото на военен Радев видя истинската заплаха -циничната и арогантна намеса на Турция и стана първия държавен глава, който взе някакви мерки по темата, който остро възрази на политиката на Ердоган, защото нещата не бяха станали нетърпими. Но колкото по-очевидна бе намесата на Турция, толкова по-болезнено това се отразяваше на доста "анализатори" у нас, защото напълно разбиваше тезата им за митичната руска заплаха. И те с удвоени усилия започнаха да бълват графомания по темата, защото противното означаваше да приемат, че мястото им вече е на политическото бунище. Оказа се, че битката за суверинитет трябва да се води не толкова навън, колкото вътре в България, където кандидати за прислуга на глобалните елити се чувстват най-добре в разградена държава, в държава контролирана дори и от Ердоган, само и само, фобиите им на тема Русия да бъдат начесани. И това е проблем, защото подмяната на реалността с измислици си има име - "шизофрения". Тази величествена българската шизофрения, която не ни позволява от години да отлепим от дъното, да се опитаме да изплуваме от блатото, за да видим истинският свят край нас, а не внушеният ни, този, който са ни го създали едни интриганти, за да могат да си подсигурят добре платено съществуване. И кой е виновен за това? Как кой - руснаците, естествено. 

И тяхната митична намеса.